Стресът е наш ежедневен спътник, независимо дали осъзнаваме това или не. Той има различна сила и всеки един от нас е способен да издържа различни стресови натоварвания.

Известно е, че американския изследовател и ендокринолог Ханс Селие се смята за бащата на съвременната идея, че стресът има значителен ефект върху живите организми. Днес се смята, че стресът е един от основните фактори, предизвикващи множество заболявания.

През 1967 г. психиатрите Томас Холмс и Ричард Рае проучили дали стресът е фактор, предизвикващ различни заболявания. Те изследвали над 5 000 пациенти, като ги помолих да споделят дали някой от тях е преживял някое от събитията (серия от 43 събития), изброени в листа, през изминалите две години.

Всяко събитие е наречено променящо живота събитие (LCU) и има различна „тежест” за стрес. Колкото повече събития е преживял човек, толкова по-висока е крайната оценка и толкова по-висок е риска от настъпване на някакво заболяване.

Холмс и Рае създават скала за оценка на стреса[1].Благодарение на тази скала става възможно да се измери приблизително как и доколко стресиращите събития в нашия живот влияят върху нашето самочувствие и психична издръжливост.

Скала на стреса

Силата на стреса зависи от: (1) силата на въздействащия стимул, (2) от нашата интерпретация на възникналата ситуация, както и (3) от нашата индивидуална чувствителност.

Например за много хора възникването на ново познанство и създаването на някаква връзка предизвиква или може да предизвика парализиращ страх, докато за други това е надежда или просто приятно изживяване. Съществуват обаче събития, които се приемат за обективни стресори, т.е. предизвивкват характерни симптоми почти във всички хора.

Холмс и Рае успяват да конструират списък с най-честите и най-важните житейски събития, които предизвикват стрес. В действителност е трудно да си представим житейско събитие, което да не предизвиква в нас някакво ниво на стрес.

Изследванията и скалата на Холмс и Рае по-късно са подложени на критика. Онова, което обаче е ценното, че двамата изследователи са забелязали съществената зависимост между силата на стреса и здравето. Според тях, ако човек е преживял събития, количествената оценка на които варира между 155 и 199 точки, възниква 37% риск през следващите две години човек да се разболее от някаква сериозна болест. Ако тази сума варира между 200 и 299 точки, то рискът се увеличава на 51%, а при над 300 точки рискът нараства до 79%.

Благодарение на скалата на стреса човек може да прецени, как стресиращите събития в живота му влияят върху общото равнище на самочувствието и психическата му издръжливост. По-долу е показан списъкът с най-честите и най-важните житейски събития, предизвикващи стрес.

Скала на стреса – списък на житейските събития според Холмс и Рае

Събитие

Точки

1.

Смърт на партньора / съпруга(та)

100

2.

Развод

73

3.

Семейна раздяла

65

4.

Пребиваване в затвора

63

5.

Смърт на близък член на семейството

63

6.

Травма на тялото или заболяване

53

7.

Брак (създаване на семейство)

50

8.

Уволнение от работа

47

9.

Семейно помиряване

45

10.

Пенсиониране

45

11.

Болест в семейството

44

12.

Бременност

40

13.

Проблеми в сексуалния живот

39

14.

Увеличаване на семейството

39

15.

Започване на нова работа

39

16.

Промени в доходите

38

17.

Смърт на близък приятел

37

18.

Смяна на професията

36

19.

Нарастване на семейните конфликти

35

20.

Наличие на голяма ипотека

31

21.

Съобщение за задължително връщане на голям дълг или заем

30

22.

Промяна на отговорностите в професионалния живот

29

23.

Напускане на децата на родителския дом

29

24.

Проблеми с роднините на съпруга/съпругата

29

25.

Повишаване на усилията за извършване на някаква работа

28

26.

Начало и завършек на работата на партньора съпруг(а)

26

27.

Започване или завършване на училище

26

28.

Промяна в стандарта, качеството на живот

25

29.

Промяна на личните навици

24

30.

Проблеми с шефа

23

31.

Промени в условията на труд или в най-близкото обкръжение

20

32.

Смяна на жилището

20

33.

Смяна на училището

20

34.

Промени в прекарването на свободното време

19

35.

Промени в религиозните практики

19

36.

Промени в навиците на приятелството

18

37.

Ипотека или вземане на голям заем

17

38.

Промяна в навиците за сън

16

39.

Промяна в честотата на семейните срещи

15

40.

Промяна в хранителните навици

15

41.

Отпуск

13

42.

Празнуване на коледа

12

43.

Малки нарушения на закона

11

 Онова, което е важно да се помни, че чрез тази скала човек може само да се ориентира за вероятността от повишаване на стресогенното ниво и за евентуално повишаване на риска от последващо заболяване.

Скалата не е лечебен метод. По-скоро тя ни помага да се ориентираме в значимостта и тежестта, които придаваме на собствените си преживявания и какви потенциални опасности има при продължително състояние на високо психично напрежение.

Онова, което също е интересно според мен, е факта, че всяко едно от тези събития освен чисто психоемоционалните последици за личността, има или може да има значими социални последици за човека. Например промени в социалния статус и социалните позиции на конкретния човек. Това от своя страна неминуемо оказва влияние и върху състоянието на семейството му, както и на собственото му здраве.

И още нещо, което ми се струва много важно. Всяко житейско събитие се случва в определен социален контекст, който винаги трябва да се взема предвид. Всяко следващо повтаряне на събитието протича в условия на изменен в една или друга степен социален контекст и в променени личностни характеристики на човека и придобит личностно-социален опит.

доц. д-р Божидар Ивков

 

Материалът е изграден по:Perczak, B. (2008)Skala stresu http://psychologia.wieszjak.pl/stres-i-relaks/81875,Skala-stresu.html


[1] Holmes, Т. Н., R. H. Rahe (1967)The Social Readjustment Rating Scale. In: Journal of Psychosomatic Research, Vol. 11, Issue 2, pp. 213-218. Published by Elsevier Science Inc.