Етикети

, , ,

Коларов, З. (2001) За човека, болестта и още нещо. Ревматични болести за пациенти. Кн. I, Размисли, съвети, препоръки. Издателство „Интервю прес”, София. ISBN 954-6660-25-6

 05

Всеки човек с болестта на Бехтерев познава или поне е чувал за големия руски медик-психиатър, невропатолог, физиолог, психолог, основоположник на рефлексологията и патопсихологията в Русия, откривателят на болестта, чието име носи – Владимир Михайлович Бехтерев, роден на 20 януари 1857, в Сорали (днес Бехтерево, Елабужский район) и починал при съмнителни обстоятелства на 24 декември 1927 г. в Москва.

Малко обаче са хората, които са запознати с две бележити негови мисли:

„Всеки знае, какво магическо оздравяващо въздействие може да има една утешителна дума от страна на лекаря и, обратното, колко убийствено понякога действа на болния суровата, хладна присъда на лекаря, не знаещ или не желаещ да знае силата на внушенето”.

„Ако на болния след разговор с лекаря не му става по-леко, то това не е лекар”.

Днес, в крайно утилитаризираното, опазарено, често силно корумпирано българско здравеопазване трудно се намират лекари, след разговор с които на болния му става по-леко. И все пак такива лекари има. Нещо повече, това са лекари, готови на равнопоставено сътрудничество с болния в името на една висша цел – здравето на човека. Защото и двамата – и лекарят, и болният, преди да поемат тези социални роли, имат по рождение „вградена” в себе си една фундаментална, основополагаща социална роля – Човек.

Лекар, след разговор с когото на болния му става по-леко, е проф. д-р Златимир Коларов, д.м.н. – работещ в Клиниката по ревматология, МБАЛ „Св. Ив. Рилски”, специалист по вътрешни болести и ревматология.

„Сухите” биографични данни ни казват малко за човека, лекаря, учения, хуманиста и ерудита: роден 1954 година в София, той е потомствен лекар. През 1980 година завършва медицина в София и работи десет години като ординатор и асистент по вътрешни болести в различни болници в страната – Бяла Слатина, Пазарджик и Пловдив.

Автор е на над 190 научни публикации, отпечатани в български и чуждестранни списания и представени на научни форуми в страната. Член е на Съюза на учените в България, на Научното дружество по ревматология, на асоциация „Остеопороза” и на Клуба на лекарите-писатели към ЮНЕСКО. Доктор на медицинските науки. Проф. Златимир Коларов е автор и на повече от 5 художествени книги.

За хората с ревматични заболявания обаче е по-важно да знаят, че проф. Коларов, е автор и на книги, предназначени за тях и писани с грижа, внимание и уважение към Човека и особено към Човека, попаднал в трудна и предизвикваща трайни страдания житейска ситуация.

Тук ще се опитам да представя накратко една от тези негови книги.

За човека, болестта и още нещо” е първа част от трилогия, която е посветена на ревматичните болести и е предназначена за пациентите, за хората с ревматични заболявания

Непосредствената работа с хиляди пациенти го сблъсква с техните съдби, с отношението на болния и близките му, с човешкото страдание. Още в увода на книгата проф. Коларов споделя, че един „от основните проблеми, на който се натъквам при тези срещи, е пълното непознаване на болестите от болните и тяхната безпомощност да се ориентират в сложните и деликатни ситуации по време на лечението и в периода на възстановяването”. И в тези думи няма нито оценка, нито присъда – само загриженост на човека за човека.

Книгата представлява своеобразно обобщение на един двадесет годишен лекарски опит – опит роден от и в контактите на лекаря с неговите пациенти „и техните проблеми, болки и вълнения” (с.3). Чрез нея проф. Коларов прави опит да даде отговор на множеството въпроси, пред които се изправят ревматичноболния и неговите близки. Нейната основна цел е да разшири общата и специалната (свързана с ревматичните болести) здравна култура на хората. Същевременно, както предупреждава и автора, това не е наръчник за самолечение.

***

Още самото наименоване на заглавията на отделните глави и части на книгата показва едно изключително внимателно боравене със словото, присъщо на ерудита – в голяма част от тях присъства диспозицията „за и против”, „за вредата и ползата от…”. Няма крайни и изведени „от последна инстанция” оценки, няма натрапване на лично мнение, няма и най-малък намек за стремеж към доминация. Тъкмо обратното – за автора болният е преди всичко човек, човек с някакво страдание, което изисква професионална и компетента намеса на специалист в рамките на постиженията на съвременната научна дисциплина – ревматологията.

Особено полезно за читателя е, че всяка следваща глава започва с един или повече тезиса, които авторът обосновава и развива по-нататък в текста. Например:

– „Един от най-важните моменти при лечението на ревматичните болести е обучението на болния”. (с. 5);

– … „Изявата на болестта е индивидуална за всеки болен, нейната активност зависи и е резултат едовременно от характера на болестта и състоянието на организма на болния”. (с. 10);

– … „Най-важното е – близките да не гледат на болния като на обречен, а като на пълноценен човек с проблеми, които могат да бъдат решени” (с 23);

– … „Макар и отчаян, макар и изтощен, всеки болен трябва да открие нов смисъл и измерения в живота, които да му дават стимул и сили да се бори с болестта и в крайна сметка да живее пълноценно” (с. 34) и т.н.

Книгата е изключително четивна, възприема се лесно и може да бъде полезна за всеки човек с ревматично заболяване. Разгледани са такива въпроси като: какво трябва да знае човек с ревматично заболяване за своята болест, какво трябва да знаят близките му в тази посока, какво представлява болката, какви са съвременните методи на лечение и рисковете, свързани с тях, позитивите и негативите от народната медицина и народните лечители, от физическите натоварвания и др.

С две думи, книгата е изключително ценно помагало за хората с ревматични болести, за да могат да осмислят своята житейска ситуация и да живеят по възможно най-добрия и достоен начин. Ето защо си позволявам да препоръчам тази книга на всеки човек, който по един или друг начин се сблъсква с ревматичните болести – и не само с тях.

доц. д-р Божидар Ивков