Етикети

,

В брой 3, том 48 на полското списание „Ревматология” е поместена редакционната статия на проф. Еугениуш Кухаж „Ревматосексологията: въведение в интердисциплинарна проблематика”[1]. И тъй като подобни текстове почти не могат да се видят в България реших да представя на своите читатели статията, още повече, че това е един чудесен и много полезен текст.

Още във въведението проф. Кухаж казва нещо много важно и което преминава като червена нишка през целия текст: „Сексуалността е съществена, естествена и вродена функция (к.м.-Б.И.) на човешкия организъм. Тя притежава биологическо, психично, социокултурно и хедонистично[2] измерение. Човекът се отличава с осъзнаване на собствената си сексуалност, което означава, че тя носи в себе си социално-културно измерение и зависи от светогледа и признаваните етични ценности”[3].

Какво представлява сексуалността на човека? Дефиницията на сексуалността в своята пълнота се появява през 2005 г и звучи по следния начин:

 

„Сексуалността е централен аспект на това да бъдеш човек през целия си живот, обхващащ: сексът, половата идентификация и роля, сексуалната ориентация, еротизмът, желанието, интимността и репродукцията. Сексуалността е преживявана и изразявана в мислите, фантазиите, преживяванията, вярванията, ценностите, поведението, ролите и връзките. Сексуалността възниква при взаимното влияние на биологически, психологически, социални, икономически, политически, културни, еротични, правни, исторически, религиозни и духовни фактори ”.[4]

 

Сексуалността, разбирана в широк смисъл, е предмет и обект на изследване на сексологията, която от своя страна е медицинска дисцплина, стояща близо до психологията, социологията и антропологията.

В медицинската сексология съществуват различни специфични направления, които изучават сексуалното здраве на хората с различни болести. Вероятно не е изненада, че най-голямо внимание е посветено на кардиосексологията[5].

Ревматосексологията – темата на този материал – е специална научна дисциплина, която се занимава със сексуалното здраве и възникващите в тази връзка смущения и тяхното лечение, при хора с ревматични заболявания, в т.ч. „влиянието на тези болести, диагностични методи, лечение, както и техните последици за такива аспекти на сексуалното здраве, като сексуално развитие, сексуални потребности, желание, сексуално поведение, постигане на сексуална удовлетвореност, партньорски релации[6].

Трябва да се има предвид, че ревматосексологията, като клинична дисциплина, насочва своето внимание към болния, за да се опита да разреши здравните проблеми, свързани със сексуалното здраве, както и методите и средствата за тяхното лечение. Не по-малко важна тук е профилактиката.

Тази клинична дисциплина се развива в тясна връзка с ревматологията и обръща голямо внимание на проявите на различните ревматични заболявания. Смята се за интердисциплинарна специалност.

 

Необходимо ли е да се развива ревматосексологията

Известно е, че броя на хората с ревматични заболявания е голям и показва тенденция на увеличаване. С голяма степен на вероятност може да се приеме, че около 1,5% от населението на страната (т.е. около 110 000 човека) има една или друга ревматична болест. Много често, както вече е известно, тези болести се появяват при хора на възраст 30–55 години, дори и по-рано.Смята се, че жените боледуват около 4 пъти по-често в сравнение с мъжете, независимо от някои изключения като при болест на Бехтерев например[7].

Тези фрагментарни данни подсказват, че една голяма част от българите с ревматоиден артрит или болест на Бехтерев например (двете най-разпространени ревматични заболявания), намиращи се в репродуктивна възраст, често се сблъскват с някаки проблеми, свързани със своето сексуално здраве, а то от своя страна се превръща в една от най-важните сфери на живота им. Проф. Кухаж отбелязва нещо много важно:

 

„… сексуалността се отнася до целия живот на човека и смущенията в нея могат да се проявят във всяка възраст”[8]

 

Това, както и оскъдните епидемиологични данни за разпространеността на ревматичните заболявания, предопределя важността и значимостта на ревматосексологията и помощта, която тя може да окаже. При наличието на около 200 ревматични болести, с различна изява на множество функционални дефицити, може да се очаква, че при хората с ревматични заболявания ще се проявяват доста различни смущения и проблеми със сексуалността и сексуалното здраве, защото те са свързани причинно с основното заболяване. Безспорно е, че тези проблеми, могат да се проявят независимо от ревматичните болести, „но тяхното протичане и възможности за лечение могат да бъдат ограничени или да изискват модификация поради изявата на ревматичното заболяване или поради последици от тяхното лечение”[9].

 

Проблеми, с които се сблъсква ревматосексологията

Ревматичните заболявания предизвикват множество промени в женската сексуалност, отнасящи се до потребностите в тази сфера, идентификация на тези потребности, личностните и биологическите черти, както и до семейните и социалните отношения. Тук се намесват и етични въпроси, свързани с религиозни ценности. При настъпване на видими промени в тялото може да се изяви намаляване на чувството за привлекателност, стесняване на приятелския кръг и на заниманията в него и др. При тежко протичане на ревматичното заболяване жените се нуждаят от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности и дори при поддържане на личната хигиена, което също оказва влияние върху тяхната сексуалност[10]. Негативното отношение на обкръжението към промените в тялото може да се превърне в повод за депресивни състояния, което от своя страна също е причина за проблеми със сексуалността.

Известно е, че ревматичните болести влияят върху формата и външния вид на тялото в различна степен. „Това е процес, частично действителен и частично свързан с прекомерното му усещане от човека”. Някои заболявания, като склеродермията например, оказват силно влияние по посока на поява и задълбочаване на негативни промени във външния вид на тялото. Промени могат да настъпят и при лечението с кортикостероиди – например промени в чертите на лицето.

Важни елементи на женската красота са дължината на крайниците и тяхната съразмерност с цялото тяло. За никого не е тайна, че отдавна дългите крака, средно широките бедра и тънката талия са елементи на женската физическа атрактивност. Например хондродистрофията и други вродени заболявания се свързват с изменения точно на тези елементи на сексуалната атрактивност и красота.

Смята се, че много болести редуцират репродуктивните възможности на жените. Голяма част от медикаментите, с които се лекуват ревматичните заболявания, имат установено тератогенно въздействие (т.е. увреждат плода) и това налага използването на контрацептиви. И тук възникват определени въпроси и проблеми – прилагането на контрацепция зависи от вида на заболяването, „сексуалното образование на пациентката и нейния партньор, както и от възгледите за контрацепцията”. Например някои методи за предпазване от бременност не са подходящи при дадени заболявания – хормонални средства с високо съдържание на естроген и прогестерон не са подходящи при жени с системен лупус еритематозис[11].

Съществуват промени, които засягат половия живот на човека с ревматично заболяване. Става дума за синдрома на сухота на влагалището или язви на лигавицата на гениталиите и др. Те предизвикват болка при полов контакт. Освен това ставите и мускулни промени, водещи до функционален дефицит, могат да направят невъзможно прилагането на една или друга сексуална поза.

При много ревматични заболявания се наблюдават съдови промени. Те могат да предизвикат психични проблеми например при т.нар. невролупусили да породят системен васкулит. Съдовите проблеми имат важна роля при смущения в ерекцията особено при болни от склеродермия и т.н. Допълнителни фактори могат да бъдат полиневропатията, влияние на медикаменти и др. Трябва да се има предвид, че много ревматични заболявания се придружават от промени в настроението и други психични промени, което също оказва влияние върху сексуалността.

Особено важно, според мен, е въздействието на промените в стойката на тялото и физическите му възможности, предизвикани от ревматичните болести.Обикновено тези промени имат негативно влияние върху чувството за атрактивност на болните и върху тяхната сексуaлност.

 

Какви са целите на ревматосексологията?

Основните цели на съвременната терапия при ревматичните заболявания е овладяване на болката, предотвратяване на инвалидизацията, както и контрол върху структурните изменения, запазване на максимално възможното функционално състояние на човека и непроменена продължителност на живота. Всичко това е свързано с качеството на живот на болния. Смята се, че доброто качество на живот означава „възможност за запазване на между човешките отношения, запазване на професията и работното място и самостоятелност при извършване на ежедневните дейности… Задоволяването на сексуалните потребности представлява важна част от качеството на живот. Сексуалността трябва да се разбира в широк смисъл, т.е в психологически, биологически и социален аспект”[12].

За съжаление ревматичните болести влияят върху всички равнища на сексуалността. От много голямо значение е, човекът с ревматично заболяване да получи подходяща и своевременна помощ при решаване на личните си сексуални проблеми, а не повечето от аспектите на сексуалността да бъдат пренебрегвани за сметка на лечението. Времето на декартовото разделение в медицината отдавна е отминало и това трябва ясно да се разбира и от лекарите, и от пациентите.

 

Практически проблеми на ревматосексологията в България

Трудно ми е да кажа, колко лекари-сексолози работят в България. Доколкото ми е известно вече има достатъчно клинични психолози. И все пак, достъпът до клиничен сексолог е силно затруднен вероятно по две основни групи причини: финансови и социокултурни. Много е вероятно самите сексолози слабо да познават ревматичните заболявания.

Поне на мен не ми е известно в България да има специалисти ревматосексолози. Още по-малко ми е известно да се придава съответното значение на сексуалните проблеми при този род заболявания.

Подобно на ситуацията в Полша, за която говори проф. Кухаж, и в България съществуват психологически и свързани с традициите ограничения, които затрудняват контактите между лекарите и пациентите по отношение на сексуалните проблеми. „От една страна болния най-често се бои да попита лекаря за тези проблеми, което произтича от бедния речник или от традициите, а също и от факта, че лекарят може да бъде от противоположния пол или на различна възраст. От друга страна ревматолозите почти винаги омаловажават или маргинализират сексуалните проблеми на пациента си”[13]. Добрите клинични резултати, подобрението в здравословното състояние на болния, дори неговото завръщане на работа и към извършването на ежедневните дейности още не означава постигането на оптималното ниво на качество на живота за болния, ако сексуалните проблеми остават и тормозят човека с ревматично заболяване. Това винаги ерозира здравето му и усилията на лекаря и може да има непредвидими последици за болния.

 

Заключителни бележки

Засега ревматосексологията за нашите условия остава по-скоро екзотична прищявка, отколкото осъзната необходимост. Днес не се знае доколко ревматичните болести увреждат сексуалността и сексуалното поведение на хората с ревматични болести. Още по-малко се знае дали сексуалните проблеми могат да бъдат фактор – основен или придружаващ – при активизирането на болестта.

Вероятно е необходим по-голям обмен на знания между сексолози и ревматолози за благото на пациентите.

Ревматосексология. Това може да предизвиква иронична усмивка по лицата на ревматолозите, а и на самите болни. Има обаче прости истини и факти, които съществуват независимо дали признаваме това или не, дали ги виждаме и разбираме или не. Те не се заличават, не престават да съществуват от премълчаването им. Единствената последица е задълбочаването на проблемите.

Осъзнатата сексуалност е една от най-значимите човешки характеристики. Отношението ни към собствената ни сексуалност и към тази на околните е мерило за нашата ценностна йерархия и система, за това доколко изобщо сме човеци или сме си останали членове на животинското царство.

доц. д-р Божидар Ивков


[1] Настоящият материал е изгарден изцяло върху нея: Kucharz, Eugeniusz J. (2010) Reumatoseksuologia: wprowadzenie do problematyki interdyscyplinarnej. W: Reumatologia, Vol. 48, tom 3, ss. 155–158.

[2] Хедонизъм (от гръцки: δονισμός [hēdonismos], от δονή [hēdonē] „удоволствие” + наставка –ισμός [ismos] „изъм”) е школа в етиката, според която удоволствието е единствената съществена ценност. Eтическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на аскетичния живот. Хедонизъм – това е термин с гръцки произход, който означава наслада. Виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

[3] Reumatoseksuologia: wprowadzenie do problematyki interdyscyplinarnej. W: Reumatologia, Vol. 48, tom 3, s 155.

[4] Пак там, с. 155. Това е цитат по: LewStarowicz, Z., K. J. Filipiak, A. Januszewicziwsp. (2009) Kardioseksuologia. MedicalEducation, Warszawa.

[5] Пак там, с. 155. Цитат по: LewStarowicz, Z., K. J. Filipiak, A. Januszewicziwsp. (2009) Kardioseksuologia. MedicalEducation, Warszawa.

[6] Пак там, с. 156.

[7] Много е вероятно дори при това заболяване да протича процес на феминизация на болестта, за което вече съм писал на друго място.

[8] Reumatoseksuologia: wprowadzenie do problematyki interdyscyplinarnej. W: Reumatologia, Vol. 48, tom 3, с. 156.

[9] Пак там, с. 156.

[10] Пак там, с. 156. Тук проф. Кухаж се позовава на: VanBerlo, W., H. B. vandeWiel, E. Taaletal. (2007) Sexual functioning of people with rheumatoid arthritis: a multicenter study. In: Clin Rheumatol, Vol. 26, pp. 30-38. // Van Berlo, W., Р. Vennix, J. J. Rasker et al. (1999) Rheumatic diseases and sexuality: a review of the literature. In: Rheum Eur, Vol. 28: 113-117.

[11] Пак там, с. 157

[12] Пак там, с. 157

[13] Пак там, с. 157-158