Етикети

, , , ,

За милиони хора по света, книгата е била, е и (може би) ще си остане един от най-добрите приятели. Тя винаги е чудесен подарък, интелигентен и добър събеседник, който не ни оценява и не ни обижда. Винаги е и мъдър съветник, стига да искаме да се вслушаме в съветите й.

Книгата е съвършен(на) любовник(ца) – никога не иска от нас нищо, а ни дава всичко, което притежава. Нещо повече, четейки, ние се усъвършенстваме, правим важни за нас самите открития, развиваме мисленето си, обогатяваме знанията си. Не рядко ставаме по-добри и по-човечни.

Книгата е ценност, която трябва да се пази и уважава. Често тя се превръща в един от фундаментите, върху които градим живота си. Тя е тази, която ни помага в процеса на нашето умствено, духовно и културно развитие и израстване.

Книгата – това е най-добрият ни приятел в света на знанието, във вселената на културата. Тя е източник на ценности и емоции, на съпреживявания; най-ненатрапчивия учител и педагог как да преминаваме през живота, да разбираме света, който ни обкръжава. Да разбираме и обичаме хората.

Самите книги не само са носители на магия, на тайнственост, на любопитни факти и др.п., но самото им раждане и житие понякога са обвити с тайнственост и любопитни факти. Нека проследим няколко от тях.

***

Благодарение на различии изследвания, учените са успели да докажат, че човек всеки ден изразходва за разговори средно по 30 минути. Следователно, за целия си живот човек говори около 2,5 години. И ако всички тези разговори се записват, то всеки човек би се превърнал в творец на хиляди томове.

В Русия книгата на Иван Александрович Крилов Баснисе смята за една от т.нар. мини-книги. За най-голямата книга в света се приема книгата Пантеон на английските герои”, издадена в Лондон през 1832 година. Размерите й са – меко казано – впечатляващи: тя е дълга 8 ярда и е широка 4 ярда, т.е. 5,7 на 3,7метра. Издадена е в 100 кеземпляра и днес се намира в една от английските библиотеки. Трябва да се има предвид, че много други книги са обявени за най-големи: например атласът „Кленке” (висок е 1,75 м и е широк 1,9 м. Подарен е през 1660 г. на английския крал Карл II от холандския търговец Йоханес Кленке по случай реставрацията на монархията), или „Най-доброто от световната мисъл” (книгата е с размери: дължина 3,2 метра и широчина 2 метра, а тежи 250 кг.). Е, виниаги е добре да се внимава при употребата на сравнителни степени.

За една от най-популярните книги в света се смята произведението на Даниел Дефо Робинзон Крузо. Излиза за първи път през 1719 година и е претърпяла множество издания и преиздания на почти всички езици в света.

Днес за най-древна книга – от всички известни – в света, се смята папирусен свитък, която е на повече от 5 360 години (смята се, че папирусът е създаден през 3350 година пр.н.е.). Съхранява се в Националната библиотека в Париж.

Най-скъпото издание в света е „Библия”, издадена през 1455 г. от Й. Гутенберг. През 1926 г. американецът Уолтър, за да издаде един екземпляр от нея, напечатан на пергамент, е трябвало да заплати 350 хил. долара. Днес тя се намира в конгресната библиотека във Вашингтон.

Най-древната буква от всички азбуки, е буквата О. Тя е била използвана в древна азбука през 1300 г. пр.н.е.

Най-старото списание в сета е това на шведската литературна академия, първия брой на което е излязъл през 1645 година.

Най-голямото по обем издание е съставено от 1112 тома: сборник с документи на Британския парламент от 1800 г. до 1900 г. Този сборник е печатан от 1968 до 1972 г. в Ирландия. Това „чудо” тежи 3640 килограма и за да бъде прочетено изцяло ще са необходими повече от шест години четене по 10 часа на ден. Общият му тираж е 500 екземпляра.

Изданието на Луис Карол „Алиса в страната на чудесата” е било най-ценно на един аукцион в Ню-Йорк. Цената му достигнала 1,5 млн. долара.

Световно известната библиотека на американския Конгрес във Вашингтон, се състои от 28 милиона книги и 532 стелажа.

Най-дългата биография в света е тази на Уинстън Чърчил и е написана от неговия син Рандолф и Мартин Гилбърт. Книгата е в 22 тома.

Най-голямата в света „Универсална илюстрирана евро-американска енциклопедиясе състои от 105 хил. страници и 165 200 000 думи.

Агата Кристи е най-печатания в света автор в детективския жанр. Нещо повече, след Библията и произведенията на Шекспир, книгите й заемат трето място.

Най-големият речник в света е Немески речник”, издаден през 1854 година от Якоб и Вилхелм Грим. Речникът е с обем 34519 страници и обхваща 33 тома.

Броят на думите в Библията е около 773 700, а буквите са около 3 566 480.

През 1974 година в САЩ излиза може би най-странната книга с бели страници. Наречена е „Книга Нищо”, а „читателят” й би могъл да пише в нея всичко, което иска.

***

Със сигурност тези любопитни факти за книгите не са единствени. Една част от тях е възможно и да са неточни. За четящия човек те са нещо като освежително питие по време на „литературен пир”.

По-важно е друго. Книгата трябва да се обича и уважава.

Ако четете просто заради самото четене – не го правете. Да се чете означава и да се мисли, да се вниква в текста, да се усвоява… Четене без разбиране е губене на време.

И още нещо, според мен изключително важно. Тук ще замълча и ще дам думата на автор, който има какво да каже. Не само за книгата, за четенето, но и за интернет. Всички цитати са от книгата на Николас Кар „Под повърхността. Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта”, издадена от издателство „ИнфоДар”.

„… в дългосрочен план съдържанието на една медия оказва по-малко влияние върху начина ни на мислене и действие, отколкото самата медия. В качеството си на прозорец към света, както и към нас самите, една популярна медия ни насочва какво и как да виждаме. В крайна сметка, ако я използваме достатъчно, тя ни променя като индивиди и като общество…

Като се фокусираме върху съдържанието на медията, ние ослепяваме за факторите, които действат по дълбоко”. (с. 11)

„По личен избор или по необходимост, ние сме възприели характерното за интернет скорострелно събиране и разпространяване на информация.

Изглежда сме достигнали до важен кръстопът в своята интелектуална и културна история и… до момент на преход между два много различни начина на мислене. В замяна на богатствата на Мрежата (а само един особняк би отказал да приеме тези богатства) даваме онова, което Карп нарича „нашия стар линеен мисловен процес”. (с. 18)

„През изминалите пет века, откакто печатната машина на Гутенберг превърна четенето на книги в популярно занимание, линейният, литературен ум е в основата на изкуството, науката и обществото. Гъвкав и проницателен, той се проявява като богатото въображение на Ренесанса, рационализма на Просвещението, откривателския дух на Индустриалната революция, дори подривното мислене на Модернизма. Скоро може да се превърне в ума на миналото. (с. 19)

„Това, с което пишем, участва в оформянето на мислите ни” (Ницше) (с. 28).

 

Източник:Ihttp://biblio.forblabla.com/blog/46067597978/Interesnyie-faktyi-o-knigah?from=mail&l=bnq_bn&bp_id_click=43253374769&bpid=43253374769

 

Божидар Ивков