Етикети

, ,

За някои хора да останеш приятел с любимия след раздяла, е обида за любовта. Краят на една любов, е край, след който няма нищо.

***

Когато човекът, когото сме обичали си отиде, той се превръща в най-чуждия човек за нас.

***

Човек може да даде на друг човек капка топлина и внимание. Може да го накара да се почувства значим и потребен. Затова трябва да внимава, кого допуска близо до себе си. Близостта поражда желание да задържиш, а нищо не може да се задържи. Чувствата са като времето – могат само да се преживеят.

***

Когато обичаш истински губиш своята самоувереност!

***

Човешкият живот е твърде дълъг за една любов. Рано или късно един от двамата изстива и започва да очаква. Очаква следващото „безумие”.

***

Само самотникът знае, какво щастие е да срещнеш любовта.

***

Любовта се нуждае от дела, от думи също. Но преди всичко от дела.

***

Парадокс – любовта се стреми към вечността. Самата тя е вечност. Почти във всеки конкретен случай това е невъзможно. Като цяло – това е факт.

***

От любов жените поумняват; мъжете – оглупяват.

***

Само нещастникът знае, какво е щастие. Светлината свети само в тъмнина.

***

Единствено волът може да бъде щастлив непрекъснато.

***

За щастието може да се говори само кратко, с няколко думи. За нещастието може да се говори цял живот.

***

Дори когато се страхуваш, можеш да се смееш. Друго просто не ти остава.

***

Щастието е най-неопределеното нещо на света. Затова винаги цената, плащана за него е непоносимо висока.

***

Родината е там, където си щастлив. И все пак! Кой знае…

***

Докато човек се бори, той е по-силен от своята съдба.

***

Колкото по-голям примат е човек, толкова по-високо мнение има за себе си.

***

Ужасно уморително и скучно е да присъстваш на парад на ума – особено, когато умът отсъства.

***

Човек губи друг човек окончателно само, когато той умира. Винаги има надежда.

***

Странно е, че циниците имат най-лековатия характер, а идеалистите – най-непоносимия.

***

Колкото по-малко е самовлюбен човек, толкова по-ценен е.

***

Хората имат твърде различна дарба да чувстват.

***

Колкото по-внимателен си, толкова по-забележим ставаш.

***

Ако направиш нещо за една жена никога няма да бъдеш смешен в очите й.

***

За любовта си жената трябва да говори с очите си.

***

Жената трябва или да се боготвори, или да се… боготвори.

***

Трудно достъпната жена винаги е по-желана.

***

На жените не трябва да се обяснява, с тях трябва да се действа.

***

Жената не е див кон, а цвете. Тя се нуждае от слънчеви слова, а не от обяздване.

***

Казват, че не е страшно да си влюбен и беден. Може би, но не ви съветвам да опитвате.

***

Това, което имаме – или не виждаме, или не харесваме, или не ценим. Това, което не можем да притежаваме ни изглежда по-красиво и по-ценно. В това е и романтиката, и идиотизмът на живота ни.

***

Първите 100 години са трудни. После всичко върви „по мед и масло”.

***

Животът е като платноход с прекалено много платна, които всеки момент могат да го потопят.

***

Разкаянието е най-безполезното чувство. Нищо не можеш да върнеш, нищо не можеш да поправиш. Не сме създадени съвършенни. Съвършенните са в музея.

***

Понякога принципите трябва да се нарушават – иначе губят смисъла си.

***

По-добре е да умреш тогава, когато ти се иска да живееш, отколкото да живееш тогава, когато ти се иска да умреш. В мига, в който започнеш да желаеш смъртта значи си престанал да живееш и си започнал да съществуваш.

***

На света много малко неща са важни и достойни. Така че трябва да мислим, какво и кого допускаме в сърцето си.

Божидар Ивков