Етикети

, ,

Ако не можем да осъзнаем краткостта на своето земно присъствие, то самата ни природа – по свой си начин, ще ни принуди да вършим това, което ни е предначертано. Това равновесие обаче е измамно, защото всичко се променя и ние непрестанно сме пред изпитания.

***

Грижите, полагани за възстановяване на справедливостта винаги са благородни, но не винаги са справедливи, защото насилието е лошо оправдание и за най-безкорситните и законни мотиви; още повече че прибързаността е сестра на неуспеха, а страстта е сестра на слепотата. И за каква справедливост става дума тук?

***

Ако имахме два живота единия бихме могли да посветим на съжаления и скръб. Но имаме един живот и нямаме време да се самосъжаляваме, или да скърбим, защото така унищожаваме и малкото, което ни е дадено.

***

Радостта бързо се превръща в даденост и напуска съзнанието ни. Ето защо споменът за свободата ни радва малко, а споменът за мига робство ни гнети цял живот.

***

Да бъдеш щастлив е крайно опасно, защото продължителното щастие изкривява представите за действителността.

***

Неумението да се приема и понася нещастието, е най-голямото нещастие. Ние се учим цял живот да понасяме нещастието и с възрастта постигаме само някакво скромно съвършенство.

***

Най-добрите времена са тези, които може би могат да настъпят, но неизвестно защо никога не идват.

***

Днес служенето на обществото не е страстта да се себераздаваш, а способността да изглеждаш незаменим, разбира се на определена цена.

***

Когато сме безсилни приличаме на охлюви без черупка и единственото, което можем да направим и правим, е да се крием зад някаква маска.

***

Най-лесно е да съдиш някого. Тогава се задействат всички стереотипи и предразсъдъци. Най-трудно е да разбереш, преди да съдиш, защото това означава да съзидаваш. Разбирането винаги е съзидание.

***

Почти всички наши лични трагедии са дребни неудачи при нещастни обстоятелства, а тяхната острота е твърде относителна.

Божидар Ивков