Етикети

, ,

В брой втори на полското списание Ревматология” от 2010 година е публикувана статия със следното заглавие: „За мултидисциплинарна перспектива спрямо хроничните ревматични болести”[1].

Статията е интересна с това, че представя световния опит в комплексния подход към възможностите за завръщане на болния към присъщата или възможната за него професионална активност.

Работата започва с едно изключително важно според мен признание:

 

„Нуждаем се от разширяване на перспективата – от клиничния към социалния поглед, от въвеждане на ревматологията сред досегашните здравни приоритети, от признаването, че болния е експерт за своето заболяване. Тенденцията да се приемат различни гледни точки е все по-ясно видима…” (к.м.-Б.И.)

 

От публикуваното изказване на представителя на полското здравно министерство Адам Фрончак става ясно, че „Ревматоидното възпаление на ставите е петата по ред причина за смъртност (след сърдечно-съдовите болести, новообразованията, хроничната обструктивна белодробна болест) и най-честата причина за инвалидност в европейските страни”[2].

Според полската статистика около 9 милиона поляци или 19% от населението на страната страда от ревматични болести. Над 80% от тях са инвалиди, а едва 14% работят. 84% трайно ползват помощ от семействата си, а 1,8% ползват услугите на социалното подпомагане. Отсъствията от работа поради ревматични болести представляват 11% от всички отсъствия и 18% от всички хоспитализации.

Ревматичните болести причиняват 20% от инвалидизацията и са на второ място, а разходите за лечение на пациенти с такива болести поглъщат 2% от БВП на страната.

Икономическата перспектива

Ревматичните болести генерират сериозни преки и непреки финансови разходи и икономически проблеми. Навлизането в пазара на труда, наемането отново на работа, не е въпрос само на законодателство, но и на правилно образование и промоция на здравето. Европейската лига за борба с ревматизма препоръчва да се създават условия хората с ревматични заболявания да останат на пазара на труда с цел да се избегне тяхната социална маргинализация.

Социалната перспектива

Важно е да се вземат предвид множество аспекти, свързани със заетостта на хората с ревматични заболявания, а именно това, че разходите за лечение са големи, предприятията губят високо квалифицирани кадри, трудът на ревматично болните носи печалба и икономическа полза, както и подобрява качеството на живот на хората с РЗ[3].

Особено важно е знанието, свързано с труда на хората с РЗ. То улеснява сътрудничеството между работодатели, лица с РЗ и медицински работници.

През 2009 година ЕУЛАР провежда интернет проучване в тази сфера, в което вземат участие над 3 600 човека от 78 страни. 77% от респондентите са лица с РЗ, 6% – работодатели и 17% здравни специалисти.

Ето какво показват данните от изследването.

За хората с ревматични заболявания (РЗ). От отговорилите лица с РЗ 66% са били заети по трудов договор (на пълно или непълно работно време), 6% са имали собствен бизнес, а 28% не са работили, като в тази група влизат пенсионерите, студентите и безработните.

За хората с РЗ работата е важна поради:

– 64% – финансови мотиви,

– 54% – работата им дава чувство за собствена ценност,

– 40% – поради фактори на средата,

– 35% – работата предоставя независимост на респондентите.

45% от респондентите с РЗ споделят, че са срещали трудности с намирането на работа, а 54% са преживели стрес, свързан с дискриминация. 29% декларират, че са били подложени на дискриминация. Още по-лошо е, че 21% са заявили, че са загубили досегашните си професионални позиции поради това, че са уведомили ръководствата си за наличието на ревматично заболяване. 23% не са получили никаква подкрепа от работодателите.

Какво е важно за хората с РЗ? За 50% е важна подкрепата и разбирането от страна на работодателите и колегите; за 46% – ненормираното работно време, 30% се нуждаят от приспособяване на работното място; 27% смятат, че могат да работят добре в дома си; 19% се нуждаят от адаптация на технологията, с която работят, a за 18% в бариера се превръщат недостъпните сгради. Сред изследваните всеки трети работи на приспособено работно място, съобразно неговите потребности[4].

За работодателите. Работодателите посочват като причини за не наемане на хора с РЗ, главно:

– неразбиране (непознаване) на заболяването (46%) и

– недостатъчната подкрепа от страна на държавата (43%). Необходимостта от приспособяване на работата към потребностите на човека с РЗ е посочена от 42% от работодателите и по-конкретно:

– приспособяване на работното място – 13%

– приспособяване на дейностите към възможностите на човека с РЗ  – 14%;

– приспособяване на натоварването и работното време  – 15%.

86% от работодателите смятат, че са необходими финансови стимули, за да наемат повече лица с РЗ. За 50% са важни промени в законодателството, за 43% общата социална отговорност, за 35% от работодателите е важна професионалната помощ при разработването на политиките в тази сфера, a за 34% са важни и финансовите стимули[5].

За здравните специалисти. Запитани за лечението на хората с РЗ, здравните специалисти смятат, че:

– 63% могат да предложат достъп до терапевтичен или рехабилитационен екип;

– в 55% от случаите лекарите използват „агресивно” лечение в началния стадий на болестта;

– 57% от респондентите признават, че са в състояние да осигурят успешно лечение на своите пациенти;

– 68% от здравните специалисти смятат, че могат да предоставят добра стратегия за лечение, позволяваща по-нататъшна професионална активност или завръщане на работа.

70% от лекуваните са доволни от лечението[6].

Нови възгледи за оценката на функционирането на човека с РЗ

Важна роля в оценката на възможностите за работа на хората с РЗ е определянето на техните възможности за функциониране и степента (тежестта) на инвалидизация. За това може да се използва прилаганата от години в Западна Европа Международна класификация на функционирането, инвалидността и здравето (ICF). С помощта на тази класификация е възможно да се оцени в каква степен заболяването оказва негативно влияние върху живота на човека с РЗ и едновременно с това да се определи възможността за ежедневна активност, в т.ч. и професионална.

Използването на ICF обаче е много трудно, защото критериите по които се прави оценката са 1424. Затова през 2007 г. специалисти на EULAR са направили подбор на категориите, които могат да служат за оценка на здравето на човека с РЗ, като са ограничили категориите до 96[7].

Използването на споменатата класификация е удобно при самооценката на човека с РЗ. За такава самооценка са достатъчни 30 категории[8].

Данните от това изследване поставят изключително интересни и важни за хората с РЗ въпроси, които за съжаление са извън обхвата на конкретни политики на държавата в тази сфера.

Като цяло, представената тук статия разкрива множество важни и нерешени проблеми в европейски и световен мащаб, които със сигурност стоят поне по същия начин и у нас. В нея се съдържат и идеи за бъдеща работа не само на политиците, здравните специалисти и хората с РЗ, но и за самите НПО на тези хора.

доц. д-р Божидар Ивков


[1] Grygielska, J., B. Moskalewicz (2010) O multidyscyplinarną perspektywę wobec przewlekłych chorób reumatycznych. W: Reumatologia, Tom 48, 2, ss. 73-80.

[2] Пак там, с. 74.

[3] Пак там, с. 75

[4] Пак там, с. 75.

[5] Пак там, с. 77.

[6] Пак там, с. 77-78.

[7] Uhlig, T, S. Lillemo, R. H. Moe et al. (2007) Reliability of the ICF Core Setfor rheumatoid arthritis. In: Ann Rheum Dis, Vol. 66, pp. 1078-1084. Цитат по: Grygielska, J., B. Moskalewicz (2010) O multidyscyplinarną perspektywę wobec przewlekłych chorób reumatycznych. W: Reumatologia, Tom 48, 2, s. 79. Тук е важно да се направи уточнението, че става дума за критерии предимно за ревматоиден артрит.

[8] Пак там, с. 79-80. В тази посока може да се използва и: Ивков, Б. (2011) Система за оценка на професионалната пригодност  на хората с увреждания. София, НФРИ. http://nfri.bg/documents/biblioteka/sistemaA5.pdf