Етикети

, , , ,

Михал Скжипек, Перспективата на болния в социология на хроничната болест.

Skrzypek, M. (2011) Perspektywa chorego w socjologii choroby przewlekłej. Wydawnictwo KUL, Lublin, ISBN978-83-7702-299-3

 socjologia

Всички рецензии за книгата са единодушни, че това е новаторска работа за полските условия и е уникална по няколко причини. И ако това е така за Полша – страна, в която силно е развита „същинската”, немедикализирана социология на медицината, то за България подобни заглавия звучат като научна фантастика. Дори в самото заглавие на книгата се съдържат две немислими концепции за нашите крайно медикализирани научни среди, когато става дума за медицина и здравеопазване. Това са: „перспективата на болния” и „социология на хроничната болест”.

Уникалността на книгата е свързана с това, че автора се „потапя” в проблематика, която сравнително малко се изследва и анализира от полските социолози на медицината (от българските изобщо, доколкото ми е известно). Освен това тя е насочена към болестта, показана от „перспективата на интерпретативната социология, която перспектива – както досега – само фрагментарно е обозначила своето присъствие в социологическите разработки върху болестта и боледуването”[1]. Освен това книгата разкрива един богат анализ на преживяванията на болестта в рамките на основните течения на общата социология. Нещо повече, както твърди А. Островска, книгата „надминава всички познати ми публикувани в Полша работи в сферата на социология на медицината”.

Книгата представлява не само цялостно и систематично представяне на теоретичната сила на социологията, ориентирана към опита и преживяването на хроничното заболяване, но може да се разглежда и като ценно предложение за бъдещите перспективи на развитието на дисциплината в Полша[2].

М. Скжипек се отдалечава от структурно-функционалната Парсънова концепция, която се концентрира върху институционалната организация на здравните служби и институции и тяхното значение за поддържането на обществения ред и се насочва към болния, към неговите житейски проблеми в ежедневието.

На основата на професионалната литература – най-вече американска, Скжипек ни разкрива конструирането на една нова парадигма. В нея болният е ценност и получава право на глас, което е своеобразна форма на хуманизация на ориентираните към биомедицината научни дисциплини на лекарите[3].

Жалко е, че подобни книги никога няма да видят бял свят” на български език. А те са потребни и полезни, както за хуманизиране на мисленето” на лекарите, така и за обучението на хората с хронични заболявания, и особено за онези социолози, които са готови да посветят своята професионална кариера на социология на медицината.

Книгата би била изключително полезна и за студентите по медицина, защото тя може да се превърне в своеобразна профилактика на медикалисткото мислене”, безвъзвратно загърбило световете на болните, превръщайки ги във фрагментарни биологични машини, нуждаещи се от ремонт”.

доц. д-р Божидар Ивков


[1] По рецензията на проф. Антонина Островска (Институт по философия и социология при ПАН) на книгата. http://www.kul.com.pl/index.php?products=product&prod_id=1164

[2] Пак там.

[3] Цитат от рецензията на  проф. Мария Либишевска. http://www.wydawnictwokul.lublin.pl/sklep/product_info.php?products_id=1755