Етикети

, , , , , , , ,

Преди няколко дни – на 27 март 2014 г., в блога си пуснах материал с доста стряскащо (най-меко казано) заглавие и съдържание: „Медицината в ролята на масов убиец”. Очаквах реакции. Всякакви. И от двете посоки – от лекари и пациенти. Шест дни след публикацията на материала единствената реакция е 40 прочитания – толкова е отчела статистиката на блога ми. И 3-4 харесвания в социалните мрежи. Не ме разбирайте погрешно – не се вайкам, че някой не чете мои материали. Това е въпрос на личен избор. Но зад цялата тази пасивност прозира нещо много страшничко. Позволили сме на съвременната медицина и фармация до такава степен да медикализират живота ни, че не сме в състояние да реагираме по друг начин, освен с овче послушание и волска „надежда” за здраве.

Днес мой колега ми изпрати линк към поредния много инетересен и поучителен материал – „Самосъхранителната медицина и обърканите пациенти”[1], който ще използвам за основа на моите опити да мисля в тази посока.

Яницки започва със следния прелюбопитен текст: „Почти преди 150 години великия руски учен Николай Иванович Пирогов (на негово име е кръстена известната в столицата болница за спешна медицинска помощ – бел.м.-Б.И.) казал, че бъдещата медицина трябва да бъде съхраняваща човека. За точността на фразата не съм сигурен, но смисълът е бил именно такъв: съхраняваща медицина, предпазваща човека и неговото здраве. Следователно, социално отговорна” (подч.мое-Б.И.). А днес медицината е всичко друго (дори масов убиец), но не и социално отговорна, предпазваща човека и неговото здраве. Само ще напомня, че Н. И. Пирогов е бил основател на военно-полевата хирургия в Русия, учен, анатом и педагог. Именно той е правел всичко по силите си да изведе руската медицина от 19 век на „магистралата” на профилактиката и запазването на човешкия живот. Българската медицина и здравеопазване, сляпо следвайки западните си „икони” пред които се кланя, е на светлинни години от тази магистрала. И това го знае всеки разболявал се човек, особено хронично болните.

На този фон от 19 век – най-важна е профилактиката – да обърнем погледа си към и да видим, какво ни казват съвременните социална медицина и социология на медицината, когато става дума за здравето на нацията. И двете научни дисциплини от десетилетия се опитват да научат или дори да заставят човека да бъде отговорен за своето здраве. Толкова отговорен, че да престане да мисли, а само да се подчинява. Тук, както казва, Яницкий ключовата максима е самосъхранителното поведение. Това е важно и вярно, но само донякъде – би било добре да не се пуши, да не се прекалява с алкохола, да не се употребяват наркотици и др.п. И – „странно защо” – се спира до тук. Почти нищо или съвсем недостатъчно се говори за условията на живот, за безработицата, за последиците от драстичните социални неравенства в обществото, за консумацията на екологични рискове от бедните, за бедността и нищетата и т.н. И ако малко се говори, то нищо не се прави. Мое дълбоко убеждение е, че няма държава – колкото и слаба да е, която да не може да се справи с организирана престъпност, контрабанда, корупция, разпространение на наркотици и др. И ако те продължават да бъдат социално значим проблем в едно общество, то е защото политическите елити имат икономически интерес тези проблеми да съществуват. Същото е и в медицината – профилактиката е поставена в маргиналните полета на добрите пожелания, защото съвременната организация на медицината, фармацията и здравеопазването са подчинени на икономически интереси, а не на здравните потребности на хората.

Уж богати, европейските страни и САЩ „опищяха орталъка”, че населението на земята застарява. Това е факт. И тук има един фундаментален въпрос: възможно ли е стария човек да има реално самосъхранително поведение? Следвайки съвета на Яницки, слизам на земята и поглеждам този проблем от позицията на „социологията на ежедневието”. Е, все пак съм социолог де. И пак се съгласявам с Яницки – затова не са необходими някакви изключително скъпи, широкомащабни социологически изследвания. Достатъчно е да експериментирам със себе си и да погледна лечението, което ми предлага съвременната медицина.

В течението на деня аз взимам 5-6 различни лекарства, които са ми предписани от личния лекар и различни специалисти. И още 2-3 в зависиомст от здравното ми състояние. С други думи, аз съм си най-обикновен човек с хронични заболявания. Такива в България със сигурност са милиони.

Ето един пример. Широкоприлагания бетаблокер „Конкор” или неговия аналог „Бизогамма”. Страничните ефекти на това лекарство – редки или по-чести, са описани на цели 2 страници в листовката за пациента и сякаш няма система или орган в организма, които да не са подложени на риск от някакви нарушения при приема на това лекарство. Да не говорим за кортизона и кортикостероидите, които лекувайки (може би!) един проблем увреждат целия организъм, докато се стигне до полиорганна недостатъчност и до написване на… смъртния акт на пациента.

За да се избегнат дори само най-тежките възможни странични ефекти, аз трябва да се консултирам с лекари и да се самонаблюдавам. А това наблюдение май изисква наличието на кардиолог, пулмолог, невролог, уролог и не знам още какъв „лог”. И ако взема да умножа 6 лекарства по 10 различни странични ефекта, получаваме малката сума 60. И за всеки страничен ефект – отделен специалист. Пълна идиотия. Взеки разумен човек, разбира, че това е невъзможно. Особено ако се сети за здравната каса и Министерство на здравеопазването. И това е при мен, жителя на столицата, който по стечение на обстоятелствата познава медицинския свят доста добре. А как да се оправи човекът в малкия град или на село? Никак не е чудно, че хората не могат да се оправят в дебрите на административната шизофрения в здравеопазването, още по-малко със страничните ефекти на медицината и фармацията.

Безспорен факт е, че съвременната медицина има огромни постижения – теоретични и практически. Но ако се вгледаме в нейната роля или я доближим до ежедневието на конкретния човек, ще се окаже, че самата тя се самосъхранява и се отдалечава от хората и техните здравни проблеми чрез бюрокрация и администрация, чрез тотална доминация на Чиновника и лекаря над човека със здравен проблем. А мнозинството здравни процедури – от приема на лекарства до различни хирургически интервенции, са със съмнителна стойност. Но медицината си е повярвала, че е Наполен или Айнщайн, подчинила се е на фармацевтичните гиганти, поставила си е за цел не здравеопазването, а икономическата ефективност и печалбата, а пациентът – основният субект и обект, който осмисля нейното съществуване – е изхвърлен в „килера на веществените доказателства”. Болният е ценен само ако има пари и може да плати, което между друго не му гарантира добро здравеопазване, а по-скоро получаване на ненужни здравни услуги, които – разбира се – трябва да заплати. Гарантира му превръщането му в зависим от най-страшния наркотик: медицината и фармацията.

Та ей за това, а и по много други причини, съвременната медицина и фармация се нуждаят от психиатрично лечение, а пациентите от детоксикация на живота си, отровен от тоталната му медикализация.

Мечтая за времето, когато медицина и фармация ще си спомнят за основния си принцип, от който би следвало да се ръководят в своята дейност и който води началото си от времето на Хипократ: „Не вреди”. Дали това ще се случи някога? А дано, ама надали!

доц. д-р Божидар Ивков

[1] Яницкий, О. Н. Самосохранительная медицина и растерянные пациенты. http://www.isras.ru/blog_yan_60.html