Етикети

, , , ,

Неграмотността е духовен недъг.

***

Нямахме общ свят – в живота й заемах мястото, което тя ми беше отредила. Всеки опит да наруша това статукво бе голям риск. Рядко можех да я питам нещо лично. Е, просто нямахме общ свят.

***

Питаме се защо? Защо онова, което в миналото е било прекрасно, днес ни изглежда ужасна истина? Защо споменът за щастливите съпружески години днес е помрачен от знанието, че единия от съпрузите е изменял или чертите му с времето са придобили уродлив вид? Къде изчезва щастието? И имало ли е истинско щастие? Днешните спомени, ако краят е бил раздяла, изкривяват усещането за щастие, дори го заличават. А дали това, което днес е ужасно или жалко не е било винаги такова без да си даваме сметка за това? И какво в крайна сметка представлява неосъзнатата и непозната печал?

***

Отричането е мек вариант на предателство. Отвън не се вижда дали човек се отрича или крие някаква тайна, дали проявява тактичност, като избягва неловки ситуации. Този, който не признава, той знае истината. Отричането е бавно действаща отрова за всяка връзка.

***

Пробуждането от глупав сън не винаги носи облегчение. Понякога едва когато се пробудиш от съня, разбираш целия ужас на кошмара, или факта, че в съня си си разбрал цялата ужасна истина за нещо.

***

Когато партньорът остава в миналото той изчезва от живота ни като напуснат град. Той си е все там и можеш да се върнеш. Струва ли си обаче?

***

Нашите действия имат свой собствен живот, собствен източник, те произлизат от нас, от цялата същност на нашите същества. Нашите решения са такива, каквито сме в действителност.

***

Не е достатъчно да се бориш. Важно е как и за какво се бориш – да докажеш своето достойнство или да скриеш грешките си. Живот, в който решителните действия са отстъпление, а победата е скриване на пораженията, е обречен на страдание.

***

Нашето минало винаги ни преследва. И то с онези ситуации, които ни карат да се срамуваме и ни причиняват болка. Макар и потънали в сумрака на времето, те си остават неразрешим проблем, дразнещи светлинки във вечерта на живота ни.

***

Любовта към родителите ни е единствената обич, за която не носим отговорност. Но не винаги и не на всяка цена.

Божидар Ивков