Етикети

, , , , , ,

С Ваня Савова и нейното прекрасно семейство се запознах по времето на един семинар, провел се в Благоевград преди половин година. Още тогава, докато обменяхме мисли и идеи по различни проблеми, установихме, че мислим в една посока, че възгледите ни по множество проблеми на хората с увреждания и въобще на хората със здравословни проблеми, са доста сходни.

Когато видях Обръщението й във фейсбук интуитивно реших, че трябва да го съхраня (при цялата условност, концентрирана в тази дума) в блога си. Защото проблемите, които се засягат в него са изключително важни, най-често натоварени с драматизъм и огромно човешко страдание. Защото това, което се съдържа в Обръщението е самата истина.

Не обичам дългите представяния. Самият текст, излязъл от дълбините на душата на автора му, може да говори сам, да ни „атакува” и да се „защитава” със своята сила и дълбочина на прозренията. Тук само ще акцентирам на няколко момента, които поне мен силно ме впечатлиха.

„…аз съм равностоен партньор, консултант и довереник, но не играя главната роля на героя в собствения му живот. В живота нищо не се случва без наше лично участие”.

„Когато не можем да продължим живота си напред щастливо без помощта на медицината, се налага да трансформираме целия си досегашен опит в услуга на крайния успех. Нито е необходимо, нито е в наша полза, нито подкрепяме лекарската работа, когато послушно, но изпълнени с тревога, водим тялото си на лекар”.

„Краят на медицината не е краят на надеждата, напротив – за някои животът едва сега започва”.

 доц. д-р Божидар Ивков

Приятели,

 с това изложение искам да очертая естеството, областите, целите и подхода на психологическа работа тук. МБАЛ „Надежда” вярва в концепцията за здраве като триединство на телесно, психично и социално благополучие. Затова и психичното здраве, като част от хуманното, наред със социалната работа, е наш приоритет.

С какво се занимава клиничната психология? С личността – радваща се на здраве или имаща здравословни проблеми, без значение телесни или психически. Стреми се към постигане, запазване и подобряване на благополучието, а здравето е част от него. Следователно – с всеки, който се стреми към по-добро. Затова не деля човека на тяло и душа, на здрав и болен, на щастлив и нещастен.

Всички ние от „Надежда” вярваме, че човек не е безпомощен. Че е в състояние не само да се справи, но и да живее качествен и спокоен живот, в съгласие със себе си в условия на лечение/процедури. Приемам медицината като част от нещата от живота. Затова психологическата помощ означава помощ в намиране на собствения, личен начин за преживяване на житейски предизвикателства. Тази помощ не е безусловна подкрепа. Тя винаги търси развитие, изход, активност. Работи за лична промяна. Затова и подходът ми е краткосрочен и фокусиран към решения. Формулираме случая и правим план за действия по промяна на настоящата ситуация (чувства, мисли, действия). Следва изпълнението му. В процес на лична промяна човек не само се чувства по-добре, но и често – дори без да иска – променя средата. Тук аз съм равностоен партньор, консултант и довереник, но не играя главната роля на героя в собствения му живот. В живота нищо не се случва без наше лично участие. Ние участваме и в доброто, и в лошото. А заложено в човека е да търси и открива по-доброто.

Когато не можем да продължим живота си напред щастливо без помощта на медицината, се налага да трансформираме целия си досегашен опит в услуга на крайния успех. Нито е необходимо, нито е в наша полза, нито подкрепяме лекарската работа, когато послушно, но изпълнени с тревога, водим тялото си на лекар. Макар и възможен, положителният резултатат е по-бавен и труден. Затова основната ми цел тук е завръщане към, един вид – спомняне на – реалността, за да станем съюзници с нея. Колкото по-яростно и гневно се борим, толкова по-трудно става. Нуждаем се от смирение и приемане, за да обединим разцепените дух и тяло. Тогава ставаме себе си и всичко се нарежда. Това, разбира се, не означава предаване и примирение, а е промяната, която търсим. Чрез нея е възможно и да не боли. Забременяването, бременността, възстановяването и оздравяването са промени, изискващи подготовка. Те не настъпват случайно, а са плод на целенасочени усилия. Длъжни сме да помогнем и ние. Тогава ще продължим пораснали и благодарни, умеещи да се радваме.

МБАЛ „Надежда” е нов вид концепция – комплексно здраве за жената и затова аз работя във всичките му сфери. Започнах с асистирана репродукция. Всъщност, вашите преживявания са и мои – в буквалния смисъл на думата. „Надежда” ми даде най-хубавото в живота – дете. Чувствата и начините за преминаване през този етап от живота са и моя съдба. Натрупах и доста терапевтичен опит, започнах да го предавам на психологическата общност. В контекста на АРТ развивам практиката на подготовка за включване в донорска програма. Пристъпването към донорска процедура изисква отговори на всички въпроси, съмнения и неясноти относно естеството и смисъла на това да имаш собствено дете чрез донорство. Често работим за преживяване на спонтанна загуба или прекъсване на бременността по медицински показания. Първостепенна задача тук е приемане на реалността, мобилизация, не само връщане към стария ритъм на живот, но и подобряването му, откриване на смисъл в миналото и в бъдещето. Във връзка с невъзможността за износване на бременност работя и обществено – за легализиране на сурогатството. Работя, обаче, и с жени без репродуктивни проблеми. Здравето на шийката на матката и гърдата са част от общото здраве. То също изисква адаптация и качествен живот в условия на превенция, лечение, интервенции. Срещам се и с жени в златна възраст, нашите майки, търсещи здраве и пълноценен, смислен живот. Все повече стават и двойките. При прекъсване, прекратяване и невъзможност за медицинско лечение целим трансформация на „медицинския опит” в зрели решения за компенсация и откриване на нови възможности. Краят на медицината не е краят на надеждата, напротив – за някои животът едва сега започва.

Като цяло, смисълът на работата си виждам в постигането на единението на човека със самия себе си в условията на обединени и комплексни клинични усилия. С медицината имаме обща цел – здравето, следователно – щастието. Летвата, която поставяте пред мен, е много висока и аз се старая смирено да служа на крайната цел: чрез вас животът да намери начин. Благодарна съм и на всички колеги, работещи в тази област.

Използвах множествено число, защото не мога да се освободя от пациентската гледната точка. Макар че използвам думата „пациент” условно, защото всички, пристъпили прага на „Надежда”, са, преди всичко, хора.

Ваня Савова, тел.: 0882 46 10 46

Ин витро клиника за Надежда