Етикети

, , , , , , , , , , , , , , ,

Нарративный поворот. Международный журнал исследований культуры, № 1(10) 2013. http://culturalresearch.ru/ru/curr-issue

 Първият брой за 2013 година на списанието е посветен на наративния обрат в социалните науки. Включени са материали от различни области. Поне за мен по-интересни са следните материали.

Лехциер, Виталий Леонидович. Нарративный поворот и актуальность нарративного разума. [Наративният обрат и актуалността на наративния разум]

 В своята работа проф. Лехциер прави кратко въведение в наративната проблематика. Разкрива как и защо в хуманитарните науки се появява метафоричното понятие за наративен обрат, тематизира методологическия му статус. „Освен това се тематизират ключови общи идеи и интуиции, актуални за дисциплинарните изследвания в контекстта на наративния обрат, в т.ч. в неговото отношение към икономическия обрат, а също предлага и отворено понятие за наратив.

▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬

Готлиб, Анна Семеновна. Анализ нарративов в социологии:
возможности и проблемы использования. [Анализът на наративите в социологията: възможности и проблеми при използването им]

 В статията си проф. Анна Готлиб описва обръщането към анализа на наративите в социологията, анализира факторите, детерминиращи този обрат, отразява задачите на този анализ, и описва „възможностите на наративния подход при анализа на наративите като ограничен в пространството начин за изследване на митовете и идеологемите, функциониращи в обществото”. Осмисля методологическите подходи към „изследването на наративите в социологията, анализира проблемите на разрива на реалния живот с разказа за него, а също и проблемите за множествеността на наративите – чернови”.

▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬

Крокинская, Ольга Константиннова. Слово как единица повествования. Познавательные возможности дискурса и нарратива в социологической анкете [Думата като единица на повествованието. Познавателни възможности на дискурса и наратива в социологическия въпросник.]

 Проф. Крокинская публикува основните резултати от социологическия проект „Феноменология на социалните страхове” (НИИКСИ СПбГУ, 2010–2012 г.). Това, което е особено при представяне на материалите е „представянето на емпиричните данни от изследването, съпроводено с методологическо обосноваване на процедурите за тяхното получаване”. В статията авторката се концентрира върху анализа на „социалните чувства на страх, тревога и беспокойство, свързани с индивидуалните и социалните проблеми на днешна Русия”. Анализира отношенията „народ-власт”, представя диагностичен „профил” на „социално-етичния климат в страната, проведен е анализ на устойчивостта на руската идентичност в проективните условия на нейното изменение”. Особено важно е, че в методологически план тя обосновава „възможността от използване на елементарни форми на дискурса и наратива за получаване на базови резултати от изследвания в състава на социологическата анкета и в процедурите на анкетирането”.

▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬

Ерофеева, Мария Александровна. Нарративный характер науки и легитимация научного знания. [Наративният характер на науката и легитимация на научното знание]

 В статията си Ерофеева анализира ролята на наратива в процеса на легитимиране на научното знание. На основата на критиката на социология на науката на Б. Латур авторката прави „реконструкция на това, как се разбира съдържанието на науката – научното знание (факт) в теорията на агента мрежа”. За да извърши подобна реконструкция теоретичната логика на Латур тя поставя в по-широк философско-културен контекст: „състоянието на постмодерността, разбирано като поява на нови начини за легитимация на научното знание (Ж.-Ф. Лиотар). Едно от изискванията към знанието в постсъвременната епоха е перфомативността му” – обобщен критерий, с който се обозначава практическата значимост на научните резултати. Направен опит да се открие по какъв начин „се съотнася лингвистичния характер на науката и ефективността от постиженията й”. Търсенето на отгорова на този въпрос Ерофеева започва с анализ на „ролята на наративите на учените при конструирането на научния факт”. Научното знание в теорията за агента мрежа е „представено като многопластов процес на превода на реалността на траспортируемия език на науката. В този процес се осъществява както непосредсено получаване на знание, така и неговата легитимация, което прави научното знание обективно”. Привежда и критични бележки и очертава перспективите за решаване на поставения проблем.

▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬

Броди, Ховард, История болезни. (Howard Brody, M.D., Ph.D. Stories of Sickness (Yale University Press, 1987, второе издание — 2003). [Откъси от книгата на Хауърд Броуди „История на болестта]

 Публикуваният в списанието текст представлява превод на първите две глави на споменатата книга на Броуди. Първата глава е посветена на „използването на историята в клиничната практика, в т.нар. медицинска казуистика, особено значима за медицинското образование”. Описанието на конкретни случаи дава възможност да се обединят безличното научно знание с индивдуалните реалии и измерения на болестта. Броуди говори тук и за „необходимостта от съгласуване на медицинския отчет и разказа на пациента за своето заболяване”. Разгледани са и основните етапи на „наративния обрат” в сферата на медицината за съвместното – между лекаря и пациента – изграждане на историите, които имат „лечебен потенциал, особено за хронично болните, а също историите като начин на придаване на смисъл на своите лични преживявания и съотнасянето им с концепциите за обществото и културата”.

Във втора глава е поставен системния въпрос: „какво е това история?” Броуди се обръща към, филологическата, философската и антропологическа трактовка на същността на наратива, „обсъжда неговите темпорални и етични характеристики, описва сложността на наратива в ситуацията на жива комуникация и неговата връзка с всички културни контексти, с културните прототипи на историята”.

▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬

Лехциер, Виталий Леонидович, Типология пациентского сториттелинга в этическом учении Артура Франка. [Типология на пациентския сторителинг в етическото учение на Артур Франк]

 В статията си проф. Лехциер анализира типологията на пациентския разказ, предложена от канадския социолог и етик Артур Франк. Обсъждат се „методологическите проблеми при създаването на такава типология, легитимността на универсализацията на наративния опит с болестта, подробно се разглеждат самите типове наративи за болестта (наратив при възстановяване, хаотичен наратив и търсещ наратив), ключовите понятия и феномени, релевантни на разказа о болестта”. Направен е сравнителен анализ на типологията на Франк с други класификации на наративите за болестта, които съществуват в областта на Medical Humanities.

 Списанието може да се закупи и по електронен път на следния адрес: http://culturalresearch.ru/ru/curr-issue

 доц. д-р Божидар Ивков