Етикети

Ревматичните или мускулно-скелетните състояния включват над 150 заболявания и синдроми, които обикновено са прогресиращи. Най-често те причиняват хронична физическа болка.

Тези състояния се категоризират като: ставни заболявания, физически увреждания, гръбначни разстройства и състояния, резултат от травма. Мускулно-скелетните заболявания са основните причини за заболеваемост и инвалидност, които водят до огромни разходи за здравеопазване и до преки и непреки загуби във всяка икономика.

Неадекватното лечение и медицинска рехабилитация, липсата и/или формалната (само на книга) диспанцеризация и отсъствието на каквоато и да било профилактика на инвалидността – ситуация, присъща за България – води до моментни икономии на средства, но до тежки материални, финансови и други ресурсни загуби в дългосрочен план („Скъпи на триците, евтини на брашното”).

Хроничните ревматични състояния и инвалидизацията, предизвикана от тях, оказват негативно влияние не само върху здравния, семейния и професионален статус на хората, но засягат в значителна степен и техните семейства.

Хроничните ревматични състояния са и трябва да се разглеждат като социално значими състояния и заболявания.

С най-голямо влияние върху обществото, са състоянията:

Ревматоиден артрит (РА)

Ревматоидния артрит е хронично системно заболяване, което засяга ставите, съединителната тъкан, мускулите, сухожилията и фиброзната тъкан. Проявява се в периода на най-продуктивните години на зрелостта между 20 и 40 години и е хронично инвалидизиращо състояние, което често причинява болка и деформация.

Честотата варира между 0,3% и 1% от населението на всяка страна и по-често се среща при жените и в развитите страни.

В рамките на 10 години от началото на заболяването, най-малко 50% от хората с РА в развитите страни, вече не са в състояние да продължат да работят на пълно работно време.

Остеоартит

Остеоартритът е дегенеративно ставно заболяване, което засяга главно ставите и ставния хрущял. То е свързано с остаряването на организма и най-често засяга ставите, които са били непрекъснато претоварвани през годините, включително колене, бедра, пръсти на ръцете и долна част на гръбнака.

Остеоратрозата вече е едно от десетте най-инвалидизиращи заболявания в развитите страни.

Работа в селското стопанство между 1 и 9 години увеличава риска от остеоартрит 4,5 пъти; а при работа в продължение на 10 или повече години, рискът се увеличава 9,3 пъти.

Световните прогнози са, че 9,6% от мъжете и 18.0% от жените на възраст над 60 години имат симптоматично остеоартрит.

Друга прогноза сочи, че 80% от хората с остеоартрит ще имат ограничения в движението, а 25% няма да могат да извършват своите ежедневни житейски дейности.

Остеопороза

Остеопорозата е заболяване, характеризиращо се с ниска костна маса и влошаване на структурата на костната тъкан, водещо до чупливост на костите и повишена чувствителност към фрактури на бедрото, гръбначния стълб и китката.

Въз основа на измерването на костната минерална плътност в бялата раса, е установено, че остеопороза присъства в 15% от лицата на възраст 50-59 години, но тези стойности се увеличават бързо до 70% при хората над 80-годишна възраст.

Най-тежки са последиците от остеопорозата при фрактура на бедрената шийка, което почти винаги изисква хоспитализация, а често е и фатално: 20% от хората умират поради продължително обездвижване, а още 50% остават инвалиди за цял живот, само 30% се възстанови напълно.

1,7 млн. бедрени фрактури са настъпили в световен мащаб през 1990 г.; тази цифра се очаква да нарасне до 6 милиона през 2050.

Увреждания на гръбначния стълб

Гръбначните увреждания са резултат от травми, механични увреждания, увреждане на гръбначния мозък, възпаления, инфекции и тумори. В 80-85% от случаите на гръбначна болка причината е неизвестна.

Болките в кръста, най-често предизвикани от гръбначни заболявания, засягат над 80% от хората в някакъв момент от живота им и 4%-33% от населението във всеки един момент.

Болките в гърба са най-честата причина за инвалидност сред младите хора.

Много фактори, физически, психологически и професионални, допринасят за появата на болки в гърба.

Тежка травма на крайниците

Тежка травма на крайниците, която може да доведе до трайно увреждане, включва: ампутации, счупвания, смачкване, наранявания, изкълчвания, отворени рани, нараняване на кръвоносните съдове и нервите.

В развитите страни, сериозна травма на крайниците, изискваща хоспитализация, възниква при 50% от случаите при падане, 15%-20% при пътно-транспортни произшествия и около 20% при инциденти с машини и използване инструмент.

Най-високите стойности на травми на крайниците се срещат в две различни възрастови групи: тези между 5-34 години и тези над 75-години. Напредналата възраст представлява най-голямата заплаха за нанасянето на увреждания на крайниците, докато пътнотранспортните произшествия представляват най-голям рисков фактор за юношите и младите хора.

Внимание: много хора с различни хронични ревматични състояния в България не са наясно и не разбират, както същността и знаичмостта на здравословните си проблеми, така и ролята и мястото на лекаря-ревматолог и кинезитерапевта в процеса на своето лечение. Това прави почти невъзможно струдничеството между лекаря и пациента и затвърждава медикализацията на живота на тези хора.

От друга страна все още има лекари-ревматолози, които разглеждат всички свои пациенти като пълни идиоти, които са длъжни да им се подчиняват. Те не могат  или не искат да разберат, че вече съществува ново поколение пациенти”, които са експерти” – често по-добри от самите ревматолози – по отношение на собственото си хронично ревматично състояние. Това не ги прави ревматолози и те нямат такива претенции.

Взаимното уважение между лекар и пациент, зачитането на правата и на двете, и от двете страни, е гаранция за по-добро и ефективно лечение на хроничните ревматични състояния. Още повече това е наложително поради факта, че днес лекарите и пациентите имат общи врагове: болестта, здравноосигурителните фондове, корпоративните интереси и здравните политики.

Използван източник: http://www.who.int/chp/topics/rheumatic/en/

 доц. д-р Божидар Ивков