Етикети

, , , , , ,

В броя си от 1 февруари „Новая газета” публикува материалът на Алексей Поликовски: „Хора и надзиратели”.

Един покъртителен разказ за „лудостта” на системата, наречена „здравеопазване” в Русия (или България ако предпочитате, същото е), за безсилието на хората и… затова, какво в крайна сметка сме допуснали да ни се случи. „Системата е създадена не затова, за да им бъде на хората по-леко, а за това на всяка крачка да им се устройва обиск, проверка на документи и преброяване според броя на позлвателите. Смисълът на тази система, е изтезанието”.

Това е разказ за безумията на здравната администрация, за терора над хората – и пациенти, и лекари. И всичко това заради пари и власт, власт и пари. „Днес в Русия всичко започва с едно: с парите” – казва автора. Да и в България – и не само в здравеопазването – всичко започва от, свързано е с и се свежда до пари, колкото се може повече пари. Ако ги нямаш? Е, ако нямаш – недей да си позовляваш лукса да боледуваш. Нямаш такива права. А ако все пак имаш нахалството да се разболееш, ей там отсреща е „сметището за нахалници в болестта” – ще те изхвърлят да гниеш. А ти си вий от болка, трепери за живота си, викай с пълно гърло, че си човек (тогава защо си на сметището?) и имаш права – на никого не пречиш.

А системата се самоусъвършенства, изтезанията стават все по-префинени, но болката и смъртта си остават все така страшни, ужасяващи и… грозни. Системата – наречена държава, в частност и още повече системата „здравеопазване” не „вярва нито на вас, нито на хирурга…, нито на болницата, в която той работи” – продължава Поликовски. С други думи „една част от държавата не вярва на друга нейна част и изисква подтвърждение от трета – и в допълнение ви подозира в това, че искате да легнете на операционната маса ей така, за развлечение”.

А млад лекар, смеейки се (дали поради младостта си, дали поради зараждащата се лудост от административно-бюрократичния бацил) обяснява ситуацията: „Системата на никой не вярва! Тя ни подозира всички, и вас също! Всички ние в нейните очи сме престъпници”. Започва да ме втриса така, както когато чета „1984” на Оруел.

Системата е подозрителна като надзирател. „Получаването на справки се превръща във втора професия за и без това привития до земята от болка и операции човек. За всяко нещо документи и трябва да се ходи по огромната Москва”. Познато, нали! Документи, изслевания… А болестта?! Е, и тя би трябвало да чака на опашка… ама не чака. В нея умора няма. И администрация, и бюрокрация няма. А не ги зачита.

„Тези справки са черни дупки, в които потъват силите и времето на хората. Някой е измислил тази обемиста, тежка, смазваща система на тотално недоверие, когато страдащият, болен човек го подгонват за справки, които трябва да докажат на бюрократа, че човекът не е крадец, че хирургът не е бандит, че операцията е направена и че протезата е протеза”.

Няма как да се преразкаже цялата лудост и безсмисленост на системата, наречена здравеопазване. Най-добре е да се прочете целия материал на Поликовски. Четеш, уж за Русия четеш, а имаш чувството, че е писано за България.

 Източник:

Поликовский, A. (2013) Люди и вертухаи. В: Новая газета, 01.02.2013 http://www.novayagazeta.ru/society/56547.html

 Божидар Ивков