Етикети

, , , ,

Отдавна съм спрял да си задавам този въпрос. Просто чета и поглъщам неуморно и с непресъхваща жажда живота, пресъздаван в тях. Опитвам се да го разбера, да го осъзная и да изведа за себе си някакви максими, ценности, истини, от които да се уча. Да, не спирам да се уча, защото животът е такъв, че непрекъснато изисква от нас да се учим.

Да се учим – ту усвоявайки ново познание, ту преоценявайки и преосмисляйки вече придобито знание в нов социален контекст, ту допълвайки налично знание, ту… няма край. И тази безкрайност е прекрасна. Красива е, защото винаги има утре, а бъдещето е магия, от която се раждат или могат да се родят чудни неща.

Помня баща си – човек с природна интелигентност, който до последния си дъх държеше в ръка книга. Та помня той казваше: „Няма глупава книга! Няма безполезна книга! От всяка книга можеш да научиш по нещо”. Сега, от позицията на времето, знам, че е бил прав.

Тук – благодарение на един руски сайт за литература – искам да споделя с вас някои неща, които съм научил от книгите. Публикацията в този сайт ме подсети за това. А като си помисля, че това е само песъчинка от безкрайното знание на книгите, ми се завива свят. И така, нека запалим свещичката на знанието, чиято светлинка разпръсва тъмата и ни прави малко повече човеци: „По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш мрака” (пословица), както казва Карл Сейгън в своята книга „Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака”.

***

От „Война на световете” на Хърбърт Уелс научих, че дори когато победата е очевидна, дори „очевадна”, преждевременната радост е неуместна, защото някаква непредвидена дреболия може да ни я отнеме, да я разруши.

***

„Дневник”-ът на Чък Паланик ми показа за пореден път и ме научи, че изкуството – онова голямото, непреходното, се ражда в страдание.

***

От книгите на Ерих Мария Ремарк научих много за живота. Особено ценно за мен е знанието, което открих в „На западния фронт нищо ново”, а именно: в окопите и от двете страни на фронтовата линия, стоят едни и същи хора.

***

Какво е знанието без шеги. Добрият стар А. Дюма – баща, ни показва в „Тримата мускетари”, че жените са главната причина за мъжката смъртност. Тази максима е особено податлива на заместване и мултипликация, но това умение се придобива с възрастта и с много четене.

***

Книгата на Суад „Изгорена жива” е едно от многото доказателства, за това, че човешката жестокост е способна на невероятни, ужасяващи неща.

***

Моите младежки години – какво щяха да бъдат без невероятните приключения в книгите на Жул Верн! От „Тайнствения остров” научих, че знанието е сила, знанието е власт. И с него трябва да се борави внимателно.

***

Аркадий Стругацки, чрез „Трудно е да бъдеш бог”, ме научи, че наистина е трудно да бъдеш Бог. Струва ли си все пак да се опита? Не знам, аз никога не съм опитвал.

***

Знанието понякога има и мъчителна, изстрадана сила. „1984” на Джордж Оруел, независимо от втренчения поглед на „Големия брат”, ме научи че самотния войн не побеждава. Една сила се преодолява с друга, по-могъща или по-умна.

***

Странно съвпадение: Михаил Енде и неговата „История за края, който го няма”. Е, с или без край, заслужава си да не се отказваме от собствената си фантазия и въображение.

***

Олдъс Хъксли в своя „Прекрасен нов свят” – рисувайки едно „стерилно общество”, ни покзва, че в крайна сметка обществото не може да съществува без социални неравенства. Големият проблем тук е – ако използваме езика на медицината: каква е здравословната доза и кога „лекарството” (социалните неравенства) се превръща в отрова за организма?

***

„Оцеола” на Майн Рид и „Винету” на Карл Май ме научиха, че всеки човек е важен, че приятелството е безценно, че думи като „чест”, „достойнство”, „добро”, „благородство” и др. не са изпразнени от съдържание, че силата на човека е в това да умее да прощава и да подава ръка на по-слабия, а не да го премазва.

***

Е, поне за мен, си заслужава да се чете.

Днес живот без книги и четене, е като планета без въздух, слънце и вода. Новите технологии променят света, променят и нас. Променят начина ни на четене. Може би в това няма нищо лошо. Може би! Стига да не спираме да четем.

Божидар Ивков

Източник: http://biblio.forblabla.com/blog/45710456444/CHemu-nas-uchat-knigi?from=mail&l=bnq_bn&bp_id_click=43205782487&bpid=43205782487