Етикети

, , , , , , , ,

АФОРИЗМИ И МАКСИМИ

Предпочитам силата на парите пред парите на силата. Предпочитам да купувам, а не да бъда купуван.

* * *

Времето на живота се пилее само от бедни глупаци, които се мислят за богати умници.

* * *

Всяка година по малко ни взема. Малко по малко – и ето, нас вече ни няма.

* * *

Животът е само миг – едно трепване на клепача. Ала в него е събрана цялата страст на човека.

* * *

Независимо от чие стадо е, прасето винаги си остава свиня.

* * *

Човек трябва да се оценява по думите, които произнася с… очите си.

* * *

Лесно дадените обещания обикновено не се спазват.

* * *

Лесните обещания раждат фалшиви надежди. След като не се спазят надеждата се изражда в омраза.

* * *

Правото помага само на силните.

* * *

Дори времето се бои от глупостта.

* * *

Когато са създавали глупостта, боговете са били пияни.

* * *

Казах „Добър ден” – и то вече е минало!

* * *

Остаряването е външния белег на властта на времето.

* * *

Този, който непрекъснато гледа назад със сигурност ще се блъсне в нещо пред себе си.

* * *

Какъв е смисълът на живота зависи изцяло от нас самите.

* * *

И под фрака, и под съдрания елек тялото е едно и също. Различна е само душата.

* * *

Здравето е толкова голямо богатство, че обикновено не ни стигат нито силите, нито познанията, нито волята, за да го опазим.

* * *

Човешкото желание е като сюнгер – винаги може да поеме още малко.

* * *

Страданието ни прави по-силни, докато ни убие.

* * *

Който много обещава и не изпълнява, е дете на вятъра.

* * *

Всяка демокрация, наложена с оръжие, е тирания.

* * *

Сопата също възпитава. Въпросът е не как, а какво!

* * *

Който владее езика си – господства, който говори много – робува.

ПРЕДИЗВИКАНИ РАЗМИСЛИ

Ако някой твърди, че ми е приятел – не му вярвам. Приятелството е най-скъпата стока на този свят, защото се заплаща… с приятелство, т.е. с точно действие, в точно време и на точно място, за да ми помогне ако съм в беда, или в нужда, или за да сподели радостта и успеха ми, ако има такива. Когато видя и разбера, че някой плаща тази цена за мен, вече започвам да вярвам, че е мой приятел, защото зная, че ще му отвърна със същото. Останалото е без значение.

* * *

Истината! Сама по себе си – безчувствена. Поставяйки прилагателни пред съществителното ние му придаваме чувства, за да засилим или отслабим въздействието му. Така превръщаме истината в полуистина или в не-истина. Но истината придобива смисъл тогава и само тогава, когато бъде осъзната и осмислена от нас. А ние правим това като я оцветяваме емоционално. Без нас истината е безсмислена и дори обективно съществуваща тя е мъртва. Истината!

* * *

Ако Платон и Сократ са мои приятели няма защо да предпочитам истината – те самите са част от нея.

* * *

Когато скромността е поза почти сигурно е, че позьорът ще бъде забравен, независимо от това, какво е създал, или колко власт е имал приживе. Позата никога не е била в добри отношения с възможностите и способностите.

* * *

Историята винаги е била робиня на силните, но най-мъдрата и най-красивата робиня. Затова всеки я пожелава, всеки иска да я владее. О суета! О глупост безбрежна! Тези хора не разбират, че в страстта си да я обладаят, се превръщат в роби. С други думи – владетелят е роб на страстта си да владее.

* * *

Има хора, за които да обещаят нещо, дори когато не са молени за това, е като въздуха и водата. Това са тези, за които чуждото достойнство е нещо, което не съществува, защото те не познават собственото си достойнство. Така, обещавайки, те лъжат. И много скоро другите хора или ги намразват, или им се подиграват, или престават да им обръщат внимание. Тази склонност да се обещава лесно обикновено е свързана с мания за величие.

* * *

Ако сънят е образ на смъртта, както твърди Цицерон, то това означава, че около една трета от времето, което живеем сме мъртви. Защо тогава да лекуваме безсънието?

* * *

Ако имах власт всеки престъпник бих наказвал със собственото му престъпление. Така ще се отдаде всекиму своето.

* * *

Загубата на паметта и/или способността да се мисли е биологичен процес с тежки социални последствия.

* * *

Миналото е „видимата” проява на неумолимата и безчувствена власт на времето. Докато напиша това изречение в миналото отидоха няколко секунди, а вече минута-две. Ето защо не бива да пилеем времето си. Но ако все пак го правим – то ще ни попилее. Да се разчита на друго е проява или на лудост, или тъпоумие. Колкото повече време от живота си пилеем, толкова по-кратко ще бъдем помнени от потомците си. А единствения начин да „живеем” след смъртта си на тази земя, е споменът на тези след нас за нас. Празното време не ражда спомени.

* * *

Младите не разбират жалбите на възрастните по младостта. Когато започнат да разбират, значи са започнали да остаряват. Така е при всяко поколение.

* * *

Твърди се, че Галилей е казал: „И все пак тя се върти”. Най-вероятно е казал това или, когато съдиите не са можели да го чуят, или когато не са можели да го разберат. И това е проява на мъдрост. Отричайки се от възгледите си пред една побесняла и фанатизирана тълпа, Галилей се е заклел във вярност на идеите и работата си и направил доста ценни открития за човечеството.

* * *

Трепването на скулата, мигновения пламък в очите, промяната в цвета на кожата и т.н. могат да ни кажат толкова много за човека и за неговите мисли, колкото той не би изрекъл за себе си говорейки часове наред. Хората са надарени с два вида средства за комуникация – езикът, който ни отличава от животните, и жестът, мимиката, които ни напомнят, че сме с тела на животни. Благодарение на умът и душата си, човеците са очовечили и жеста. Но той продължава да си остава по-близо до животинската природа на човешкото тяло, защото много трудно може да се контролира съзнателно – това става обикновено след като жестът е факт. Затова умните хора, когато говорят не само мислят, какво казват, но и внимателно следят „езика” на лицето и тялото на тези, с които говорят.

* * *

Ако Вселената е толкова голяма, колкото казват астрономите, то направо е лудост да се смята, че сме единствения разумен вид. А ако продължаваме все така упорито да мислим именно това, то си задавам въпроса дали изобщо сме разумни.

* * *

Всеки учен, който твърди, че една наука е по-висша от друга, че неговите изследвания са по-значими от тези на колегите му, е обречен на изолация и забрава. Науката не може да бъде висша и низша, добра или лоша. Науката работи с факти, хипотези, догадки и др., но никога с прилагателни и сравнителни степени, които пряко или косвено да застрашават живота. Науката създава закони, обяснява загадки и т.н. Науката не е добра или лоша, такива са хората, които я правят.

* * *

Аз постоянно дебатирам със себе си. Непрекъснато мисля за нещо и го обсъждам пак със себе си. Сигурно затова не съм се научил и не мога да скучая. Аз съм „вечно” в един собствен мисловен водовъртеж. Често така задълбавам в него, че ми е трудно да изляза. И тогава изръсвам и по някоя глупост – както се казва: Никога не е късно да станеш за резил. Да, мозъкът ми вече не е така „пъргав”, както беше, но не мога да спра. Мисленето е по-силно от мене, а когато чрез него пътувам във времето и пространството, тогава изобщо не мога да се спра. Ето и сега, как да спра да пиша, като ми е толкова весело и приятно!

* * *

Винаги мога да победя себе си, но не го правя от себеуважение. Дали това, обаче, не е основната причина, поради която съдбата ме използва като боксова круша?

* * *

Няма нищо по-лесно от това да критикуваш от „принципни” позиции човек по определен проблем, който никога не си преживявал,. Това е и най-краткия път до неизбродимите пространства на глупостта. И съвсем не е случайно, че глупостта най-често се дава като пример за безкрайност. Това е най-лесния начин дори глупакът да разбере нещото, което няма край. Ето защо е най-добре, когато нещо не ни е познато, да не се обаждаме, а да слушаме внимателно и да се опитваме да вникнем „със сърце и душа” в проблемите, да съпреживяваме състрадавайки или изпитвайки радост с другите.

* * *

В едно съм напълно убеден. Всеки човек, който се опитва да решава вместо мен за живота ми, дори и да е изпълнен с най-добри и благородни намерения, ми вреди. Най-малкото защото отнема правото ми аз да решавам своя живот и да нося отговорност за решенията си. Единствено родната ми майка може би прави изключение, но нека не забравяме, че тя също е човек и не е дарена с непогрешимост.

* * *

Истински силния човек не насилва и не поробва други хора. Той ги владее с ума и сърцето си. Насилието е привилегия на слабите.

* * *

У нас равенството пред закона твърде често е следствие от броя на милионите – колкото повече са, толкова то е по-реално. Законът винаги е слуга на парите.

ПАРАФРАЗИ

„Истинско огледало на нашия начин на мислене е нашия живот”. Монтен

Как мислят другите разбирам по начина, по който живеят, a какво мислят – по очите и жестовете им.

* * *

„Адът – казва героят на Сартр – това са другите хора”. Никой не знае това по-добре, отколкото инвалидите. В допълнение към инвалидността и произтичащите от нея ограничения, те имат още един проблем – да убедят другите в това, че те имат същите човешки желания и пориви.

А. Comfort(1975. Foreword to Sexual Options for Paraplegics and Quadriplegics)

„Адът – твърди Сартр – това са другите хора”. Инвалидите знаят най-добре това. Освен инвалидността си и произтичащите от нея ограничения, те са принудени непрекъснато да убеждават другите, че имат същите човешки желания и пориви, същите човешки потребности, че се нуждаят от взъможности. Човешкият живот без възможности е не толкова социален, колкото биологично съществуване.

* * *

Блести медта при ползване. Овидий, „Любовни песни”,I, 8,58

Умът блести, когато се използва

* * *

Някога го приемали, защото идвал отдругаде, сега ще го изключват, защото идва от тукашното, защото мястото му е сред бедните, мизерстващите скитниците… той смущава подредеността на старото социално пространство… Мишел Фуко
История на Лудостта в класическата епоха 1996, с. 100

Някога приемали инвалида, защото идвал отдругаде, днес го изключват, защото идва от тукашното, защото не-инвалидите смятат, че мястото му е сред бедните, мизерстващите… някъде там, сред немите… Но инвалидът вече смущава подредеността на старото социално пространство… Освободена от наложеното й в близкото минало мълчание зад стените на институционализираното интерниране, днес инвалидността иска да бъде чута… дори у нас, в една полуглуха за страданието българска съвременна действителност.

* * *

Бога ми, предпочитам да греша заедно с Платон, отколкото да споделям истината с тези хора. Цицерон „Тускулански беседи”, I, 17,39

Бога ми, предпочитам да греша с М. Фуко, отколкото да остана да следвам някои съвременни десни в социологията.

* * *

Не е важно колко книги имаш, а колко са хубави. Сенека Млади „Писма до Луцилий”, XLV

Не е важно колко книги имаш, а колко си прочел и какво си разбрал.

* * *

Всеки ден трябва да послушаш поне една песничка, да погледнеш хубава картина и ако е възможно, да прочетеш поне едно мъдро изречение. Гьоте

Денят е пълноценно изживян, когато човек е послушал хубава музика, видял е вълнуваща го картина или прелестите на природата са го накарали да чувства и – най-вече, сътворил е или е изрекъл поне едно мъдро изречение.

* * *

Величието на човека е в мисълта. Паскал

Величието и падението на човека са в мисълта.

* * *

Да откраднеш от някого мисъл често пъти е по-престъпно, отколкото да откраднеш от някого пари. Волтер

Да се крадат мисли е престъпление, чието единствено наказание може да бъде забравата.

* * *

Идеите се възпламеняват една от друга подобно на електрически искри. Енгелс

Идеите раждат идеи.

* * *

Новите идеи не могат да бъдат прилагани от хора със стари идеи. Ф. Рузвелт

Нови идеи не се раждат в закостенели мозъци, нито могат да се реализират от хора, които са рожба на други епохи.

* * *

Едно от условията за оздравяване е желанието да се оздравее. Сенека

За да оздравееш, трябва да го искаш. Колкото по-силно е желанието, толкова вероятността по-бързо и по-добре да се възстановиш е по-голяма.

* * *

Хиляди неща са необходими на здравия човек и само едно на болния – здраве. Ф. Рузвелт

Когато съм здрав – искам всичко. Когато съм болен – искам само едно – да съм здрав.

* * *

В лечебното изкуство има три неща: болестта, болният и лекарят. Лекарят е само служител на лечебното изкуство. Той трябва да се бори на страната на болния с болестта. Хипократ

В лечебното изкуство днес има само три неща: болестта, парите на пациента и лекаря. Лекарят се е превърнал в служител на парите и се бори с болестта само доколкото болния може да си плати. Който не плаща, не се лекува, а разчита на природата.

* * *

Облеклото внушава на глупаците уважение. Волтер

Само глупаци и сноби могат да се изпълват с уважение единствено и само от лъсквината на дрехите, скриващи същите тела, като на тези, облечени с кръпки.

* * *

Ако всички човешки желания биха се изпълнявали, земното кълбо би станало ад. П. Буаст

Ако всички човешки желания можеха да се изпълняват, Земята и човечеството отдавна нямаше да съществуват.

* * *

Сляпата вяра недовижда. Ст. Лец

Сляпата вяра е просто… сляпа.

МИСЛИ… С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Не се срамувам да кажа онова, за което не се срамувам да мисля… (Вергилий), а днес може би трябва.

* * *

Дълбоко мълчание…, в което се пръска вихъра на посредствеността. Вергилий „Енеида”, Х, 13

* * *

Любовта е еднаква за всички…, само че всички я изживяват различно. Вергилий,„Георгики”,III,242-244

* * *

Търпи и въздържай се… от търпение и въздържание. Епиктет (девиз)

* * *

Изкуството е дълговечно, животът е кратък… (древногръцки лекар). Та нали затова се опитвам да „яхна” предците велики.

* * *

Смело клевети, все нещо ще остане… Нещо ли? Нима всичко е нещо? Плутарх „За ласкателя и приятеля”

* * *

Блажени притежаващите… тяхно е царството на екскрементите. Еврипид

* * *

Мисля, следователно съществувам… ама днес наистина само съществувам. Рене Декарт

* * *

Съвестта е 1000 свидетели… затова не е чудно, че бяга от такава тълпа, уплашена да не бъде смачкана. Квинтилиан, „Обучението на оратора”, V, 11, 41

* * *

Какво ли не погубва гибелното време?… Дори самото себе си. Хораций „Оди”, III, 6, 45

* * *

Благосъстоянието определя честта… честта, обаче, не определя благосъстоянието. Овидий „Любовни елегии”, III, 8,55

* * *

Правя, за да направиш (и ти)… Прави, за да не правя аз. Формула от римското право

* * *

Бързай бавно… за да стигнеш далече. Светоний „Дванадесетте Цезари”, 25.

* * *

Щастието е сляпо… (Цицерон) затова обикновено спира там, където не трябва. Или само така ми се струва?

* * *

Историята е учителка на живота… но това не пречи да бъде насилвана. Цицерон „За оратора”, II, 9, 36

* * *

Огънят лекува… чрез унищожение. Лат.погов.

* * *

Несправедливо е да оценяваш когото и да било по дрехите… (Еразъм Ротердамски) и въпреки това всички ние го правим.

* * *

Днеска парите ценят. За пари получава се почест, // дружбата пак за пари. Вредом беднякът е зле… (Овидий „Календар”) уви днес също така е и след двадесет века пак ще е тъй, ако изобщо ни има.

* * *

Раждайки се, умираме… обратното е въпрос на вяра. Манилий „Астрономия”, IV, 16

* * *

Естественото не е срамно… но това не значи, че трябва тотално да се изоставят добрите маниери. Еврипид „Хипсипила”

* * *

Сам човек не е достатъчно умен… но винаги е достатъчно глупав. Плавт „Войникът самохвалко”, 885

* * *

Името е знак…, който с делата си трябва да пазим. Плавт „Персиецът”, 625

* * *

Не за училището, а за живота се учим… всичко друго е без смисъл.Сенека Млади „Писма до Луцилий” CVI, 12

* * *

Не съм, какъвто бях… и няма да бъда, какъвто съм. Хораций „Оди”, IV, 1, 1-8

* * *

Не живея, за да ям, а ям, за да живея… аз – да, но всички ли са като мен? Квинтилиан „Обучението на оратора”, IX, 3, 85

* * *

Мразят поетите… нищите духом. Хораций „Сатири” I, 4, 33

* * *

О, свещена простота… ти си тъй ужасна. Ян Хус, думи, изречени на кладата

* * *

Парите не миришат… за разлика от тези, които ги притежават. Веспасиан

* * *

Ако искаш да бъдеш богат, бъди седем години свиня… лошото е, че обикновенно седмата година никога не свършва (полска поговорка)

* * *

Решено дело… загубена печалба. юридически термин

* * *

Алчният вечно е в нужда… и то голяма. Хораций „Писма”, I, 2, 56-57.

* * *

Слънцето грее за всички…, които могат да платят. Петроний „Сатирикон”, 1007

* * *

Сънят е образ на смъртта…, който обаче не е вечен. Цицерон „Тускулански беседи”, I, 38

* * *

Под знака на вечността … застават само великите. По Спиноза „Етика”, част II.

* * *

Времената се менят и ние се меним с тях… най-често до неузнаваемост. Овидий „Метаморфози”, XV, 165

* * *

Думите отлитат, написаното остава… и все пак нека да не забравяме, че всичко е относително. Латинска поговорка

* * *

Равният път е най-сигурен… затова там е най-многолюдно. Латинска поговорка

* * *

Насилието не е трайно… но последиците от него са „вечни”. Латинска поговорка

* * *

Животът е кратък сън…, в който най-често се сънуват кошмари. Латинска поговорка

* * *

Най-важната задача на цивилизацията е да накара човека да мисли… Уви, става точно обратното – все по-малко хора мислят. Едисон

* * *

Начинът на мислене е ненаказуем… само ако е на ум. Улпиан

* * *

Великите мисли идват от сърцето… и опита. Вовнарг

* * *

Великите мисли се раждат не толкова от велик ум, колкото от велико чувство… не, важни са и двете Ф. М. Достоевски

* * *

Светът на мисълта няма граници… освен тези, които самата тя си поставя. Х. Ибсен

* * *

Мисълта, изразена в слово, живее вечено… ако й позволят или ако си заслужава. У. Хезлит

* * *

Да е учено – добро, да е умно – по-добро… да е учено и умно – най-добро. Българска поговорка

* * *

Вината на предците изкупуват потомците… но дали предците са се интересували от това? Квинт Курции

* * *

Животът на един човек трябва да бъде нещо повече от просто приятен. Всеки вол на пасбището има приятен живот… това, обаче, не променя факта, че много хора му завиждат. Д. Дидро

* * *

Животът принуждава човека на много доброволни неща… включително и на живот. Ст. Лец

* * *

Животът е като огъня: началото му – пламък, краят – пепел… въпросът е колко хора е сгрял. Грузинска поговорка

* * *

И за пари не може да се купи живот… о, днес вече може. Китайска поговорка

* * *

Този, който е навсякъде, е никъде…, а този който е никъде си остава там като нищо. Сенека

* * *

Безцелният живот е ранна смърт… той просто не се е състоял. Гьоте

* * *

Целта на живота е да живееш така, че да не умреш и след смъртта си… Е поне ще се опитам да го направя. Жалко, че няма да знам резултата. Муса Джалил

* * *

Често, за да живееш, е нужно повече мъжество, отколкото, за да умреш… и това най-добре го знаят инвалидите. В. Алфиери

* * *

Да станеш човек е изкуство…, което малцина владеят. Останалите сме занаятчии. Новалис

* * *

Хората са цветята на земята… уви, твърде често отровни. Виетнамска поговорка

* * *

Мнението е по-силно от добродетел… ако го запазиш за себе си. Стобей

* * *

Облагите са за час, принципите – за век… затова хората обичат разнообразието. Х. Бичер

* * *

Първото благо е здравето… второто – здравето, а третото е сбор от първите две. Платон

* * *

Медицината е най-благородното от всички изкуства… да, но само по времето на Хипократ. Хипократ

* * *

Славата на един лекар са излекуваните от него болни…, защото другите най-често не могат да говорят. Парацелз

* * *

Външностите са лъжливи…, при това много лъжливи, силно подплатени със силикон. Езоп

* * *

Победителите не ги съдят…, често обаче направо ги осъждат. Екатерина II

* * *

Всяка победа, която не е предизвикана от необходимост, е престъпление…, но какво е необходимост. Ж. Л’Арп

* * *

Обмисли вярно и възможно ли е това, което обещаваш, защото обещанието е дълг…, но само за достойния, за другите е просто говорене да мине време. Конфуции

* * *

Някои хора дават обезщания заради удоволствието да ги нарушават… други, защото изобщо не знаят, какво правят. У. Хезлит

* * *

Който казал и направил, е човек, който не казал и направил – лъв, който казал и не направил – магаре… ето защо познаваме малко човеци, почти никакви лъвове и безброй магарета.Корейска поговорка

* * *

Човек е обществено животно… но все пак животно. Аристотел

* * *

Гласът на народа е свещен… затова му издигат светилища, извън които не го чуват. Сенека стари

* * *

Непоклатима основа на държавата е справедливостта… уви, днес в България държава и справедливост са несъвместими. Пиндар

* * *

Най-добрата власт е тази, която прави себе си излишна… затова тази власт съществува само в утопиите. В. Хумболт

* * *

Равни права за всички: привилегии за никого… ето това вече е неравенство. Т. Джеферсън

* * *

Нашата земя е майка на всички… но я превръщаме в мащеха. Т. Карлайл

Божидар Ивков