Етикети

,

Leone, J. E., M. J. Rovito (2013) “Normative Content” and Health Inequity Enculturation. A Logic Model of Men’s Health Advocacy. In: American Journal of Mens Health, January 1, 2013. http://jmh.sagepub.com/content/early/2013/01/01/1557988312469659.abstract

 Епидемиологични проучвания и свързаната с тях литература последователно съобщават, че продължителността на живота на мъжете е по-малка, отколкото при жените. Освен това, мъжете имат по-малко години с добро качество на живот и живеят с по-високи нива на заболеваемост, като например сърдечно-съдови заболявания, рак и диабет наред с други условия. Доказателствата за причините за това състояние традиционно подчертават ролята на биологията при определяне продължителността и качеството на живот на мъжете. Данните в литературата обаче навеждат на мисълта, че социалните детерминанти на здравето играят по-съществена роля при заболеваемостта и смъртността при мъжете и по този начин допринасят за неравенството между половете в сферата на здравето. Целта на тази статия е да се проучат основните концепции за социалните детерминанти на здравето, тъй като те се отнасят до разликите в здравеопазването при мъжете и да осигури систематична концептуализация на начина, по който обществото се е превърнало в източник на тази ситуация на неравенства, разглеждани като „нормативни”. Стратегиите за подобряване на здравето на мъжете се обсъждат като се използва логически модел, чрез който се проследява закрилата на мъжкото здраве пред лицето на социалния климат на здравните неравенства.

***

Това е свободен превод на резюмето на статията. Това, което е впечатляващо, според мен, е поредния акцент върху социалните детерминанти на здравето и качеството на живот, свързано с него, в т.ч. и най-вече акцентът върху социалните неравенства.

Данните за продължителността на живота на мъжете и жените, представени в таблицата показват трайна тенденция към нарастване на разликите в продължителността на живота на мъжете и жените в България.

Периоди

Общо

Мъже

Жени

1935–1939

51.75

50.98

52.56

1956–1957

65.89

64.17

67.65

1960–1963

69.59

67.82

71.35

1969–1971

71.11

68.58

73.86

1978–1980

71.14

68.35

73.55

1989–1991

71.22

68.02

74.66

1998–2000

71.70

68.15

75.34

2000–2002

71.87

68.54

75.37

2005–2007

72.70

69.20

76.30

2008-2010

73.60

70.00

77.20

Източник: http://www.nchi.government.bg/statistika/A_4.pdf

 Това със сигурност е свързано с т.нар. социални детерминанти на здравето и най-вече със социалните неравенства в обществото и здравеопазването, както и с цялостния социокултурен контекст в страната през последните години. За 70 години (от 1939 до 2010 г.) разликата в продължителността на живота между жените и мъжете е нарастнала от 1.58 години в края на 30-е години на ХХ век до 7.20 години през 2010 година.

При такава ситуация би следвало да очакваме публични политики насочени към овладяване и смекчаване на социалните неравенства в страната. Това, обаче, не се случва. Нещо повече, публичните политики обезсмислят изключително важни социални дейности, от които зависи в голяма степен нивото на риск в обществото и качеството на живот на хората. А политическите елити нехаят за процесите, които протичат в социума. Особено за неравенствата в здравеопазването и качеството на живот на хората, свързано със здравето.

Докъде ли ще стигнем?

доц. д-р Божидар Ивков