Етикети

, ,

Естествено е хората с увреждания, както всички други хора, да са чувствителни към негативния контекст на някои думи и изрази. Всеки би трябвало да знае, че езикът носи не само важни послания (смисли и значения), но и че той може да етикетизира, да поставя етикети, които обезличават, омаловажават, обиждат или дори дискриминират. Чрез езика хората се конструират и изграждат идентичността си – постмодернистите разглеждат езика като единствена форма на връзка, чрез която Аз-ът може да бъде конструиран. Езикът и мисълта са хетерогенни набори от значения или начини, които ни помагат да се свържем със средата си[1]. Затова е важно да се внимава какъв език се използва към хората с променени възможности.

В процеса на ежедневните интеракции е полезно да се спазва определен етикет при работата и общуването с хората с променени възможности, както и да се използва неутрален език. По-долу е представена схема, която съдържа набор от изрази и думи, които е добре да се използват в процеса на общуване, както и изрази, които е наложително да се отбягват. Съдържанието на тзи схема не е окончателно и може да се променя според предложенията и убежденията на самите хора с променени възможности.

ПРАВИЛА ЗА КОРЕКТЕН ЕЗИК КОГАТО ГОВОРИТЕ ИЛИ ПИШЕТЕ ЗА ЛИЦА С ФИЗИЧЕСКИ, СЕНЗОРНИ И УМСТВЕНИ УВРЕЖДАНИЯ[2]

ИЗПОЛЗВАЙТЕ

ИЗБЯГВАЙТЕ

човек с променени възможности; човек с физически увреждания; хора с увреждания

болен; сакат; осакатен; деформиран; непълноценен; недостатъчен (никога!)

не-инвалид, обичаен; типичен човек

нормален; здрав

човек, използващ инвалидна количка

прикован към инвалидната количка

вродени увреждания

вроден дефект; нещастие

има ДЦП (или нещо друго)

страда от ДЦП

прекарал полиомиелит; има увреждане; в следствие на полиомиелит; човек, който е прекарал болест, преживял е болест; човек, станал лице с увреждане вследствие на…

 страда от полиомиелит, от последствията на полиомиелита; жертва на полиомиелита

човек с умствено увреждане

умствено изостанал; изостанал; умствено непълноценен

дете със забавено развитие; човек със забавено развитие

„застоен” (никога!); слабоумен

човек със синдром на Даун

„Даун”; „монголоид” (никога!)

човек с епилепсия; хора, имащи припадъци; хора с епилептични припадъци

епилептик; припадащ

душевноболни хора; хора с душевни или емоционални разстройства

луд; психар

сляп; слабо виждащ човек; глух; човек с увреден слух; „глухота” – глухота в смисъл на културно явление

сляп като къртица (никога!); съвършено сляп; глохоням; глух като пън

човек с трудности в общуването; човек със затруднения в говора

ням

Не трябва да се забравя, че „Думите са заредени пистолети” (Жан-Пол Сартр) и че „Вие можете да удряте хората с думи” (Ф. С. Фитцджералд).

Отношението, което се изразява към хората с увреждания може да бъде неосъзнато, обидно, породено от негативната емоционалност на моментна ситуация, неволно накърняващо достойнството им и т.н.

Възможно е хората да се притеснят за и/или от видимите проблеми и затруднения на хората с променени възможности и така да подценят уменията и способностите на човека пред тях. В действителност повечето хора с променени възможности се справят добре с проблемите си и се нуждаят от малко помощ и разбиране от страна на другите. Те трябва да имат нормално и естествено поведение и да знаят към кого да се обърнат за помощ, при необходимост.

Важно е да се знае и да се помни, че хората със сходни увреждания нямат сходни потребности и преживяват по различен начин промяната във възможностите си. Например двама души с проблеми в мобилността могат да имат различни нужди – възможно е единият да ползва инвалидна количка, а другия – бастун, канадки или патерици. Съществуват множество специфични детайли при всяко увреждане – индивидуалност на човека, предпочитания, опит, продължителност на съществуване на увреждането и др., които оказват влияние върху потребностите и възможностите на човека с увреждане. Те са скрити за останалите хора и вкарването им в готов шаблон, матрица влошава качеството на социалните интеракции. Другите не трябва да се опитват да мислят вместо човека с променени възможности и да взимат решения за него от негово име.

„Увреждането е естествена част от човешкия опит, която не намалява правото на лицата с увреждания (…) да притежават възможността да живеят независимо, да се самоопределят, да правят избори, да допринасят за развитието на обществото и да бъдат напълно интегрирани и включени в икономическата, политическата, социалната, културната и образователната господстваща тенденция на американското общество”[1].

За да се помогне на хората с увреждания в тези насоки са създадени и различни правила на общуване с тях.

 ОСНОВИ НА ЕТИКЕТА ПРИ ОБЩУВАНЕТО С ЛИЦА С ФИЗИЧЕСКИ, СЕНЗОРНИ И УМСТВЕНИ УВРЕЖДАНИЯ[2]

(тези правила се използват от работниците в социалните служби на САЩ. Съставени са от Карън Майер – Национален център за достъпност, САЩ)

 ● Когато разговаряте с лице с увреждане обръщайте се непосредствено към него, а не към придружаващия лицето с увреждане човек или сурдопреводача, които присъстват на разговора.

● Когато Ви запознават с лице с увреждане напълно естествено е да му подадете ръка, за да се поздравите; дори тези, които изпитват затруднения при движението на ръката си или използват протеза, могат да Ви стиснат ръката – дясната или лявата, което е напълно допустимо.

● Когато се срещате с човек с увредено зрение задължително кажете кой сте и назовете хората, които са дошли с Вас. Ако имате общ разговор в група не забравяйте да се представите и да поясните към кого в дадения момент се обръщате.

● Ако предлагате помощ почакайте докато я приемат, а след това се поинтересувайте за инструкции.

● Обръщайте се към възрастните като към възрастни. Обръщайте се към лицето с увреждане по име, ако подобна фамилиарност се демонстрира по отношение и на останалите. Никога не проявявайте покровителствено отношение към хора, използващи инвалидна количка – не поставяйте ръката си върху главата или раменете им, не ги наричайте с умалителни имена.

● Да се подпрете или да се облегнете на нечия инвалидна количка е все едно да се подпрете или да се облегнете върху нейния притежател – това дразни. Количката, столът – това е част от неприкосновеното пространство на човека, който ги използва.

● Когато разговаряте с човек, изпитващ трудности при общуване, изслушвайте го внимателно. Бъдете търпеливи, докато човекът сам завърши фразата. Не го поправяйте и не довършвайте вместо него. Ако това е необходимо задавайте кратки въпроси, които изискват същите кратки отговори, кимване или жест. Никога не се преструвайте, че разбирате ако в действителност не е така. Повторете, какво сте разбрали – това ще помогне на човека да Ви отговори, а на Вас да го разберете.

● Когато говорите с човек, използващ инвалидна количка или патерици, застанете така, че Вашите и неговите очи да са на едно ниво – тогава ще Ви бъде по-удобно да разговаряте.

● За да привлечете вниманието на човека, който не чува добре, помахайте му с ръка или го потупайте по рамото. Гледайте го право в очите и говорете ясно. Не всички хора, които имат затруднения със слуха могат да четат по устните. Като разговаряте с тези, които могат да четат по устните се разположете така, че светлината да пада върху Вас и да се виждате добре; постарайте се нищо да не Ви пречи (храна, цигара, ръце).

● Отпуснете се. Не се смущавайте ако случайно сте допуснали грешка, като казвате „ще се видим” или „чухте ли за…” на човек, на когото не е трябвало да го казвате.

 основи на етикета

1) Всяко помощно средство – бастун, инвалидна количка, патерици и др.п., е нечия собственост, която трябва да се уважава. Не ги премествайте, не ги вземайте без разрешение.

2) Винаги се обръщайте непосредствено към човека, дори и някой да придружава лицето с увреждане.

3) Съсредоточете вниманието си не върху уврежданията на човека, а върху него или върху проблема, който обсъждате.

4) Ако не знаете, какво да правите – попитайте. Много хора ще предпочетат по-скоро да отговорят на въпроса, отколкото да попаднат в неудобно положение.

5) Не се вълнувайте ако не знаете как да се обърнете към лицето с увреждане. Мнозинството хора – с или без увреждане – имат имена.

6) Помнете, че хората с различни увреждания се интересуват от същите теми и сюжети, както и не-инвалидите.

7) Говорете с нормален тон и език. Ако е необходимо да говорите по-високо, ще Ви помолят за това.

8) Помнете, че хората с увреждания, както и всички хора, сами знаят, какво им е необходимо, какво им харесва, не им харесва, какво могат или не могат да правят.

9) Хората с увреждания искат да участват в живота на обществото. Убедете се, че Вашият подход не пречи на това.

10) Както във всеки случай, свързан с въпросите на етикета, когато сте направили грешка – извинете се, поправете се, направете си изводите и продължавайте.

 основни правила на етикета:

хора, изпитващи затруднения при придвижването си

1) Помнете, че инвалидната количка е неприкосновено пространство на човека в нея. Не се облягайте върху нея, не я бутайте, не поставяйте краката си върху нея.

2) Винаги питайте необходима ли е помощ преди да я окажете.

3) Ако вашето предложение е прието попитайте за някакви инструкции и ги следвайте.

4) Ако са Ви разрешили да возите количката отначало карайте бавно. Инвалидната количка бързо набира скорост.

5) Винаги лично се убеждавайте в достъпността на местата, на които сте планирали мероприятия. Използвайте списък, питайте хората, какви проблеми или бариери могат да възникнат, за да можете да ги отстраните.

6) Не трябва да потупвате по раменете или гърба човека, който седи в инвалидната количка.

7) Ако е възможно разположете се така, че Вашите лица да са на едно равнище.

8) Ако съществуват архитектурни бариери предупредете за това предварително, за да може човек да има възможност да вземе решения и да планира.

9) Помнете, че обикновено хората, които изпитват затруднения при придвижването си, нямат проблеми със зрението, слуха и разбирането. Единственото, което трябва да се приспособи – това е възможността да се придвижват.

хора, които не виждат добре

1) Предложете ръката си. Не насочвайте човека, не стискайте ръката му, вървете така, както обикновено ходите.

2) Не се обиждайте ако сте получили отказ на предложението си да помогнете.

3) Опишете накратко, къде се намирате. Например: „В центъра на стаята, на около шест крачки от Вас има маса”. Или: „В ляво от вратата при влизане има масичка за кафе”.

4) При описание използвайте изрази, които характеризират звук, мирис, разстояние.

5) Не се обръщайте към кучетата-водачи като към обичайни домашни животни. Не командвайте, не пипайте и не играйте с кучето-водач.

6) Не взимайте и не стискайте бастуна на човек, който не вижда добре.

7) Винаги изяснявайте в какъв формат човекът иска да получи информация: на Брайлово писмо, с едър шрифт, на аудиокасета. Не се основавайте на този формат, който той обикновено предпочита.

8) Винаги се обръщайте непосредствено към човека, дори ако той не Ви вижда и е с придружител.

9) Ако четете за човек, който не вижда добре или е сляп, отначало му разкажете, какво се каните да четете. Говорете с нормален тон. Не пропускайте информация, освен ако не Ви помолят за това.

10) Винаги се представяйте с името си.

хора, които не чуват добре

1) Когато разговаряте с човек, който е с увреден слух, гледайте право в него.

2) Старайте се събеседникът Ви да вижда добре Вашето лице, не го закривайте с ръце.

3) Съществуват много начини за общуване с хората, които не чуват добре. Ако не знете, кой се предпочита – попитайте.

4) За да привлечете вниманието на човека, който не чува добре повикайте го по име. Ако няма отговор може леко да го докоснете по ръката или рамото, или да помахате с ръка.

5) Говорете ясно и равномерно. Не е нужно излишно да подчертавате нещо.

6) Ако Ви молят да повторите нещо няколко пъти, опитайте се да парафразирате своето предложение.

7) Ако съобщавате информация, която съдържа номер или адрес напишете я, съобщете я по факса или по електронната поща или по какъвто и да било друг начин, но така, че тя да бъде точно разбрана.

8) Ако съществуват трудности при устното общуване попитайте няма ли да е по-лесно да си пишете. Не казвайте: „Добре, това не е важно”. Съобщенията трябва да бъдат опростени.

9) Не забравяйте за средата, която ви обкръжава. В големи или многолюдни помещения е трудно да се общува с хора, които не чуват добре. Яркото слънце или сянката също могат да се окажат бариери.

10) Не сменяйте темата на разговор без предупреждение. Използвайте преходни фрази от ипа на: „ Добре, сега трябва да обсъдим…”.

хора, с проблеми в развитието и общуването

1) Използвайте достъпен език, изразявайте се точно и по същество.

2) Избягвайте клишета и идиоматични изрази, ако не сте сигурни, че събеседникът Ви е запознат с тях.

3) Не говорете „от високо”.

4) Като говорите за задачите или за проект, разказвайте всичко „стъпка по стъпка”. Дайте възможност на Вашия събеседник да обиграе всяка стъпка, след като сте му я обяснили.

5) При контакт с възрастен човек с проблеми в развитието изхождайте от това, че той има същия опит, както и всеки друг възрастен човек.

6) Ако е необходимо използвайте илюстрации или фотографии.

7) Отнасяйте се с човек с проблеми в развитието по същия начин, по който се отнасяте с всеки друг човек. При разговор обсъждайте същите теми, които Вие обсъждате с другите хора, например: планове за след работно време, отпуск, време, последни събития.

8) Обръщайте се непосредствено към човека.

9) Помнете, че хората с проблеми в развитието са дееспособни и могат да подписват документи, договори, да гласуват, да дават съгласие за оказване на медицинска помощ.

хора с психически нарушения

1) Не трябва да се мисли, че хората с психически нарушения задължително се нуждаят от допълнителна помощ и специално обслужване.

2) Отнасяйте се към хората с психически увреждания като с личности. Не трябва да се правят преждевременни изводи на базата на опита от общуването с други хора със същата форма на увреждания.

3) Не трябва да се мисли, че хората с психически увреждания са склонни повече към насилие, отколкото другите хора, това е мит.

4) Не е вярно, че хората с психически увреждания вземат или трябва да вземат лекарства.

5) Не е вярно, че хората с психически нарушения не могат да подписват документи или да дават съгласие за лечение. Те са признати от закона за дееспособни.

6) Не е вярно, че хората с психически увреждания имат проблеми с разбирането или са на по-ниско интелектуално ниво, отколкото мнозинството от хората.

7) Не е вярно, че хората с психически увреждания са неспособни да работят. Те могат да изпълняват множество задължения, които изискват навици и способности.

8) Не мислете, че хората с психически увреждания не знаят, кое за тях е добро и кое – лошо.

9) Ако човек с психическо увреждане е разстроен, попитайте го спокойно, какво можете да направите, за да му помогнете.

10) Не мислете, че човека с психическо увреждане не може да се справи със стреса.

хора, изпитващи затруднения с говора

1) Не игнорирайте хората, на които им е трудно да говорят, защото е във Ваш интерес да ги разберете.

2) Не прекъсвайте човек, който изпитва затруднения с говора. Започвайте да говорите само тогава, когато сте се убедили, че той (тя) вече е завършил.

3) Не се опитвайте да ускорите разговора. Трябва да сте готов, че разговора Ви с човек със затруднения в говора ще продължи повече време.

4) Гледайте в лицето събеседника си, поддържайте визуален контакт. Отдайте на този разговор цялото си внимание.

5) Ако човекът със затруднения в говора се съпровожда от друг човек не адресирайте Вашите въпроси, коментари или грижи към съпровождащия.

6) Не се преструвайте ако не сте разбрали, какво Ви е казано.

7) Не мислете, че човекът със затруднения в говора не може да Ви разбере.

8) Някои хора със затруднения в говора имат трудности с модулацията. Не правете преждевременни изводи на основата на израза на лицето или гласовата модулация, докато не опознаете човека достатъчно добре.

9) Не си играйте с чужди приспособления доколкото те са принадлежност на човека, негово лично пространство, което трябва да се уважава.

10) Ако във Вас възникват проблеми при общуването, попитайте Вашия събеседник не желае ли да използва друг начин – писане, печатане.

доц. д-р Божидар Ивков


[1] The US Developmental Disabilities Assistance and Bill of Rights Act of 2000. (http://www.acf.hhs.gov/programs/add/ddact/DDACT2.html)

[2] Източник: Ярская-Смирнова, Е. Р., Э. К. Наберушкина. Социальная работа с инвалидами. (2005). 2-е издание. Изд. „Питер”, СПб. с.290-295. [превод от руски език – Б.Ивков]


[1] Harding, N., С. Palfrey (1997) Social Construction of Dementia: Confused Professionals? Jessica Kingsley Publishers Ltd, London, с. 24

[2] Източник: http://www.webcenter.ru/~droza и Ярская-Смирнова, Е. Р., Э. К. Наберушкина. Социальная работа с инвалидами. (2005). 2-е издание. Изд. „Питер”, СПб. с.222. [превод от руски език – Б.Ивков]

Реклами