Етикети

, , , ,

За първи и последен път си купих порно вестник през лятото на 1992 година. Бях провокиран от едно малко, доколкото си спомням „сбутано” в долния десен ъгъл на началната страница заглавие от рода на „Секс и инвалидност”. Авторът – известен български сексолог – разказваше впечатленията си от поредния световен конгрес по сексология и акцентираше на значимостта на сексуалното здраве при хората с хронични заболявания и инвалидност. Дали това бе „първата птичка”, предизвестяваща началото на трудното и продължително разрушаване на табутата въобще, свързани със секса, особено със секса на хората с увреждания, и адекватното възприемане на значимостта на сексуалното здраве? Не зная. А и това едва ли е най-важното. Важното бе, че дори в малка България започвахме – срамежливо и „под сурдинка” – да говорим за един изключително важен аспект от нашето здраве – сексуалното здраве.

***

В поредния номер на полския здравен портал „Пазар на здравето” е публикуван материал на Катажина Рожко озаглавен: „Да поговорим за секса… със семейния лекар”[1], като акцента е поставен върху женската сексуалност.

Според д-р Кшиштоф Новошелски сега е времето за „разрушаването на табутата и за разговор на тема сексуалността на човека и по-специално на жената”[2].

Още в началото на материала става въпрос за изработен въпросник[3], достъпен в интернет. Този въпросник, създаден на основата на подобна анкетна карта на Международната организация за сексуална медицина, се състои от 19 затворени въпроса, които се отнасят и до честотата на изпитваното сексуално желание или трудностите, изпитвани при достигане до оргазъм.

Целта му е да служи на лекарите от всяка специалност, най-вече на гинеколози, интернисти и семейни лекари като скрининг на сексуалните проблеми.

„Сексуалността е един от елементите на здравословния живот. В много случаи сексуалните смущения могат да изпреварват появата на болести – например при мъжете най-често първо се появяват смущения в ерекцията, а след това диабет. И обратното, при болни от диабет високото кръвно налягане и сексуалните смущения могат да бъдат последица от увреждания и терапии”, пояснява д-р Новошелски. Той подчертава, че в последния случай ако не се стигне до възстановяване на сексуалните възможности, то успехът на терапията е непълен.

Според акушер-гинекологът в Полша все още малко се говори за сексуалността, а ако все пак това се случва то най-често е свързано основно със сексуалните смущения, като педофилията например.

Проф. Адам Виндак – национален консултант по семейна медицина – смята, че семейния лекар е специалистът, който най-често е с пациента и то в продължение на много години. През това време той натрупва знание за болестите и проблемите на пациента си, създава отношения, които се основават върху взаимно доверие.

„Семейният лекар е длъжен да разглежда проблемите на своя пациент в рамките на биопсихосоциалния модел, да вижда не само нивото на кръвното му налягане на апарата за неговото измерване, но и аспектите на неговия ежедневен живот. Много оплаквания имат своите основи в психосоциалните проблеми, а без подходящата информация е трудно да се постави правилната диагноза” – казва проф. Виндак.

Тук ще отворя една скоба. Тази картина, напомняща романите на Арчибалд Кронин[4], ми е позната от времето 1966-1986 г., когато нашия участъков (тогава така се наричаха личните лекари) лекар правеше поне два пъти в годината – извън другите повиквания, „профилактични” визити в домовете на хората с хронични заболявания. Спомням си, че този човек познаваше детайлно не само заболяванията на своите пациенти, но и историята, начина и качеството им на живот[5]. След 1995 година и особено през новото хилядолетие – изразявам мое лично мнение – рядко има лични лекари, които да полагат такива грижи за пациентите си, за каквито говори проф. Виндак.

Според лекаря Индексът за сексуалните функции на жената (въпросникът, за който става дума малко по-горе) би могъл да бъде използван от семейния лекар с цел да се улесни започването на разговор в една толкова деликатна сфера.

За проф. Збигнев Гачионг въпросите, свързани с качеството на интимния живот, са част от основното изследване и в него няма нищо извънредно при отношенията лекар-пациент.

Според сексологът проф. Збигнев Издембски семейните лекари се концентрират върху физическото здраве, по-рядко върху психичното. Забравят обаче, че има такава категория като „сексуално здраве”. Не питат например пациентките си за удовлетворението от сексуалния им живот, за изпитваните затруднения от съвместното съжителство, от изпитването на болка по време на половия контакт, за наличието на сухота във влагалището и т.н. Според специалиста много пациентки не само, че не знаят, че могат да говорят за това със семейния си лекар, но мълчат и в гинекологичния кабинет.

Проблемите на сексуалното здраве се отнасят и за мъжете. „например пациент, боледуващ от депресия и приемащ антидепресанти трябва да бъде осведомен за очакваните положителни резултати от терапията, но и да бъде информиран, че при приемането на такива лекарства има вероятност либидото му да се понижи. По време на лечението е възможно да се снижи желанието за секс, но само докато се ползват лекарствата. Така пациентът ще има по-добра мотивация за лечение”.

Накрая лекарят обобщава: „Сексуалността има голямо влияние върху нашето самочувствие. Може да ни достави много радост, но може да бъде и доста деградираща”.

***

Сексуалността оказва влияние не само върху нашето самочувствие.

Като се оставят настрана грубоватите и често вулгарни шеги на тази тема, ще се разбере, че много често сексуалността е ябълката на раздора” при много семейни, професионални и други междуличностни конфликти и проблеми.

Особено сериозни проблеми могат да възникват при наличието на по-тежки хронични заболявания, при които се прилагат и много „агресивни” терапии. Тогава соматичните проблеми, прониквайки в социалните релации, могат да нанесат твърде сериозни и далеч отиващи социални увреждания – на индивида, на партньора и на най-близкото им обкръжение.

Проблемите със сексуалното здраве винаги означават и проблеми с качеството на живот.

И все пак нека завърша този кратък материал оптимистично. По-добре е да се случва това, за което говори Уди Алън (Сексът беше толкова добър, че дори съседите запалиха по цигара), отколкото това, за което признава Файлис Дилър (Ужасно нещо ми се случи миналата нощ – нищо).

доц. д-р Божидар Ивков


[1] Roźko, K. (2014) Porozmawiajmy o seksie… z lekarzem rodzinnym. Rynek zdrowia, 25.01.2014. [on-line –http://www.rynekzdrowia.pl/Uslugi-medyczne/Porozmawiajmy-o-seksie-z-lekarzem-rodzinnym,137721,8.html

[2] Пак там.

[4] Арчибалд Джоузеф Кронин(19.07.18966.01.1981), е шотландски писател. Сред най-известните му романи са: „Замъкът на шапкаря(1931), „Цитаделата» (1937), „Дървото на Юда(1961), „Пътят на доктор Шенън” и др.

[5] Става дума за известния по онова време в цяла Красна поляна д-р Балабанчев. Никога не чух някой да се оплаче от него – от отношението му към хората или от погрешно поставена диагноза. Възрастните хора в квартала казваха: „На него и „дрипите” му са докторски”, т.е. това е човек, роден с огромна дарба да бъде лекар.

Advertisements