Етикети

, , , , ,

Чета книгата на Марко ПицутиЗабранените лек-арства, които лекуват. Търговци на здравето[1]. Чета и сърцето ми се свива от болка и тъга. Това е книга за света на фармацията. Не, не за онзи тайнствен, изпълнен с приключения, висини и падения, радости и разочарования, населен с герои-откриватели на чудодейни лекарства, свят. Не! Това е светът на „Биг фарма”, светът на гонитбата на печалба. Печалба на всяка цена. Дори тя да е животът на пациента.

„В нашия социален ред, който плаща, командва всичко – било то законодатели, политици, икономисти, доценти, журналисти, президенти, обикновени лекари или изследователи… Правилото, още по-приложимо за повечето от производителите на лекарства – продължава Пицути, е: за тях няма хора, а само потенциални клиенти (к.м.-Б.И.) и ако изследванията в една патология не обещават добри печалби, това автоматично означава, че не си струва да се търси лек. Тези, които допринасят за баснословните печалби, са всички болни, които в допълнение към нещастието си да се чувстват зле, изкупуват един недопустим грях на нашето време: да бъдат част от пазара (к.м.-Б.И.)”[2].

Тези редове ми напомнят написаното (по друг повод и на друго място) от Марчин Панек: „Там, където са парите, няма място за слабост”[3]. Няма място за емоции, за хуманизъм, за – да го кажа на ежедневен език – човещина. В сферата на производство на лекарства с цел печалба „има твърде малко място за етика”[4].

***

Същността и целта на здравните реформи в България бяха българското здравеопазване да премине на пазарни принципи на управление и действие. И това се случи по възможно най-лошия сценарий: лекарите станаха еднолични търговци, здравните заведения – търговски дружества, а здравето стока, като всяка друга стока. Пациентът се превърна в клиент, уж с свои права – в повечето случаи те се свеждат само до правото му да плаща, да не спира да плаща, което не е никакво право, а задължение. Пациентът се превърна в символ на източник печалба и пари.

Говорейки откровено и цинично с езика на „Биг фарма”, по време на защита на докторска дисертация, републикански консултант по (…) заявява: (цитирам по памет) „Ние сме най-богати сред лекарите, защото нашите пациенти не умират и боледуват цял живот”[5].

В медицината, а и във фармацията – сред много редови лекари, медицински сестри и фармацевти, медицинската етика все още е жива въпреки всичко, а понятия като „оказване на помощ”, „качествено лечение”, „грижа за болния” и др.п., са изпълнени с реално и хуманно съдържание и смисъл. Пациентът все още е човек, със своя индивидуалност и идентичност, със свой човешки облик, със свои страдания, стремежи, надежди…

***

Пациентът! Познаваме ли неговия свят? Знаем ли какво е да си пациент? Можем ли да си представим, че това е свят, който няма нищо общо със света на печалбата, със света на „Биг фарма”?

Всичко, което изписах дотук, бе провокирано от няколко изречения в една курсова работа на полска курсистка, която в момента се обучава в Полша как се обгрижват възрастни и болни хора. Онова, което ме впечатли не бяха „задължителните” знания, които курсистът трябва да представи в една такава работа. Впечатли ме погледът на един „лаик” върху света на пациента. Ето какво казва тя:

„Да бъдеш пациентзная ли какво е това? Да. Преди две години лежах в едно от отделенията на болницата. Трябваше да се подложа на малка хирургична интервенция. Не трябваше да се страхувам…, и все пак…

Изведнъж се оказва, че сме преминали през някакъв невидим праг и сме се намерили от другата страна на нашето съществуване. Внезапно сме станали зависими от много неща и… хора. От лекари, медицински сестри, обгрижващ персонал. Зависими от тяхната емпатия, знание, опит, способности и възможности, които притежават.

Но много зависи и от… разговора, от обикновения, нормален разговор.

Опитвам се да си представя какво чувства възрастен, болен, изгубен в своето незнание, неловкост, страдание и ограничения човек. Затова се опитвам отново да си представя какво чувства истинския Пациент …

Често, макар и не винаги, този Пациент е някой, който е много самотен, необичан и често страхуващ се за живота си и от това, което го очаква – защото е болен, защото няма влияние върху своето тяло, поведение, ограничен е в собственото си самообслужване, потопен е в своята старост…

***

Светът на печалбата, парите и прегазването на човешкия живот в тяхно име. И светът на пациента, през погледа на една полска курсистка, на редовия, НЕобикновен гражданин.

Пациентът! Човекът с двойно гражданство – в държавата на здравите и в държавата на болните[6]. Използването на паспорта от втората държава винаги е принудително, нежелано и най-често се случва съвсем неочаквано, а живота в нея винаги носи голям риск.

Светът на пациента! Искаме или не, рано или късно, се налага да прекрачим границите му. Дали ще вземем в пациентския си багаж собственото си човешко достойнство? Ще можем ли да го опазим? Зависи от нас, преди всичко от нас, но и от тези, които в този момент ще бъдат около нас.

Уважението към Живота и Човека е …?

Божидар Ивков


[1] Поздравявайки издателство Атеа Букс” за смелостта да издаде тази книга, използвам случая да я препоръчам на всички свои приятели и познати. Дори само 1% от написаното да е вярно (уви много повече е), нещата са ужасяващи.

[2]Пицути, М. (2013) Забранените ЛЕК-АРСТВА, които лекуват. Търговци със здравето. Издателствое „Атеа Букс”, София, с. 41.

[3] Panek, M. P. (20120) Wymiary niepełnosprawności. Wyd-wo Nowae Res”, Gdynia.

[4] Пицути, М. (2013) Забранените ЛЕК-АРСТВА, които лекуват. Търговци със здравето. Издателствое „Атеа Букс”, София, с. 7.

[5] „Хроничните заболявания са като божи дар, тъй като осигуряват пациенти, които през целия си живот ще продължат да купуват лекарства- казва М. Пицути. От икономическа гледна точка производството на фармацевтични продукти с ниска себестойност и дълготраен или окончателен ефект не би било добра инвестиция” (Пицути, М. (2013) Забранените ЛЕК-АРСТВА, които лекуват. Търговци със здравето. Издателствое „Атеа Букс”, София, с. 9.). Преди това Пицути пише: „В болшинството от случаите белите престилки (лекарите – бел.м.-Б.И.) се превръщат в квалифицирана работна ръка в услуга на корпорациите, които са трансформирали медицината в третия най-печеливш бизнес в света” (пак там, с. 7)

[6] Зонтаг, С. (1999) Болестта като метафора. СПИН и неговите метафори. ИК „Златорог”, София.