Етикети

, , ,

Жестокостта, като част от злото, има многобройни форми на проявление. Самата тя е зло. „Жестокостта, като всяко зло, не се нуждае от мотивация; нужен и е само повод– казва Дж. Елиът.

Цялата история на развитие на нашата цивилизация може да се възприема като панорама на жестокостта. И ако така наречените здрави са жестоки един към друг, то жестокостта към хората с увреждания може би следва да се приеме като нещо естествено. На човечеството (и то само на част от него) са били необходими десетки хиляди години, за да достигне до днешното приемащо отношение към хората с увреждания. Това, че един човек не може да ходи, не го прави излишен. Напротив, много хора в инвалидни колички днес са чудесни занаятчии, компютърни специалисти, учени, хора на изкуството. В развитите страни са създадени и продължават да се създават най-различни уреди и приспособления, които правят хората с увреждания независими от своето обкръжение. Нещо повече, тези приспособления им позволяват да имат изключителен принос в развитието на човечеството. Достатъчно е да спомена името на Стивън Хоукинг, за да стане ясно, какво имам предвид. И все пак, защо уврежданията си остават толкова силен мотив за различни прояви на жестокост към хората с увреждания?

Една голяма част от здравите хора – съзнателно или не, са жестоки във всичко, когато става дума за хора с увреждания, а ако става въпрос за секс, за секс и човек с увреждане, то вероятно най-меката реакция би била: Какъв секс? Да се благодарят, че е въобще са живи! Какъв секс?! Ама че наглост!… Това отношение също би било проява на жестокост, защото се отрича правото на човека с увреждане да бъде човек. Човек с всичките си човешки потребности и възможности, в т.ч. и сексуални.

***

Когато става дума за секс, за сексуалността на хората с увреждания – една тема, която е табу в обществото ни, трябва да сме наясно, че тя има свои особености. А при кого ги няма? Но сексуалните особености на здравите – без крайностите – се приемат за нещо нормално, докато тези при хората с увреждания са подложени на подигравка, отрицание, забрани… Често в обществото битуват митове и предразсъдъци спрямо сексуалността на хората с увреждания. Поражданото от тях отношение най-често има измеренията на жестокост. Самите митове са жестоки и могат да се окажат „повод” за още по-голяма жестокост.

Тук ще се опитам да разгледам и анализирам някои от най-разпространените митове, предразсъдъци и негативни стереотипи по отношение на възможностите за секс и сексуалния живот на хората с увреждания

Преди това обаче трябва ясно да се разбере, че обобщените понятия „увреждане” / „инвалидност”, „човек с увреждане” / „инвалид” съвсем не разкриват огромното разнообразие от състояния и хора, намиращи се в едно или друго такова състояние. Например: хора с параплегии, хора с диабет, с ревматични, сърдечно-съдови и други болести, хора, пострадали при различни травми, произшествия и т.н.

И още, хората с увреждания притежават също толкова разнообразни и многостранни възможности, способности и таланти, както и всеки друг човек без увреждане.

***

Първият мит може да се формулира така[1]:

Хората с увреждания са асексуални!

НЕВЯРНО!

НЕВЕРНО!

NIEDOKŁADNIE!

WRONG!

Сексуалносттa не зависи от наличието на инвалидност. Сексуалността е присъща на всеки човек, дори на този, който е човек с увреждане от детство. И той, както всички останали, притежава полови хормони и следователно полово влечение.

Много хора не знаят, че например мъж в зряла възраст ако загуби по някаква причина (травма, операция и др.) тестисите си, т.е. подложен е на кастрация, продължава да бъде способен да води полов живот. Да, не с такава интензивност, както по-рано, но е способен.

Известно е, че през 50-е години на ХХ век в някои щати на САЩ мъжете изнасилвачи били кастрирани. Тази процедура обаче не довела до намаляване на сексуалността при тези престъпници.

Сексуалността на хората с увреждания е също толкова силна, както и при другите, здравите хора, обременени с грижите и тежестите на живота. „При хората сексуалните действия са нещо повече, отколкото само задоволяването на сексуалния порив, защото те се превръщат в социален контакт, който прави възможна редукцията на много напрежения, премахването на чувството за самота, компенсирането на липси и нарастването на чувството за щастие”[2]. И това е валидно за всички хора – с или без увреждания[3].

***

Вторият мит може да се формулира така:

Хората с увреждания са безпомощни и затова се нуждаят преди всичко от грижи!

НЕВЯРНО!

НЕВЕРНО!

NIEDOKŁADNIE!

WRONG!

Хората с увреждания или с ограничени и ограничавани възможности не се нуждаят предимно или само от грижи, от обгрижване. Те имат потребност от поддръжка, от подкрепа, от помощ в някаква ситуация, в която изпитват особени трудности да се справят. И това най-често са трудности, свързани с преодоляване на някакви бариери.

Напълно възможно е човекът с увреждане да изпитва по-често необходимост от подкрепа и помощ, отколкото човекът без увреждане. Трябва обаче ясно да се разбере, че за конкретния човек, за човешките взаимоотношения понятието „независим” има твърде относителен характер. Никой не живее в някаква абсолютна, тотална самота. Всички хора – малко или повече, по един или друг начин – използват плодовете на труда на другите хора. И това е заложено в основата на цивилизационните процеси. Друг е въпроса доколко си даваме сметка за това. Всички хора – независимо от техните социални позиции и статус, местоживеене, образование и т.н., са зависими един от друг. Всички в крайна сметка работят един за друг, помагат си да живеят по-добре и по-леко.

Тази взаимна зависимост неминуемо оказва влияние и върху сексуалността на всеки човек, в т.ч. и на хората с увреждания. Сексуалното влечение зависи твърде малко – може би с изключение на някои крайни случаи, от вида, степента и видимостта на увреждането.

***

Третият мит е свързан с брачните отношения на хората с увреждания.

Хората с увреждания трябва да сключват брак само със себеподобните си!

НЕВЯРНО!

НЕВЕРНО!

NIEDOKŁADNIE!

WRONG!

Бракът, семейството, не са само и единствено средство или социално санкциониран с разрешителен режим начин за задоволяване на половия нагон. Те съдържат в себе си множество различни видове отношения, в т.ч. и задоволяване на сексуалните потребности. Една от най-важните функции на семейството е свързана със създаването и развитието на личностни и социални условия то да се превърне в „тих пристан”, в който партньорите могат да се скрият от житейските бури, да получат разбиране, съчувствие, съпричастност, Да се почувстват разбрани и потребни. Често моралната подкрепа на партньора с увреждане може да бъде далеч по-силна и всеобхватна, отколкото на който и да било друг човек.

В семейството материалните аспекти имат голямо значение и често влияят върху сексуалните отношения между партньорите. Понякога човекът с увреждане може да бъде не само независим от своето социално обкръжение при извършването на ежедневните дейности, но и богат. Богат с ума си и работата си, с доходите си, които сам печели, а не е наследил от някой богат роднина.

Разглежданият тук мит е в основата на множество сегрегационни и изолационни политики спрямо хората с увреждания в миналото, а и до днес. Силата на неговата жестокост е позната единствено на тези, които са го изпитали твърде болезнено на собствения си гръб.

***

Следващият мит се отнася до взаимоотношенията между децата с увреждания и техните родители. Според него:

Родителите на деца с увреждания не искат и отбягват да просвещават децата си по въпросите на сексуалните отношения!

НЕВЯРНО!

НЕВЕРНО!

NIEDOKŁADNIE!

WRONG!

Подобна митология – най-меко казано, е нелепа. Дали родителите просвещават или не децата си в сферата на сексуалността зависи от множество други, личностни, социални и психологически фактори, сред които трудно се открива увреждането.

Ако трябва да се говори за непълноценност – всеки човек в някаква област е непълноценен, тя никога не е тотална и е свързана преди всичко с отсъствието на знание и липсващи навици за поведение в някаква конкретна сфера. Това е и една от основните причини част от децата и младежите с умствени увреждания да се превръщат в жертви на сексуално насилие – техните родители, настойници и преподаватели не са им обяснили, какво представляват интимните (сексуалните отношения), не са ги научили и не са съдействали на тези деца да усвоят навици за правилно поведение в съответни специфични ситуации.

С децата с увреждания трябва да се говори на сексуални теми и да им се обясняват всички въпроси, пред които те се изправят.

***

Оргазмът също е предмет и обект на митологизация. Смята се, че:

За да има полова удовлетвореност, половият акт трябва да завърши с оргазъм!

НЕВЯРНО!

НЕВЕРНО!

NIEDOKŁADNIE!

WRONG!

Според наличните статистически данни се приема, че винаги или често изпитват оргазм при сношение само около 30 % от жените. Други 30 % изпитват оргазъм приблизително в половината от случаите на сношение, а 30 % никога не изпитват или преживяват оргазъм много рядко.

Ситуацията при жените с увреждания е същата.

Същевременно при мъжете почти всяко сношение завършва с изпразване/изхвърляне на семенната течност (спермата) и следователно с оргазъм.

Всеки човек обаче е наясно, че за да се стигне до изпразване не е задължително да е налице обичайното сношение. То може да се постигне и с други средства и по други пътища – с ръка, с устни, с помощта на специални приспособления.

Така или иначе и за жените, и за мъжете с увреждания, много важни могат да се окажат чисто психологическите мотиви.

Прокопенко привежда интересен пример от своята практика. Мъж на 52 години (съпругата му на 48), след откриване на рак на ректума и тежка операция, последвана от лъчетерапия, напълно загубил ерекцията си. Изчезнало и изпразването, а половото влечение силно намаляло. За него това не било най-тежкия проблем, а мисълта за неудовлетворената му съпруга. В крайна сметка със задружни усилия двамата „изработили своеобразна техника за интимно общуване. Жената с активни ласки предизвиквала, дори и при непълна, ерекция и възсядала съпруга си. Ако не успявала да предизвика ерекция или тя изчезвала преди жената да бъде удовлетворена, съпругът и с ласки с ръце и устни я довеждал до пълна удовлетвореност. Отначало мъжът смятал подобен начин за общуване за неестествен, но веднъж, почти след година той казал: „С удивление разбрах, че моят по-голям брат (на 64 години) практически живее така със съпругата си вече 5 години, а той е напълно здрав…”[4].

С други думи, когато между партньорите има доверие, чувства, желание за взаимност, сексуалността и половите отношения винаги с възможни. Въпреки всички табута, митове, предразсъдъци, доминиращи в обществото. Въпреки уврежданията на тялото.

***

Следващият мит е свързан със стереотипа, че:

Половите проблеми и нарушения при хората с увреждания задължително са свързани с техните увреждания!

НЕВЯРНО!

НЕВЕРНО!

NIEDOKŁADNIE!

WRONG!

Няма човек – жена или мъж, който през живота си да не е изпитвал някакви сексуални проблеми. Това се отнася и за хората с увреждания.

Когато инвалидността е свързана с увреждания на половата, отделителната, сърдечно-съдовата или ендокринната системи на организма, това се отразява върху сексуалните възможности, но не води задължително до нарушения.

Според сексолозите има много напълно здрави хора, за които сексът не представлява никакъв интерес. Те не желаят и не виждат смисъл да предоставят тялото си на някой, който да го използва за подобни цели.

***

Един от най-стигматизиращите и дискриминиращи митове е свързан със схващането, че:

Здравият човек може да има полов контакт с човек с увреждания само ако няма друг избор!

НЕВЯРНО!

НЕВЕРНО!

NIEDOKŁADNIE!

WRONG!

 Подобно разбиране и митологизиране на сексуалността при хората с и без увреждания дори не заслужава да бъде обсъждано. Дори само поради това, че зад него прозира тоталното отрицание хората с увреждания да имат права, в т.ч. и право на сексуален живот.

***

„Мислете за секс и ще станете сексуални. А хората с физически проблеми трябва просто да забравят за тях. И да поискат да опознаят своя сексуален потенциал”.

Това се едни от финалните думи на филма – да го наречем „Инвалидност и секс”, който можете да гледат на адрес http://www.youtube.com/watch?v=wxmYR2wLgA0

доц. д-р Божидар Ивков


[1] Всички митове са формулирани на основата на: Прокопенко, Ю. П. Секс и инвалидность. Предрассудки в отношении сексуальной жизни инвалидов и неинвалидов. http://www.doktor.ru/articles/article.html?id=56460. Този материал е използван като основа и източник за настоящата публикация.

[2] Obuchowska, I., A. Jaczewski (1982) Rozwój erotyczny. Wydawnictwo Szkolne i pedagogiczne, Warszawa, s. 34-35

[3] „Съществуват различни схващания за сексуалните потребности на инвалидите. Например, широко разпространено е мнението, че техните потребности са значително по-малки, отколкото при здравите хора. Това опровергават изказванията на инвалидите, представени в пионерската книга на холандски автори [виж: Diamond, M. (1974) Sexuality and the Handicapped. In: Rehabilitation Literature, no 2]. Те поместват там първата в Холандия дискусия по тези въпроси, проведена сред група параплегици – семейни и несемейни. Когато лекарят, участващ в дискусията в ролята на експерт, обръща внимание, че в специализираната литература се твърди, че при параплегиците либидото е понижено, това се опровергава от петима от участниците в дискусията (от всичко 6). Шестият участник казва, обаче, че при него е обратното – настъпило значително засилване на либидото. Групата е съгласна, че първият въпрос на пациента след операцията е: „Ще живея ли?”, а веднага след това: „Какви са сега моите сексуални реакции?” – като този въпрос предшества въпроса: „Мога ли да ходя или да работя?” Затова пък, въпреки доста разпространеното мнение, че най-важно е безпокойството за потенциалното бащинство, се оказва, че то е значително по-маловажно от потребността от интимен контакт и изпитване на удоволствие.

Подобен възглед изповядва А. Сътън – англичанин, страдащ от мускулна дистрофия, в своя доклад, цитиран в спомената книга, изнесен през 1971 г. на международния научен конгрес, посветен на инвалидността. Описвайки своя живот и семейно съжителство с жена, страдаща от същото заболяване, той твърди, че въпреки многото трудности и комплицирани проблеми не съществува инвалидност, дори най-тежката, която може да задуши и елиминира сексуалните потребности”. [Sokołowska, M., A. Ostrowska (1976) Socjologia kalectwa i rehabilitacji. Wybrane problemy. Ossolineum, PAN IFiS, Warszawa, s. 104-106]

[4] Прокопенко, Ю. П. Секс и инвалидность. Предрассудки в отношении сексуальной жизни инвалидов и неинвалидов. http://www.doktor.ru/articles/article.html?id=56460.