Етикети

Долният текст е превод на краткия увод на чудесната книга на Барбара Аруштович – „С грижа за усмивката на болното дете”, издадена само преди 22 години в Полша. Купих тази книга някъде в средата на 90-те години при едно от моите „странствания” в страната, която смятам за моя втора Родина. Зачетох я и… след няколко месеца я преведох цялата за себе си. Днес не я публикувам не от егоизъм – просто има едни неща, които се наричат авторски права и т.н. Но мисля, че няма да има никакъв проблем поне да представя на читателите си увода. Защо правя това?

Преди всичко от съпричастност и в подкрепа на всички родители на деца с увреждания. Хора – неизвестни Герои, които се справят с огромни проблеми, преодоляват трудности, пред които много хора биха рухнали. Иска ми се да им кажа, че за техните деца има надежда и винаги ще има, защото когато едно дете се смее, се смее целия свят.

Искам да им кажа, че в други страни има огромно количество литература, предназначена за деца с различни здравословни проблеми; че се публикуват много книги за тях самите – за родителите. Иска ми се да им кажа, че по света има милиони хора, които са загрижени за умсивката на детето с увреждания.

Иска ми се да им кажа: „Не сте сами” и никога няма да бъдете.

Макар цялото богатство на книгата да остава скрито, макар може би преводът ми да не е на висота, аз съм готов да го споделя (напълно безплатно) с всеки родител, който пожелае да прочете книгата. Разбира се, при едно твърдо условие – преводът да не придобива публичност.

За какво се говори в тази книга? Ще разберете като прочетете краткия увод. Но дори да прочетете само мотото й – мисълта на Ян Копровски, кратката изповед на детето с физически увреждания, с която започва увода, вие вече ще сте се обогатили. Ще сте открехнали завесата, скриваща света на децата с физически увреждания и титаничните усилия на техните родители да им осигурят, доколкото е възможно, по-добър живот. Уверявам ви, това не е само свят на страдание. В този свят има всичко, което има и в другите светове, дори повече.

доц. д-р Божидар Ивков

***

„…на света няма нищо по-прекрасно
от безгрижния смях на щастливото дете”
Ян Копровски

УВОД

„Животът е моята любов и, въпреки че съм болен, не бих заменил красотата на този свят с нищо друго”.

Това е изповед на дете, страдащо от заболяване на опорно-двигателния апарат (ОДА). Тези думи ще служат като основна мисъл, която ще присъства по страниците на тази книга.

Целта, към която се стремях по време на работата върху нея, бе да покажа цялата истина за съдбите на децата с дисфункция на ОДА. Посвещавам я на всички, които се интересуват от тези съдби, както и на самите деца, които още не са намерили своето място в живота.

Това са обикновени и необикновени съдби, обаятелни и не много интересни, повече или по-малко щастливи, красиви или грозни, показани в тяхната истинска светлина. Съдбата на детето с трайно увреждане на ОДА се проявява във взаимоотношенията му със средата, в която му се налага да живее и в която се изгражда най-близкото му обкръжение – семейството, детската градина, училището, а след това и средата на колегите.

Започвайки работа върху тази книга преди всичко желаех да обърна внимание на читателите върху трудностите, с които се сблъсква детето с дисфункция на ОДА в своя обикновен, човешки стремеж към постигане на мечтаната житейска цел, да покажа диспропорцията между неговите представи и постижения в сравнение със здравите деца. Опитвам се да отговоря на въпроса: от какво най-често се обуславя това и как може да се помогне със специални грижи на детето при реализацията на неговите мечти и планове, в рамките на неговите възможности.

Тази книга се основава върху изследванията, проведени преди мен сред деца и младежи на възраст от 7 до 20 години, пребиваващи в столичния център по рехабилитация на заболяванията на ОДА в Констанчин през годините 1980-1990, а нейната теоретическа част беше основана на моите наблюдения, размисли и дългогодишен опит.

Всеки човек за себе си е най-висшата ценност, има своите стремежи, цели, аспирации, които придават смисъл на живота му. Така е и при детето с увреждане на ОДА. Не винаги, обаче, то е в състояние да постигне тази цел самостоятелно. Затова нека му помогнем, за да даде на живота максимума от себе си, а в замяна на това да получи частица щастие от този живот.

Превод от полски език: Божидар Ивков