Етикети

, , , , , ,

Международна група от ревматолози е разработила единадесет, основани на доказателства, препоръки с цел по-добро лечение и контрол на болката, свързана с артритните възпаления, използвайки фармакотерапия и с цел повишаване на полезността на медикаментите в клиничната практика..

Над 450 ревматолози от 17 страни, включително Австралия, са участвали в систематичен преглед на литературата на над 160 изследвания, които са залегнали в основата на препоръките.

Мнозинството от участващите ревматолози, както съобщават ръководителите на проекта в Rheumatology, в своята практика са се ръководили от тези препоръки.

Всеки пети участник е заявил, че ще промени своята практика в съотвествие с препоръките, като обръща специално внимание на измерването на болката, прилагането на антидепресанти, невромодулатори и мускулни релаксанти.

Препоръки:

1.          Болката трябва да се измерва редовно, като се използват скалите VAS, NRS or VRS.

2.          Парацетамолът трябва да се използва при персистираща болка.

3.          Не се препоръчват за рутинно лечение и контрол на болката системни глюкокортикоиди при липса на признаци за възпаление.

4.          Могат да се считат като помощно лечение трицикличните антидепресанти и невромодулаторите, но мускулните релаксанти и бензодиазепините не се препоръчват.

5.          Слаби опиати могат да се използват за лечение на болката, когато други методи на лечение са били неуспешни или са противопоказани.

6.          При пациенти, които не се повлияват добре от лечение с парацетамол или монотерапия с НСПВС, може да предприема лчение с лекарства с различен начин на действие.

7.          НСПВС трябва да се използват, като се прилага най-ниската ефективна доза, непрекъснато или при необходимост.

8.          Съществуващото ръководство за безопасност на медикаментозното лечение на болката по време на зачеване, беременност и кърмене трябва да се прилага.

9.          MTX може да се използва безопасно в комбинация със стандартни дози от парацетамол и/или нестероидни противовъзпалителни средства.

10.      Парацетамолът и неселективни НСПВС в комбинация с PPI се прилагат при пациенти с гастроинтестинални съпътстващи заболявания, СОХ-2 селективни инхибитори могат да се използват с повишено внимание.

11.      Парацетамолът трябва да се използва първо при пациенти с предшестваща хипертония, сърдечно-съдови и бъбречни заболявания, а НСПВС трябва да се прилагат с повишено внимание.

Източник:

New recommendations for pain management of inflammatory arthritis. http://www.rheumatologyupdate.com.au/latest-news/new-recommendations-for-pain-management-of-inflamm

Rheumatology, March 2012. doi:10.1093/rheumatology/kes032

Превод от английски

Божидар Ивков

 

Бележка на преводача

Не съм много сигурен, че разбирам докрай тези препоръки. Имам обаче, чувството, че с тях или без тях, не сме мръднали и на милиметър от максимите „Делото на давещите се, е в ръцете на самите давещи се” и „Да пази Бог да не те стига”.

Доколкото аз разбирам нещата и съм запознат с подходите за лечение на ревматичните (или ревматоидните) заболявания, в тези препоръки „новото” се губи, или поне аз не го откривам.

Възможно е да греша. И все пак, както понякога казвам, остава едно неприятно чувство…

А това са само част от медицинските – единствено и само медицинските – измерения на проблема ревматични заболявания. А социалните? А икономическите? А психологическите? Всички те са свързани и обвързани в една цялостна система, те са компонентите, основните подсистеми на системата. И когато се влияe дори само на един елемент в една подсистема, реагира цялата система.

Дано все пак има някакъв позитивен резултат от тези препоръки.

Божидар Ивков