Етикети

, , , ,

По въпросите на хроничната физическа болка в блога ми вече има два материала[1], посветени на същността, преживяването, разпространението и последиците от изпитването на такъв вид болка. Настоящия материал е своеобразно продължение на темата и едновременно с това част от тези, посветени на „Светът на хората с ревматични заболявания”.

Както е известно според Международната асоциация за изучаване на болката (IASP), болката представлява „неприятно сетивно и емоционално преживяване, свързано с реални или потенциални увреждания на тъканите или описвано с термините на такива увреждания”.

Физическата болка, когато продължава повече от три месеца, губи своите симптоматична, предпазваща и предупреждаваща функции и характеристики и се превръща сама по себе си в болест. Това поражда множество негативни последици в психологически, икономически и социален план за човека, изпитващ хронична физическа болка:

(а) засяга нормалното протичане на ежедневието,

(б) нарушава изпълнението на вече присъщи социални роли за човека,

(в) затруднява, ограничава или прави невъзможно извършването на ежедневни дейности, свързани с лична хигиена, бита и интимната сфера,

(г) може да породи различни по вид и сила психологически и психични проблеми,

(д) натоварва и оказва силен натиск върху финансовото състояние на човека и неговото семейство,

(е) заплашва със загуба или води до загуба на работно място и заетост,

(ж) създава условия за възникване на зависимост в ежедневието от помощта на други хора

(з) превръща се във изолиращ и сепариращ човека от неговото обкръжение фактор,

(и) може да влияе върху други органи и системи на тялото и др.

Усещането на хроничната физическа болка и „прагът на търпимост” на болка е различен при всеки човек и зависи от множество фактори. Затова овладяването и контролът на болката са различни при различните хора.

Най-често хроничните заболявания – част от които са ревматичните заболявания – се свързват с появата, развитието и трайното съществуване на хронична физическа болка. За човека с хронична физическа болка е важно да знае, че не е неизбежно, задължително условие хроничната болка да го придружава непрекъснато и навсякъде, че съществуват различни средства и методи за борба с болката. Тези средства и методи могат да се разделят на две големи групи:

(1) фармакологични

(2) естествени[2].

1. Фармакологична терапия за лечение на хроничната физическа болка

При фармакологичното лечение на хроничната физическа болка се използва, както е известно, т.нар. „аналгетична стълба”/ Тя показва лекарствата, които се прилагат в даден етап от лечението, от коя група лекарства трябва да се използват най-напред, кога да се върви по-нататък, какви други лекарства могат да придружават основното лекарство. Тази стълба се състои от три равнища:

I равнище: тук се причисляват т.нар. не-опиоидни аналгетици (обезболяващи лекарства, или нестероидни противовъзпалителни лекарства – НСПВЛ). Такива са например: аспирин, парацетамол, ибупрофен, напроксен и др. В този ранен стадий могат да се включат спомагателни лекарства – напр. някакъв антидепресант;

II равнище: тук се включват т.нар. слаби аналгетици от групата на опиоидите. Например трамадол, кодеин и др. В процеса на лечение с този вид лекарства допълнително могат да се включват и лекарства от първо равнище и евентуално антидепресанти;

III равнище: силни аналгетици от групата на опиоидите. Например морфин, фентанил и др. При лечение с тези лекарства могат да се включат лекарства от Iи IIравнище на аналгетичната стълба[3].

Как, с какви лекарства и в какви дози може да се лекува хроничната физическа болка трябва да определя лекарят. Човекът, изпитващ болка, трябва да не включва по свое усмотрение други лекарства. Той е длъжен да следи действието на лекарствата, появата на нови, неприятни симптоми, свързани с и появяващи се от приеманите лекарства и да информира лекаря си с оглед корекция на терапията.

Онова, което е задължително да се знае и да се помни за лекарствата, които се пият срещу физическа болка, в т.ч. и от хората с ревматични заболявания, е следното:

(1) ако няма някакво друго предписание, лекарствата се приемат по време на хранене с оглед най-малко дразнене на стомаха,

(2) различни лекарства с различни търговски наименования могат да съдържат една и съща активна съставка, което повишава значително риска от предозиране,

(3) при поява на нови, неприятни симптоми след започване на приема на дадено лекарство, трябва незабавно да се информира лекуващия лекар.

2. Естествени средства за лечение и контрол на хроничната физическа болка

Освен фармакологичното лечение на болката, при нейното овладяване и контрол могат да се използват т.нар. естествени средства. Това са:

(A) Кинезитерапия. Най-общо кинезитерапията означава лечение чрез движение (от гръцки „kinesis– движение и „терапия” – лечение). Тук се включват лечебната физкултура и движението, като основните принципи са:

– систематичност и постоянство, т.е. практикува се редовно, ежедневно,

– движение до усещане на болка или до засилване на болката.

При силно обостряне на заболяването движенията и лечебната физкултура се ограничават и се прави консултация с лекар.

Като форми на движение се прилагат също и подводна лечебна физкултура, танцуване, разходки в планината, каране на колело, йога. Особено важно е човек да не се претоварва, тъй като това може да се превърне във фактор, провокиращ отключване на възпалителните процеси.

(Б) Психотерапия. Психотерапията има за цел да подпомогне решаването на психичните проблеми не само на човека с ревматично заболяване, но и на неговото семейство и най-близките му хора.

(В) Мануални процедури.Най-общо това са мануални индивидуални процедури, провеждани от рехабилитатор[4]. Тук се включват:

(1) масаж – позволява мускулите на тялото да се отпуснат и да релаксират, което снижава болката;

(2) акупресура – техника от традиционната китайска медицина. Тук се масажират определени точки, като целта е да се подобри енергийния баланс на тялото;

(3) кинезиотайпинг – поставяне на различни места по тялото на стегнати пластири и/или ластични колани и корсети, което активира по механичен път кръвообращението, движението на лимфата и правилната стойка, подпомага работата на мускулите, поддържа и удължава ефектите от мануалните процедури.

(Г) Физикални процедури – тук се включват различни нагревки (казано на ежедневен език), като електростимулация/електротерапия, магнитно импулсно поле с ниска честота; термотерапия – например парафин, ултразвук и др. Много добро влияние за овладяване на болката има т.нар. криотерапия – например чрез временно охлаждане с лед на мястото, където се изпитва болка.

(Д) Фитотерапия или лечение с билки. Тук се използват концентрирани извлеци, чайове, масла, мазила, различни добавки за вана и др., получени от различни билки. Правят се също така и билкови „лапи”, т.е. компреси на болните места, с цел полезните вещества да проникнат през кожата в тялото. Най-често се използват запарки или отвари от различни билки и техни смеси.

(Е) Други. Тук на първо място се включва подходящата за даден човек и заболяване хранителна диета и режим. Следват санаторно-курортното лечение, ползването на различни ортопедични уреди, помощни средства и др.п., както и – при необходимост – промяна на тъканите на облеклото[5].

Поради това, че болката е многоизмерно и сложно явление най-добри резултати при нейното овладяване и контрол се постигат чрез множествена терапия, т.е. използване на подходящата комбинация от споменатите методи и средства. Това е особено важно при хроничната физическа болка.

В процеса на това лечение не се препоръчва самолечението. Редовните консултация с лекари специалисти също са част от лечението. За хората с ревматични заболявания освен с ревматолог, важни са консултациите с лекар кинезитерапевт и – ако се налага – ортопед.  

***

Казват, че в Древен Китай съществувала поговорка, че ако човек се разболее, трябва да смени лекаря си. На здравето се гледало като преди всичко форма на превенция, а не лекуване на вече случили се щети за тялото[6].

И помнете: Никога и за нищо на света не можеш да поискаш болката ти да се увеличи. За болката можеш да искаш само едно – да спре. На света няма нищо по-страшно от физическата болка. Пред болката няма герои, никакви герои…[7].

доц. д-р Божидар Ивков


[1]Виж: Ивков, Б. (2012) Преживяване на хроничната физическа болка. https://bojidarivkov.wordpress.com/2012/12/06/. // Ивков, Б. (2012) Хроничната физическа болка – разпространение и последици. https://bojidarivkov.wordpress.com/2012/10/29/

[2] Pucek, Е. (2013)Jak radzić sobie z bólem na co dzień – metody farmakologiczne i naturalne. [onlinehttp://www.instytutreumatologii.pl/userfiles/Spotkania_czwartkowe/spotkanie4wykad1v3ostateczna.pdf] (материалът е ползван на 6.03.2014)

[3]Пак там.

[4]Пак там.

[5] Пак там.

[6]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BF%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0

[7]Оруел, Д. (2005) 1984. ИК „Труд” и „24 часа”, София, с. 219

Advertisements