Човек очаква чудеса докато не разбере, че всичко се свежда до къшей хляб и… власт, много власт.
***
Когато човек е самотен той започва да се вглежда внимателно в природата и в душата на хората. Първата обиква, втората рядко.
***
Те все още се кълняха в демокрацията и пазарната икномика, а ние виждахме просяците, болниците-скотобойни за бедни и умиращите поради липса на парите, потънали в техните джобове. Те ни подхвърляха родината като късчета клиширани идеологеми, а ние се чудехме как да преодолеем глада и страха от смърта.
***
На всеки приличен политик му е нужен поне един сериозен политически скандал, за да се прослави. Но дори и тук нашенци са ненаситни.
***
Всички ужаси на съвременния свят могат да се преживеят докато се храниш послушно с пропагндните клишета на власт имащите. Но само се опитай да се замислиш за тези ужаси и те ще те убият.
***
Дори да допуснем, че ще останем живи, богатите няма да ни позволят да живеем.
***
Глобализацията ни направи безполезни хора.
***
Не съм млад – над 50 години съм. Но всичко, което съм видял в живота е отчаяние, смърт, страх и тържество на безсмислената абсурдност на вегетиращи хора с неизмерима мъка. Виждам как натрапват на всеки народ демокрацията, пазарната икономика и свободния пазар, за да може една малка група престъпници, самоопределила се като елит, да граби останалите.
***
Все пак, колко болка, мъка и страдание могат да се поберат в две мънички петънца (толкова мънички, че можеш да ги закриеш с пръсти) – в човешкитеочи?
***
До каква степен е лъжовна и безполезна нашата хилядолетна цивилизация, щом не може да предотврати смъртта на хора поради липса на лекарства, поради неадекватно здравеопазване, поради превръщане на здравето в стока, а на лекаря в едноличен търговец? Само когато видиш в очите на умиращо дете простичкия, но ужасяващ въпрос: „Защо?”, можеш да разбереш, колко жестока е цивилизацията, която сме сътворили.
Божидар Ивков
bozhidar ivkov 