Етикети

, ,

Когато някой е далеч, е по-лесно да бъде обичан.

***

На теория и в нашето въображение, щастието може да съществува като пълна, дори реална възможност. Достатъчно е да вярваме, че нещо в нас не може да бъде разрушено и да спрем да се стремим към него.

***

Случайността съществувасамо в нашето въображение, в нашите твърде ограничени възприятия. Случайността – казват, е отражение на границите на нашето познание. Да се борим със случайността винаги означава да се борим с нас самите – битка, която никога не можем да спечелим. Но кой знае…?

***

Животът през цялото време ни разсейва, отвлича нашето внимание, правейки ни „вечено” забързани, замислени, загрижени… Така ние не само не можем да разберем от какво ни разсейва животът, но и кога се „изнизва между пръстите ни”.

***

Истинският път е опънато ниско над земята въже, чието предназначение е да ни подсеща, че сме загубили вярната посока.

***

Вероятността, че всичко е загубено е най-невероятната от всички невероятни вероятности! Докато сме живи нищо не е загубено завинаги.

***

Казват, че духа става истински свободен, когато престава да бъде опора – за себе си или за някой друг. Първото наричам разпад, второто е може би егоизъм. Да бъдеш опора значи да си потребен.

***

Количеството на работата съвсем не определя важността на делата, а само нашата способност да ги организираме.

***

Най-тежките ни присъди се произнасят от хората, които най-много обичаме.

***

Най-тежкия грях на човека е нетърпението. Поради нетърпение, сме били изгонени от рая. И пак поради нетърпение, не можем да се върнем в него. Прекаленото търпение обаче ни тласка към друг грях – глупостта и развива робски навици. Въпросът е, къде е границата, която не бива да пресичаме.

***

Твърде опасно е да „гъделичкате” спокойствието и да привличате вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. И най-голямото му безумие трябва да се приема спокойно. Но винаги, когато може да се смачка главата на хидрата, това трябва да се прави.

***

Общуването с хора не само ни кара да се вглеждаме в себе си, но и ни държи на щрек.

Божидар Ивков