Лудостта на величията не изненадва никой. Нещо повече, почти всички ние си даваме сметка, че дори техните странности и „безумия” са част от гениалността им.

Тук представям няколко примера на „безумие” на велики писатели и поети. Някои са забавни и смешни, други – трагични. Е, все пак, дори гениите си остават преди всичко Човеци.

На нас, „обикновенните” читатели не ни остава нищо друго освен да приемем с усмивка или тъга техните странности и да продължим да черпим идеи, мисли, напътствия за живота си, да продължим да се наслаждаваме на произведенията на гения им и на малките им „безумия”.

 ***

НИКОЛАЙ ГОГОЛ[1]

Гогол, намирайки се в своето московско жилище, в пристъп на ярост, безумие или тотално умопомрачение, изгорил продължението на своя велик роман „Мъртви души”. Вторият том на знаменития роман изчезвал в небитието под воплите и молбите на слугата на Гогол – Семьон, който молел великия писател „Да не пгубва ръкописът”.

Уви, огънят – с помощта на Гогол, погълнал продължението на романа.

 УИЛЯМ БЪРОУЗ[2]

Вторият брак (1946-1951 г.) на У. Бъроуз е с Джоан Волмър. На едно парти през 1951 година вече пияния Бъроуз пожелал да впечатли гостите си. Писателят планирал да повтори известната сцена от „Вилхелм Тел”, който уцелил със стрела поставената на главата на сина му ябълка. Бъроуз заместил ябълката с чаша и я закрепил на главата на съпругата си. Стрелял, но куршумът попаднал в главата на Джоан, в резултат на което тя починала.

 СЕРГЕЙ МИНАЕВ И ЕДУАРД БАГИРОВ[3]

Двамата писатели избрали доста нетрадиционен начин да „споделят” несъгласието си с един журналист от лъскаво руско списание, който смятал, че авторите са – с една дума – бездрани. С помощта на най-древното оръжие – юмруците, писателите запознали журналиста с тяхната гледна точка.

 АЛЕКСАНДЪР ДЮМА[4]

Веднъж Дюма участвал в някакъв дуел, в който участниците теглили жребий, като този който загубел трябвало да се застреля. Този незавиден жребий се паднал на А. Дюма. Писателят се усамотил в съседната стая. Прозвучал изстрел, а след миг Дюма се върнал при участниците в дуела с думите: „Стрелях, но пропуснах”.

 МАРИНА ЦВЕТАЕВА[5]

След началото на Втората световна война Марина Цветаева е евакуирана в град Елабуга, Татарстан. По време на подготовката й за евакуацията й помага Борис Пастернак. Той донесъл въже, за да се завърже куфарът на поетесата и показвайки й здравината му се пошегувал: „Въжето ще издържи всичко, дори и да се обесиш”. Съдбата си направила отвратителна шега – по-късно предали на Патернак, че именно с това въже Цветаева се обесила в Елабуга.

 ФРЕДЕРИК БЕГБЕДЕР[6]

През 2008 година Бегбедер е заловен от полицията по време на употреба на кокаин. Писателят шмъркал кокаина направо от предния капак на автомобила си. Когато вижда „фараоните”, той се опитал да се скрие, но служителите на закона бързо го заловили и арестували. Наскоро след това бил пуснат на свобода.

 МАРК ТВЕН[7]

Марк Твен се ражда две седмици след перихелия на Халеевата комета, която преминала покрай Земята през 1835 година. Година преди смъртта си остроумния шегобиец написал: „Дошъл съм на тоз свят с комета и ще си отида от този свят с нея, когато долети през следващата година”. Така се и случило. М. Твен починал на 21 април 1910 година, на следващия ден след поредния перихелии на кометата. Наистина дори великите понякога трябва да внимават, какво казват.

Източник: http://biblio.forblabla.com/blog/45494545424/Samyie-bezumnyie-postupki-pisateley?from=mail&l=bnq_bn&bp_id_click=43962757563&bpid=43962757563


[1] Николай Василиевич Гогол е руски писател, роден на 1 април 1809 година в имението на баща си в Сорочинци (днес село Бельшие Сорочинцы), Украйна. Най-известната му творба е романът Мъртви души, който се смята за първия модерен руски роман.

През 1828 г., Гогол се премества да живее в Санкт Петербург. Сътрудничи в алманасите „Северные цветыи Литературная газета, като така е въведен в приятелския кръг на А. С. Пушкин. С творбата си „Омагьосаното място от 1831-32 той постига успех, в която показва дарбата си да съчетава фантастичното със страшното.

Умира от крайно физическо изтощение 4 март 1852, защото се опитва да изгони дявола от себе си чрез гладуване. Последните му думи са: „ Ще се смея през сълзи”.

[2] Уилям Стюард Бъроуз (5.02.19142.08.1997), псевдоним Уилям Лий, е американски романист, поет, есеист ихудожник. Той е значима фигура в т. нар. Бийтпоколение.

Бъроуз е написал 18 романа и новели, 6 сборника с разкази и 4 сборника с есета. В 5 тома са събрани негови интервюта и кореспонденция.

Работи по различни проекти с множество изпълнители и музиканти. Появява се и във филми.

Бъроуз напуска дома през 1932 г., за да учи в Харвард. Той е удивен и от ъндърграунд обществата на наркоманите. Неговата първа творба като романист е „И хипопотамите се свариха в своите резервоари“, върху която е работил съвместно със своя приятел Джак Керуак.

Първият му самостоятелен роман е „Дрога“. Един от най-известните му романи е „Голият обяд.

[3] Сергей Сергеевич Мина̀ев Е роден на 25 януари 1975 в Москва. Той е руски бизнесмен и писател. Автор е на: „Мразя тази столица”, „The Мацки” и др. Едуард Исмаилович Багиров е руски писател от азербайджански произход. Роден е 25 октомври 1975 година в град Мари, Туркмения. Автор е на: „Гастербайтер”, „Любовници” и др.

[4] Александър Дюма-баща (24.07.18025.12.1870) е френски писател – романист. Известен с множеството си исторически и приключенски романи, благодарение на които е един от най-четените френски писатели в света. Освен романите си, Дюма е писал пиеси и е бил редовен дописник в редица списания. Едни от най-известните му романи са: Граф Монте Кристо”, „Тримата мускетари” и др.

[5] Марина Цветаева (8.10.1892-31.08.1941) е родена в Москва в семейство на професор по изкуствознание. През 1902 г. заболява от туберкулоза, пътува със семейството си в Италия, Швейцария и Германия. През 1908 г. завършва гимназия в Москва, заминава за Париж, посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната, прави опит за самоубийство. Автор е книгите Вълшебен фенер и От две книги. В периода 1915-1916 създава поетичните цикли „Стихове за Москва”, „Безсъници” и др. През 1917 г. се връща в Москва, но поради революцията не може да я напусне. През 1922 г. емигрира заедно с първата си дъщеря в Берлин, по-късно живее в Прага, от 1925 г. се установява в Париж. По-късно, вече в Русия, поради настъплението на нацистите е евакуирана от Москва през август 1941 г. Установява се в Елабуга (Татария), кандидатства за миячка в столова. Самоубива се на 31 август 1941 г., точното място на гроба й е неизвестно.

[6] Фредерик Бегбедер (или Бегбеде) е роден е на 21.09.1965 г. Учил е в престижните парижки лицеи Монтен (lycée Montaigne) и Луи-льо-Гран (lycée Louis-le-Grand), а след това се дипломира в престижния парижки Институт за политически науки (Institut d’études politiques, съкратено IEP или Sciences Po). Приключва своето образование с диплома по маркетинг в специализирано училище за журналистика и комуникации. Автор е на книгите „Мемоари на един откачен младеж”, „Почивка в кома” и др. През 2000 г. публикува най-известния си роман „9.99 лв“. („99 francs“, преименуван по-късно на „14,99 euros”, а после на „6,20 euros”). Тази творба е продадена в повече от 380 000 екземпляра по света.

[7] Марк Твен (30.11.1835-21.04.1910) е роден във Флорида, щата Мисури. Марк Твен е литературен псевдоним на Самюъл Лангхорн Клемънс. Той е американски писател, журналист и хуморист. Най-известен е със своя роман Приключенията на Том Сойер и неговото продължение Приключенията на Хъкълбери Фин”, определян като един от Великите американски романи.

В началото на 20 век М. Твен е смятан за „най-големият американски хуморист на своето време”, а Уилям Фокнър го нарича „бащата на американската литература”. Години по-късно Ърнест Хемингуей ще напише: „Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена „Хъкълбери Фин”.

Божидар Ивков