Етикети

,

За никой, който се опитва поне да мисли, не е тайна, че създаването и реализацията на политики за прикрит геноцид над българския народ, е един от най-важните и любими механизми за лично обогатяване, а също и за запазване и развитие на постигнатите властови позиции. „Герберите” обаче надминаха всички – прикрития геноцид вече е откровен, явен, дори очеваден.

Тези дни прикритостта, лустросана с „фантасични” идеологеми, най-сетне изкачи социално-политическия Еверест и от върха ни огря неотразимата светлина на политическите задници, покорили върха на безумието. Представители на висшата здравната администрация – от НЗОК и Българския фармацевтичен съюз (БФС), замислиха и почти бяха на път да реализират една „простичка” политика, в резултат на която стотици хронично болни щяха да останат без важни, животоподдържащи – а значи и животоспасяващи – лекарства.

Днес в България за много хора съотношението цена на лекарствата – доходи на лекуващите се с тях, е като съотношението между заплатата на председателя на Народното събрание и социалната пенсия за инвалидност.

Внимание: Опасността съвсем не е преминала – неделния ден е само – може би – затишие пред буря.

За какво всъщност става въпрос.

„Сега ако едно скъпоструващо лекарство е на стойност 1000 лв. и е реимбурсирано от НЗОК на 50%, то пациентът трябва да доплати 500 лв.

При огромен брой лекарства за редица социалнозначими заболявания обаче, фармацевтичните фирми поемат въпросните 500 лв. под формата на отстъпки към дистрибутора или към аптеките. Така в момента, когато пациентът отиде в аптеката, не плаща нищо.

В проекта за договор между БФС и НЗОК обаче е записано, че пациентът трябва да заплати за част от отстъпката, като процентът е съобразен с нивото на реимбурсация. Например при 50% реимбурасация сумата е 50% от отстъпката, а при 75% – 75% от оставащите 25% отстъпка. Така при 50% реимбурсация на лекарство със стойност 1000 лв., пациентът ще трябва да извади 250 лв. Ако фармацевтичната компания или друг реши да поеме и тази сума, отстъпката реално се увеличава и пациентът ще плаща отново за нещо, за което до момента не е давал нищо”.

 

За да се разбре, какво представлява тази – макар може би неточна – сума от 250 лв. и каква потенциална заплаха носи подобен подход, ще представя следните данни на НОИ:

Общ брой пенсионери: към 31.03.2012  –  2 228 366; към 30.09.2012 – 2 209 840

Общ брой пенсионери с първа пенсия с минимален размер:

към 31.03.2012 – 659 599 (29,6% от всички пенсионери)

към 30.09.2012 – 714 078 (32,3% от всички пенсионери)

Общ брой пенсионери с една пенсия с минимален размер:

към 31.03.2012 – 491 017 (74,4%); към 30.09.2012 – 528 935 (74,1%)

Общ брой пенсионерири с повече от една пенсия и първа пенсия с мин. размер

към 31.03.2012 – 168 582 (25,6%); към 30.09.2012 – 185 143 (25,9%).

Минималният размер на пенсията, за който става дума, варира, както следва:

а) към 31 март 2012 г. – от 100.86 лв. до 170.10 лв. и зависи от вида на получаваната пенсия, както и от други фактори, формиращи размера на това социално-осигурително плащане. Изключение от това правило правят 1 206 човека, чиято персонална пенсия е в размер на 90.77 лв;

б) към 30 септември – от 100.86 до 181.25 лв. И тук изключение от това правило правят 1 180 човека, чиято персонална пенсия е в размер на 90.77 лв.

Разликата от 11.25 лв. (170.10 срещу 181.25) се наблюдава само при лица с над 90% трайно намалена работоспособност, получаващи пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.

Данните показват намаление на общия брой пенсионери, увеличение на общия борй и относителния дял на пенсионерите с първа пенсия с минимален размер. Като цяло бюджетът на НОИ трайно „олеква” за сметка на величината на изплащаните пенсии и успешното реализиране на политики за намаляване броя на пенсионерите.

Същевременно, линията на бедност за 2012 г. е 236 лв., при 211 лв. за 2011 г. От сайта на КНСБ, в раздела „Издръжка на живота” научаваме, че през месец март 2012 г. издръжката „на живот на 1 лице от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на м. март достигна 547.40 лв. или общо този тип домакинство месечно трябва да разполага с 2 189 лв., за да покрива задължителните си разходи за жилище, да се храни, облича и почива спрямо нормалните български стандарти”. Към края на септември ситуацията се следната: „562,61 лв., или общо това домакинство трябва да разполага месечно с 2 250 лв.”.

Каквито и методологически изисквания да се предявяват към отделните данни, каквито и обосновани претенции да има към начина и подхода на сравнение на относително несъпоставими статистически данни, фактът си остава факт: в България големи групи от хора мизерстват и живеят в тотална нищета. Над 700 хил. пенсионери живеят с доходи далеч от линията на бедността. А как живеят работещите бедни? Самотните хора?

Но да се върна към откровенния геноцид на ГЕРБ. Смята се, че проблем е и начина по който „окървавените” от БФС и НЗОК пари на хората ще влизат в бюджета на НЗОК. Вероятно това е механизъм за финансиране на държавния бюджет, а министърът на финансите ще пренасочва парите… например за магистрали и комисионни на „наши, герберирани другари”. Това вече беше направено веднъж – за толкова знаем. Защо да не се направи още веднъж?

Никаква изненада няма да бъде ако подобна социална политика продължи да бъде реализирана. Тогава още по-малка изненада ще бъде, че „доматената революция” ще започне да набира сила и много скоро може да ни върне към зимата на 1996-1997 година. И това е само мек вариант. Въобще не ми се мисли за по-твърд.

***

Притесненията и очакванията на пациентските организации са свързани с:

 „Представителите на пациентските организации коментираха, че случващото се е безпрецедентно и ще доведе до няколко неща. На първо място те прогнозираха, че е напълно възможно компаниите да се откажат да правят отстъпки и така да се наложи хората да доплащат по-големи суми. Те припомниха, че дори отстъпките да останат, много от хората не могат да си позволят да вадят по няколкостотин лева за лекарства месечно. Освен това, след като пациентът плати сумата в аптеката, фармацевтът препраща парите в НЗОК”.

 И тук прозира една простичка истина. Пациентските организации трябва да загърбят своите различия. Важно е да се обединят и да се борят заедно с безумието на властимащите, а ние редовите членове на тези организации не трябва да мълчим, а да се включим в и да подкрепим борбата срещу произвола в българското здравеопазване. Този случай ясно показва, че всички проблеми в тази сфера са продукт по-скоро и предимно на лични и корпоративни финансови и властови интереси на висшата администрация, а не толкова от глупостта, слабите нерви или некадърността на един или друг редови лекар или фармацевт. Защото всички проблеми, които политическите елити създават в здравеопазването засягат по различен начин и в различна степен лекари и пациенти, но последиците са еднакво тежки и за двете социални категории.

Оказва се (макар за едното да е ясно от сътворението на света), че пациенти, фармацевти и лекари имат общи врагове: не само болестите, но – което е по-страшно – и висшата здравна администрация, пазеща и реализираща определени корпоративни интереси.

Днес вече робското мълчание на пациентите и на всички, които страдат от робската философия „Това не ме засяга. Аз нямам този проблем” не е безразличие към страданието на ближния, дори не е предателство към него. Днес мълчанието е самоубийство.

Лично аз няма намерение да се самоубивам.

Източници:

http://www.zdrave.net/Portal/News/Default.aspx?evntid=7RfN1TVEpak%3D

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Obzorni/Ot5Do5/society/Bulgaria/Pages/2311.aspx

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=999766

http://www.knsb-bg.org/index.php?option=com_content&view=category&id=64&Itemid=96&lang=bg

Статистически бюлетин. Пенсии към 31.III. 2012 г. НОИ, София, с. 27-29

Статистически бюлетин. Пенсии към 30.IХ. 2012 г. НОИ, София, с. 24-26

 Божидар Ивков