Етикети

,

Христов, Т. (2013) Киркегор танцува свободата. ИК „Коралов и Сие”, София. [Kierkegaard Dances Freedom]

„Хората изискват свобода на речта, за да компенсират свободата на мисълта, която избягват”.

С. Киркегор

 

С тази брилянтна мисъл научния редкатор на книгата – доц. д-р Ерика Лазарова – започва представянето на младия, изключително талантлив и без време напуснал света на човеците поет и философ Теодор Христов.

Кой е Теодор Христов? Роден е на 22 май 1969 година в София и умира едва на 38 години на 11 декември 2007 година в София. Т. Христов е блестящ поет и философ. Завършил е философия, магистърска степен в СУ „Св. Климент Охридски”. Член на Съюза на българските журналисти, а посмъртно е приет за член на Съюза на свободните писатели.

Публикувал е свои работи – статии, есета и стихотворения във в. „Литературен форум”, „Литературен вестник”, сп. „Пламък” и др.

Зад тези кратки и сухи биографични данни се крие един титаничен дух, вечно търсещ и достигащ собствения си абсолют. Предлаганият текст е „диалог”. Диалог между Т. Христов и С. Киркегор, диалог „страстен и проникновен” (Е. Лазарова) между двама титани на духа и словото.

Всеки човек – ако не друго, то поне опитващ се да мисли – чете по свой неповторим начин даден автор, възприема и влага своята индивидуалност в смислите и знаечнията, които открива в печатното слово. Четенето е също диалог: диалог между автор и читател. То е и обмяна и обогатяване на смислите, на идеите на читателя в процеса на духовното общуване с автора на текста. Затова винаги съм смятал, че най-добрия начин да представиш една книга и нейния автор, е като дадеш думата на автора й и оставиш читателя да започне процеса на себеотдаване и себевъзвисяване.

Тук представям един малък откъс от книгата на Т. Христов. С него искам да открехна дверите към света на свободата, към света на Т. Христов, където „един без друг и Бог, и човекът са нещастни”, свят, в който личността, „Азът” е всичко.

„Но омразата превръща труда в безсмислено, изтощително усилие, в средство за препитание и, съвсем не на последно място, в унижение, в пари… в нашия свят те се превърнаха в кардинален проблем в своето вече тотално господство. Набелязаха се две сфери, два свят – този на капитала, на отчуждения труд, и този на тоталитаризма, на принудителния труд. И в двата няма място за личността. И двата имат един и същ корен – парите. Отначало натрупването на капитала изтощава масите, а след като се появи и създаде той, парите от само себе си се изравняват, универсализират, принизяват абсолюта, личността. С натрупването на парите и обезличаването на хората, народът се превръща в маса. Така се стига до втория етап от развитието на капитала – възниква тоталитаризма. В него, при липсата на поне една добра индивидуалност, се ражда гласът на масата, т.е. гласът на нищото. Този глас е самата същност на страха от красотата, от изключението, от личността. И затова анонимността налага безсмислен терор. Всичко възвишено, всичко красиво се обяснява материалистически. Трудът се налага принудително, радостта от него е открадната и унищожена…

… Хана Арендт, която чисто и просто счита, че тоталитарните режими въплъщават в себе си радикалното или абсолютното зло. Най-важното при тях си остава погубването на свободата, на индивидуалността. Азът, който според Киркегор е свобода, не може да се схване етически в едно общество, напълно лишено от красота. Защото в това общество Азът придобива не иманентността си, а само другостта, и то насилствено, чрез принудителния труд, така че впоследствие потъва в себе си, затваря се в наложената му другост, превръща се в не-Аз. Така почти век след възгласа на Ницше: „Бог умря!”, Мишел Фуко на свой ред констатира: „Човекът умря”. И наистина, какво би казал Киркегор за концлагерите например? Би ли писал, ако можеше да ги види, за „хармонията между естетическото и етическото в изграждането на личността”? (с. 40-42).

Добре дошли в света на споделената свобода!

 доц. д-р Божидар Ивков