Етикети

, ,

Изследванията на увреждаията и неспособността, както и на хората с променени възможности от средата на 70-те години на ХХ век се извършват от изходни предпоставки, според които уврежданията и променените възможности се третират като социален, културен и политически феномен. В рамките на съвремената социология на инвалидността (sociology of disability) изследванията, в контраст с клиничните, медицинските или терапевтичните перспективи, се провеждат в контекстта на взаимодействията между хората с и без увреждания, като се приема, че увреждането и/или неспособността не е характеристика, която съществува в лицето, а е конструкт, който намира смисъл в социалния и културния контекст и живот.

Според други изследователи увреждането – веднъж появило се – се възприема като характеристика на човека, но не по-различна от всяка една друга негова характеристика. Социалните смисли и значения, придавани от обществото на увреждането, социалните реакции срещу или по отношение на него формират инвалидността, като превръщат хората с увреждания в инвалиди.

Уврежданията и неспособността са сложни явления и процеси и дебатите в тази сфера не стихват. Социология на инвалидността е „идеалното” изследователско пространство, в което си дават среща множество дисциплинарни и интердисциплинарни изследвания. За да може човек да се ориентира както в сложността на проблематиката, така и в богатството на изследванията, тук представям само три изследвания, превърнали се в класика в сферата на социология на инвалидността. Представянето им е изцяло на базата на посочения в края на текста източник. За удобство на заинтересованите читатели е качен и целият ресурс „DISABILITY STUDIES: INFORMATION AND RESOURCES”.

 ***

Albrecht, G. L., K. D. Seelman, M. Bury, (Eds.). (2001). Handbook of Disability Studies. Thousand Oaks, CA: Sage Publications. [Наръчник по изследвания на инвалидността]

 

Tовa издание включва статии от международната, мултидисциплинарна мрежа на учените, изучаващи инвалидността. То е разделено на три части: формиране на изучаването на инвалидността като област, преодоляване на инвалидността и контекстта на инвалидността. Всяка част съдържа глави, насочени към концептуално, теоретическо, методологическо, практическо и проблемно естетсво на политиката спрямо инвалидността. Книгата цели да събере съществуващото знание в рамките на изучаването на инвалидността, върховите постижения и дебатите в пределите на тази сфера и отправните пунктове за бъдещи изследвания, както и да задоволи определени практически потребности. Това е всестранен ресурс, който е полезен на активистите на хорарта с променени възможности, на учените и политиците.

***

Barnes, C., G. Mercer, Т. Shakespeare (1999) Exploring disability: A sociological introduction. Cambridge, UK: Polity Press. [Изследване на инвалидността: социологическо въведение]

 

Може да се каже, че книгата представлява въведение в социология на инвалидността. Авторите проследяват историята на социологическото теоретизиране на инвалидността и хроничната болест и обръщат особено внимание на британския „социален модел на инвалидността”, който се „настанява” трайно в изследователското пространство на социология на инвалидността в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Както отбелязват авторите, социалния модел на инвалидността е политическо описание на инвалидността, основано на опита на хората с променени възможности и активистите на техните организации, а не социологическа структура. Авторите разглеждат литературата и политиката към хората с променени възможности във Великобритания и Северна Америка. Книгата е полезно четиво като увод в социология на инвалидността, изучаването на инвалидността и курсовете по политика към инвалидността.

***

Murphy, R. F. (1987). The body silent: An anthropologist embarks on the most challenging journey of his life: Into the world of the disabled. London and New York: W.W. Norton.

 

Робърт Мърфи, антрополог по професия, доста красноречиво и честно разказва, как паралича – и цялата му инвалидност – засягат неговата идентичност и взаимодействията му с другите хора, основани на тяхната реакция спрямо видимата му инвалидност. Тази книга е антропологическо полево пътуване към света на инвалидността, детайлизирано от неговите преживявания и мисли преди, по време и след като той се парализира, когато е на около 40 години. Пътуването към себе си е принудително и предлага екран и източник за изследване на такива понятия, отразяващи значими социални явления и процеси, като: стигматизация, независимост/зависимост, физически условия и норми и др. Това е силна книга, в която Murphy не само споделя личната си история, но и работи с и преидзвиква аблеизмът и медицинския модел на инвалидността, на който той устоява, непосредствено след като става инвалид.

Книгата съдържа три части, всяка с по три глави:

I. В началото (Признаци и симптоми; Път към ентропията; Завръщането).

II. Тяло, личност и общество (Повредената личност; Стълкновения; Борба за автономия).

III. За живеенето (Задълбочаващата се тишина; Любов и зависимост; Няма никакво лечение за живота).

Източник: DISABILITY STUDIES: INFORMATION AND RESOURCES.Edited and Compiled by Steven Taylor, Bonnie Shoultz, and Pamela Walker. With contributions by Jagdish Chander, Beth Ferri, Perri Harris, Lori Lewin, Michael Schwartz, Zach Rosetti, Julia White, and Rachael Zubal-Ruggieri. November 2003, Listing of Academic Programs Updated August 2006. http://thechp.syr.edu/Disability_Studies_2003_current.html

79

доц. д-р Божидар Ивков

Реклами