Етикети

,

Какво знаем всъщност за болестта на Бехтерев?

Днес болестта на Бехтерев, или анкилозиращия спондилит, се изследва в множество медицински центрове и лаборатории по света. И въпреки това засега не е установена истинската причина за възникването на заболяването. Хипотезите са много, но… Знае се, че още през средните векове е установена пряката взаимовръзка между развитието на болестта на Бехтерев и различни други видове спондилоартрити. Е, и? Коя е истинската причина? Засега отговорът не е даден.

Учените не са успели, също така, да установят – независимо от наличието на множество хипотези и тук, кои конкретно видове микроорганизми предизвикват:

– пораждането и развитието на самото заболяване;

– неговото обостряне,

– едни и същи ли са (или има различия) микроорганизмите, водещи до възникване на заболяването и до неговото обостряне.

Проблемен е и отговора на въпроса за генетичната предразположеност на човека към развитие на болестта на Бехтерев. В момента – в контекста на бурното развитие на генетиката, тече активно търсене на гени, които са „отговорни” за склонността на някои хора да развият това заболяване. Тече процес и на търсене на гени, които са способни да защитят човек от него.

Няма еднозначни отговори и на такива важни въпроси, като:

– защо това заболяване се проявява значително по-често при мъжете, отколкото при жените? Наистина ли има процес на феминизация на заболяването? Ако да, дали в целия свят или само в отделни популации? И т.н.;

– защо заболяването протича по-остро и по-тежко при мъжете, отколкото при жените? И винаги ли е така?;

– защо относителните дялове на хората с и без болест на Бехтерев се различават – понякога драстично – при отделните народи?

Същевременно днес се знае и е установено, че в процеса на възникване и развитие на болестта (при мнозинството от случаите) участва антигена HLA В27. Тогава защо около 15% от хората с болест на Бехтерев имат отрицателни стойности при изследване на антигена HLA В27?

За 42 години „стаж” с болестта на Бехтерев съм установил, че най-честите причини за „отключването” на болестта са простуда (настинка, грип) и/или травма, или комбинация (едновременна или в някаква последователност) от двете. Срещал съм хора, развили заболяването и след различни бактериални инфекции.

Няма да коментирам как някои хора „боравят” с научните съобщения в различни научни списания, свързани с един или друг аспект на заболяването. Няма да коментирам и всеизвестния факт, че човек чува и разбира това, което иска да чуе и може да разбере.

Онова, което е важно за трезвомислещите и рационални хора, които отдавна са отказали да подлагат главата си на „гилотината на медицината”, превръщаща ги в пациенти и отнемаща им човешкото и гражданското достойнство, е, че изследванията по посока на откриване на максимално ефективно с минимум странични ефекти лечение, продължават. Стремежът и целта е да се предотвратят или забавят възпалителните процеси в и около ставите.

Днес и традиционната, и нетрадиционната медицина, са разработили множество методи и средства за лечение. Фармацията е създала голямо количество медикаменти, които се прилагат в процеса на лечение на болестта на Бехтерев. Всеки за себе си трябва да открие най-подходящото, най-ефективното лечение.

Трябва да помним и още една простичка истина. И най-голямата глупост или безумие, ако е в състояние да активира защитните, съпротивителните или самолечебните сили на организма и в резултат на това заболяването забави значително своето развитие (фантастично, но все пак) или дори спре по-нататъшното му развитие, е полезно, но само и единствено за дадения индивид. И в тази връзка ще цитирам едно изключително рационално изказване от руски сайт, посветен на болестта на Бехтерев:

„… единичния случай нищо не доказва. Такива отделни случаи, когато диагнозата на неизличимо заболяване, впоследствие се „разтваря” (понякога на фона на традиционното лечение, понякога на фона на някакви нетрадиционни методи, а понякога и без каквото и да е лечение), са известни на медицината… дори и да се приемат всички разкази на доверие (има се предвид за излекуване от болестта на Бехтерев – б.м.-Б.И.), то нищо общо в методите на лечение не се проследява и всеки имащ мозък човек ще направи само един единствен извод – това няма нищо общо с методите за лечение, това просто понякога се случва, засега по неизвестна причина”.

За 42 години не съм срещал човек, който да се е излекувал от болестта на Бехтерев. Но срещнах и познавам много хора, които използвайки различни методи за лечение, успяваха да постигнат продължителна ремисия на своето заболяване. Едновременно с това познавах и хора, които опитваха всичко и въпреки усилията си, болестта ги „събаряше” без никакви етапи или дори най-кратки периоди на ремисия.

 

По материали от: http://www.artritu.net.ru

доц. д-р Божидар Ивков