Етикети

, ,

Жената шофира внимателно – уморена e. Фаровете на колата вече осветяват тесния път. От двете му страни се ширят поля с натежали слънчогледи. И само тук-там по няколко дръвчета придават тайнствен вид на чезнещото жълто море. Поглежда към небето, привлечена от започващия вечен и тайнствен танц на звездите. Една от тях й се усмихва. Усеща непреодолим порив и отбива от пътя. Спира! Слиза! Обляга се върху капака на двигателя и притваря очи. Сама е! Сама насред пустошта. И тогава Го почувства. До Нея. Безмълвен. Спокоен. Добър. Безмерно влюбен… Той!

– „Обичам те!” – промълвя в съзнанието й.

– „Обичам те!” – отвръща му Тя.

Привлича го върху себе си. Гореща ласка… Нежна целувка… И пак…

На сутринта, в две европейски страни, отдалечени на повече от хиляда километра, на два почти еднакви, незначителни пътя – разсичащ брод сред две морета слънчогледи – полицаите откриват два напуснати автомобила, без никакви следи от насилие, с ключове на таблата. Слънчогледи… срамежливи, чезнещи звезди… Тя и Той…

Божидар Ивков