Етикети

„Инвалидността” – биологичната и социалната, често е обект и предмет на художествената литература. Интерпретацията й е различна и многообразна като нея самата. Тук няма да се занимавам с философски, социологически и социално антропологически анализ на начините на изобразяването й, нито с многобройните й форми. Само ще се опитам да акцентирам върху някои шедьоври на световната литература, до които съм се докоснал и които са формирали в една или друга степен моята личност. Нещо като автобиографична носталгия, като литературен антидепресант. Нещо като ориентир в хаоса на живота ни, когато вземе връх над нашите усилия да го подредим и да намерим късче сигурност и човешка топлина.

 Светът на Ерих Мария Ремарк

„Живот на заем”. Един от късните романи на Ремарк, писан през 1951 година.

Лилиан Дюнкерк е преживяла Втората световна война в подземията на Париж. Сега е в санаториума Бела Виста в швейцарските Алпи, обречена на бавна смърт. Клерф – автомобилен състезател, преживял вйната във военнопленнически лагер, се влюбва в нея. И двамата страдат от „бацила на отчаянието и отчуждението.

Среща на две човешки сенки без бъдеще – той до следващото състезание, тя – до следващия кръвоизлив. Любовта се оказва онова пристанище, където те акостират, за да се предпазят от бурите на самотата, безизходицата и дебнещата ги смърт. Любов на границата на обречеността. Разкош на границите на разорението. Няма бъдеще, а смъртта не е просто дума, а връхлитаща реалност. И въпреки това животът продължава.

„Трима другари”. Една от най странните и особени книги на Ремарк, която няма как да разкажеш с няколко думи. Това е разказ за млади хора, завърнали се в Германия след Първата световна война, разказ за смърт, любов… разказ за живота. Разказ за връзката между оцелелите в тази война, разказ за т.нар. „изгубено поколение”. Единствено алкохолът може да ги разстърси по-силно. И… Любовта…

Светът на Даниел Кийс

„Цветя за Алджърнън”. Удивителна книга. И много, много специална. Тя няма печата на някакво „жанрово гето”. А и жанра тук е без значение. Тя просто е книга с човешко, много човешко лице. Книга за любовта, за душата на човека и отговорността на учените.

Цялата книга представлява дневника на Чарли Гордън – наближаващ тридесетте бавноразвиващ се човек. Група учени му предлагат да се подложи на експериментална неврохирургична операция, в резултат на която Чарли се очаква да стане умен. Негов приятел и съперник в тестовете е една мишка – мишката Алджърнън, която вече е преминала успешно същата операция.

Книгата представлява разказ за невероятния прогрес в интелектуалното развитие на Чарли – от умствено изостанал човек, обект на подигравки, до гений, предизвикващ уважение. Израстването е трудно, дори допълнително обременено от болезнените ретроспекции на живота на Чарли. Цялата книга, но особено краят, са покъртителни, разтърсващи. Това е книга, която предизвиква душевно земетресение от 12 степен по Рихтер. Е, няма как да останеш равнодушен.

Светът на О’Хенри

„Даровете на влъхвите”. Забележителен кратък разказ. В навечерието на Коледа, двама влюбени са без пукната пара. Дела продава разкошните си коси, за да купи платинена верижка за златния часовник на съпруга си. Джим – продава часовника си, за да й купи набор гребени.

Това, обаче не разваля празника им, тъкмо напротив – сближава ги и ги прави още по-щастливи.

Просто чудото на любовта.

Светът на Габриел Гарсия Маркес

„Сто години самота”. Както и да нарека този роман, все ще е малко и – като че ли – ще е клиширано. Този роман трябва да се изживее. Да се чете докато се изживее.

Души, изтъкани от зло и изгубили връзка с човека и природата, тирания, бюрокрация, бавно и мъчително унищожават планетата ни. Единствено в любовта, добротата и милосърдието Маркес вижда спасение за човечеството.

Светът на Кен Киси

„Полет над кукувиче гнездо”. През 1961 година в САЩ излиза невероятното изследване на Ървинг Гофман – „Тоталните институции”, което година по-късно се „превъплъщава” в убийствения роман на Киси. Романът се превръща в една от библиите на битниците и хипитата. Това е брутално и опустошаващо честно описание на границите между здравия разум и безумието.

Книга е за това, че бунта срещу тоталността на институциите, превръщаща ни в привидно здравомислещи, свободни граждани, е бунт именно в името на здравия разум, на истинската свобода. Това е и книга предупреждение: опасността от лоботомия над обществото. Дали вече не е факт?

Светът на Колин Маккълоу

„Птиците умират сами”. Една невероятна история за любовта между Меги Клири и свещенника Ралф де Брикасер. Любов, оставяща без дъх читателите.

***

Убеден съм, че четенето е един от малкото ефектвини начини да се противопоставим на лудостта на човечеството. Хубавата книга е като мехлем за ранения дух. Да четеш и да разбираш историята, разказвана от майстор на словото, е може би най-великото постижение на еволюцията на вида ни.

Божидар Ивков