Етикети

, , , , , ,

Когато се говори за лечение на ревматични болести, трябва да се има предвид, че то е изградено от четири основни направления:

(1) фармакотерапия – лечение с различни видове лекарства,

(2) медицинска рехабилитация – в която се включват различни видове процедури,

(3) фитотерапия и/или нетрадиционна медицина – лечение с билки, специфични хранителни диети, хомеопатия, йога (гимнастически упражнения) и др. п.,

(4) хирургично лечение.

В този смисъл и контекст да се говори за нелечими ревматични болести, е невярно.

Тук ще бъдат представени някои най-общи принципи и напътствия, свързани с първото направление за лечение на ревматичните болести – фармакотерапията.

Първото нещо, което трябва да се знае е:

 

Всяка хронична ревматична болест е лечима.

Няма ИЗлечими ревматични болести.

***

Помнете: съществува голяма разлика между „лекувам” и „излекувам”

 

Освен това, добре е да се знае, че:

 

Постигането на състояние на ремисия – краткотрайна или дълготрайна, не е равнозначно на излекуване.

ремисия ≠ излекуване

 

Ремисия (от латински: remissio„намаление, отслабване“) означава период от развитието на дадена болест или клинично състояние, при което човек или е свободен (не изпитва) от симптомите на заболяването си, или те са овладени и проявите им остават относително стабилни с течение на времето. Ремисиите могат да бъдат: (а) резултат от естествения ход на заболяването, проявяващо цикличен характер; (б) спонтанни; (в) резултат на лечение[1].

 

В тази посока е и първата констатация в сферата на медикаментозното лечение в ревматологията:

 

Днес няма лекарство(а), което може да излекува човек от неговото ревматично заболяване

 

Фармакотерапията е превърната в едно от основните средства на разбираната в най-широк смисъл терапия на ревматичните заболявания. Тя влияе върху всички аспекти от живота, в т.ч. и върху социално-психологическите.

 

Основна цел на фармакотерапията при ревматичните заболявания, e:

постигане на ремисия или състояние на ниска активност на заболяването

 

Това помага при спирането/забавянето на болестните процеси в организма, а оттук предотвратява възникването на сериозни негативни последици – например инвалидност, и повишава качеството на живота.

Хроничното ревматично заболяване често е източник на множество негативни емоции, преживявания, напрежение, влияещи върху психичното състояние на човека. За успеха на лечебния процес, са важни отношенията лекар-пациент. Добрата комуникация гарантира създаването и прилагането на възможно най-добрия терапевтичен план (психо-, физико-и фармакотерапия), удовлетворяващ пациента и лекаря.

 

Съвременната фармакотерапия при ревматичните заболявания си поставя два типа цели:

(1) близки, временни (палиативни) – те са свързани с лечението на болката при използване за определен период на нестероидни, противовъзпалителни лекарства и овладяване на възпалителния процес – например с помощта на прилагане на кортикостериди;

(2) далечни, трайни (стратегически) – те са свързани със задържане, забавяне, постигане на ремисия на болестта,като се използват лекарства, модифициращи протичането на болестта (в този случай ефектите са видими след 3-6 месечна регулярна употреба на лекарствата); поддържане на най-доброто функционално състояние на опорно-двигателния апарат.

 

Лекарствата, използвани при ревматичните заболявания могат да се разделят на следните групи.

 

1) Лекарства, модифициращи протичането на болестта.

Те:

нямат противоболково действие,

овладяват активността на болестта и деструкцията на ставите; влияят върху редуцирането на възпалителния процес,

първите ефекти от прилагането на тези лекарства се виждат след около 6-8 седмици,

колкото по-рано бъдат включени от гл.т. на първите симптоми на болестта, толкова тяхното действие ще бъде по-успешно,

лечението с лекарствата от тази група трябва да се провежда от ревматолога в контакт с личния лекар,

могат да бъдат синтетични (например metotreksat, sulfasalazyn, leflunomid и др.), или билогични (например анти TNFinfliksimab,etanercept; AntyII-6 – tocilizumab).

Едно от най-често използваните такива лекарства е metotreksat. Това е цитостатично[2] и инхибиращо (потискащо) имунния отговор на организма лекарство.В ревматологията се използва в дози 15-25-30mg/седмично.

Внимание! Дозата се определя индивидуално и зависи от успеха на лечението.

Трябва да се внимава при използването на метотрексата при хора с хематологични проблеми, с проблеми, свързани с функционирането на бъбреците и черния дроб.

Когато се прилага лечение с метотрексат е необходим прием на фолиева киселина в дните, в които не се приема метотрексат.

Лекарството не се използва по време на бременност (има негативно влияние върху плода). Метотрексат влияе на репродуктивните органи и при мъжете и при жените и затова е необходимо спирането му няколко месеца преди забременяване.

Препоръчва се спиране на употребата на алкохол по време на приема на метотрексат, поради опасност от допълнително увреждане на черния дроб.

Метотрексатът има доста странични (нежелани) действия – чувство за психичен дискомфорт, предразположеност към заболяване на белите дробове, увреждане на черния дроб и др. Ползващият метотрексат трябва непрекъснато да наблюдава реакциите на своя организъм и при промяна да се обърне за консултация към ревматолога си.

 

2) Нестероидни противовъзпалителни лекарства.

Същност. Това е група от различни лечебни субстанции, които се характеризират с противовъзпалително, обезболяващо и против висока температура действие.

Страничните ефекти, които могат да се появят при използването на такива лекарства са: чувство за дискомфорт в корема, психичен дискомфорт, възпаление на стомаха и дванадесетопръстника, кръвоизливи от стомашно-чревния тракт, перфорации, повишаване на кръвното налягане, сърдечна слабост, обриви.

Внимание! Някои лекарства от тази група са достъпни без рецепта и се продават под различни търговски наименования, съществува риск от предозиране и предизвикване на тежки усложнения. Затова при вземането на лекарства се налага консултация с лекаря.

 

3) Глюкокортикостероиди

Същност. Това е група лекарства, които не трябва да се използват като единствени при лечението на ревматичните заболявания. Използват се най-често при обостряне на болестта докато то не бъде овладяно или до пълното изчезване на определени симптоми. Прилагат се заедно с други лекарства от друга група. Започването на това лечение и дозите за всеки прием се определят от лекаря, провеждащ лечението. Човекът с ревматично заболяване не бива сам да започва и да приключва лечението си с тези лекарства.

Странични ефекти. При продължителна употреба тези лекарства увреждат всички органи и системи на организма. Тяхното прилагане трябва да се използва само в краен случай.

 

4) Биологични лекарства (антицитокинови препарати)

Същност. Лекарствата от тази група се използват при лечението на ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит и др. Тези препарати неутрализират протеините в организма, които предизвикват възпаление. (Това са частици белтъци, които представляват тела, противодействащи на активността на онези белтъци, провокиращи развитието на заболяването.) Те намаляват активността на болестта, елиминират симптомите на възпаление и подобряват качеството на живота.

Внимание! За да се започне лечение с биологични лекарства е необходимо най-напред да се премине друг вид терапия или комбинация от тях. Освен това биологичните лекарства не могат да се прилагат при бременните жени или в период на кърмене; при лица, които в течение на последните 5 години са прекарали някаква онкологично заболяване; при лица с проблеми на кръвоносната система.

Страничните ефекти, които могат да се появят по време на прилагане на терапията с биологични лекарства и които веднага трябва да бъдат съобщени на лекаря, са: повишаване на температурата, инфекции или всеки друг симптом, който предизвиква безпокойство. Смята се, че около 15% от хората, използващи биологични лекарства, имат силно повишен риск от поява – като страничен ефект – на туберколоза или онкозаболяване.

 

Помнете! Доброто здравословно състояние на човека с ревматично заболяване зависи изключително много от (1) неговите познания за собствената му болест, (2) информираността за всички възможни видове лечение, (3) изборите, които той прави за лечението си и (4) личната активност в процеса на лечение.

 

Внимание! Всеки човек с ревматично заболяване е заплашен от полипрагмазия – изписване на много лекарства.

Помнете! Добрият лекар знае, как дадено лекарство действа и какви странични ефекти има; хората с академични титли знаят, какви взаимодействия могат да се извършват между две лекарства; най-знаменитите фармацевти и клиницисти знаят, как (взаимно) си въздействат три лекарства, как си взаимодействат четири лекарства вероятно знае само Господ Бог, а как си взаимодействат 5 и повече лекарства вероятно остава извън знанието му” (д-р Богуслав Хабрат от Института по психиатрия и неврология във Варшава)[3]

 доц. д-р Божидар Ивков

 Източник: Leki stosowane w schorzeniach reumatycznych – zasady przyjmowania, działania niepożądane. [http://www.instytutreumatologii.pl/userfiles/Spotkania_czwartkowe/spotkanie6wykad1v3a.pdf][Материалътe подготвен от Отдела по епидемиология и промоция на здравето към Института по ревматология във Варшава, на основата на лекцията на д-р Малгожата Пжигодска, изнесен в рамките на програмата „Срещи с ревматологията в четвъртък].


[2] Некротично, т.е. предизвикващо некроза на раковите клетки

[3] Symulator Faktu, Lekihttp://ww6.tvp.pl/3565,20061122424494.strona. Цитат по: Medycyna a zdrowie, 2012. http://ekomedycyna.net.pl/?p=301#_edn19