Етикети

,

Всеки човек, в т.ч. и този с променени възможности, има (или би трябвало да има) равни права за участие във всички сфери и аспекти на обществения живот. Тези равни права трябва да се осигуряват и гарантират от всички социални (в най-общ смисъл) институции, с които разполага всяко общество. Включително и от онези социални институции, които създават условията за изравняване на възможностите, които са били намалени в резултат на травми или заболявания или са били ограничени от обществото, чрез различни социални бариери. Променените възможности на човека в резултат на физически, сензорни или умствени увреждания не са медицински проблем – те са социален проблем, конституиран от организацията на обществото.

Това, което днес се разбира под „инвалидност”, е именно промяна (най-често и най-вече по посока на ограничаване) във възможностите на хората с различни увреждания. Тази промяна се обуславя от физически, психологически, сензорни, културни, законодателни, икономически, технологически, организационни и други бариери, които не позволяват на хората с физически, сензорни и/или умствени увреждания, да се интегрират и/или включват в живота на обществото на същите основания, както и всички останали негови членове. Всяко общество е задължено да приспособи съществуващите в него стандарти и условия на живот към потребностите на хората с променени възможности, по начин, който ще им позволи да водят независим живот и да реализират изцяло своите способности.

Известно е, че понятието „независим живот” в концептуален смисъл и значение съдържа два взаимосвързани елемента.

1. Социално-политическо значениена „независим живот”. Това е правото на всеки човек да бъде неотменна част от живота на обществото и да взима активно участие в социалните, политическите и икономическите процеси, съобразно своите възможности и способности. Това означава и изисква едновременно свобода на избор и свобода на достъп до жилищни и публични сгради, транспорт, средства за комуникация, образование, труд и др. Независимият живот представлява възможносттачовек сам да определя и избира, да взима решения и да управлява жизнените ситуации, в които попада. В социално-политическото значение на концепцията и понятието за „независим живот” отсъства всякаква принуда човекът с различни трайни увреждания да прибягва до странична помощ или до помощни средства и съоражения, необходими за неговото физическо функциониране.

С две думи, „независим живот” означава свобода на избора, свободен достъп и равнопоставеност в обществото.

2. Философско значение на „независим живот”. Това е начин на мислене и психологическа ориентация на човека, които зависят от взаимоотношенията му с другите хора, от физическите му възможности, от условията, които му предоставя обкръжаващата (физическа и социална) среда и от степента на развитие на социалните институции за подкрепа. Философията за независим живот ориентира човека с променени възможности към това, че той си поставя същите цели и задачи, както и всеки друг член на обществото. С други думи, независим живот означава, че обществото трябва да създаде възможности хората с различни увреждания да могат да реализират способностите си за свое собствено благо и за благото на обществото.

Вероятно някой би попитал: „За какъв независм живот говорим, когато всички ние зависим един от друг?”. Да, така е. Животът в обществото е своеобразна зависимост или по-точно система от зависимости. Това, обаче не ни лишава – или би трябвало да не ни лишава – от правото на избор. Например всички зависим от производството на хляб, обувки, дрехи и т.н. Но всеки един от нас избира дали сам да си направи хляб, или да си купи, кой вид хляб и т.н. От тл.т. на философията на независимия живот инвалидността се разглежда от позицията на променящите се (по посока на ограничаване, загуба или отнемане) възможности на човека да ходи, чува, вижда, говори или мисли с обичайните категории. По такъв начин хората с различни увреждания попадат в същата сфера на взаимосвързани отношения между членовете на обществото. И за да могат те самите да вземат решения и да определят своите действия, хората с увреждания се нуждаят от възможности за това, от социални институции, които – подобно на хлебарницата, обущарницата, шивашката фабрика и др. – да компенсират промените в техните възможности, за да извършват едни или други дейности и действия.

И така, какво е това „независим живот”? Независим живот означава човекът с променени възможности да има и да упражнява правото и възможността да избира сам как да живее. Това означава да живее така, както и другите хора, да има възможност сам да решава, какво да прави, с кой да се среща и къде да отиде, имайки ограничения в степента, в която са ограничени и другите хора, без увреждания.

За да станат действително независими, хората с променени възможности трябва да преодоляват множество социални бариери. Те могат да бъдат явни (физическа среда и др.), или скрити (отношение на хората). Ако те преодолеят тези бариери, могат да получат много преимущества за себе си: това е първата крачка по пътя към пълноценен живот, като поемат и изпълняват добре ролята на работници, работодатели, съпрузи, родители, спортисти, политици, данъкоплатци и др. С други думи, могат да учстват пълноценно в живота на обществото и да бъдат активни негови членове.

Философията на независимия живот в широк смисъл представлява движение в защита на гражданските права на милиони хора с променени възможности по целия свят. Това е и протест срещу сегрегацията, дискриминацията и социалното изключване на тези хора, и подкрепа за гарантиране и реализация на техните права и способности изцяло да споделят задълженията и отговорностите на всяко общество, в което живеят.

Като философия независимия живот се възприема като идеология, създаваща възможности за пълен контрол над личния живот на основата на приемлив избор, който свежда до минимум зависимостта от другите хора в процеса на вземане на решения и осъществяване на повседневните дейности и живот. Понятието „независим живот” имплицитно съдържа в себе си идеята за контрол над собствените дела, участие в повседневния живот на обществото, изпълнение на множество социални роли и вземане на решения, насочени към самоопределение и намаляване на психологическата или физическата зависимост от други хора.

Ясно е, че понятието „независимост”, е относително понятие, което всеки човек дефинира за себе си по свой начин, влага свои смисъл и значение в него. Философията  на независимия живот отчетливо поставя границата, определя различието между лишения от смисъл живот в изолация и носещото удовлетворение участие в живота на обществата.

***

Философията, идеологията, политиката и практиката на независим живот се реализират в и чрез т.нар. центрове за независим живот (ЦНЖ). Така в самото понятие „независим живот”, в самата идея за независим живот се открива известна амбивалентност. Според Г. Де Джонг независимия живот може да се разглежда и като обществено движение и като аналитична парадигма в сравнение с рехабилитационната парадигма. Той отграничава два важни съставни компонента:

  1. Основната социална бариера пред пълноценния живот на хората с променени възможности, е обкръжаващата среда. При такъв подход се открива широк спектър от възможности за създаване на условия за достъпност в областта на образованието, трудоустрояването, жилищата, свободното време и др.;
  2. Радикална промяна в отношението на обществото към хората с променени възможности и към техните проблеми. Концепцията за независим начин на живот създава предпоставки за позитивни изменения в отношението на обществото към хората с променени възможности (DeJong 1979; Декларация независимости).

Според Джим Деркесон основните компоненти на модела за независим начин на живот са:

● реално изравняване на възможностите за хората с различни увреждания с цел пълноценното им участие в повседневния живот;

● хората с променени възможности сами трябва да ръководят и контролират работата на Центъра за независим живот и/или да бъдат негови сътруднци (Декларация независимости).

Движението за независим живот възниква в град Бъркли, щата Калифорния, когато през 1972 г. е открит първия ЦНЖ. Принципите, върху които е бил основан ЦНЖ, а и до ден днешен действат, са следните:

а) съюз между хората с всички видове увреждания,

б) вземането на решения и управлението се осъществява от хора с променени възможности,

в) максимален избор на варианти за независим живот,

г) изпълнителният директор трябва да бъде човек с променени възможности,

д) мнозинството от членовете на ръководните органи трябва да се състои от лица с различни увреждания.

ЦНЖ бил основан върху следните философски принципи и концепции:

а) хората с променени възможности имат и трябва да се ползват от същите права, както и хората без увреждания;

б) хората с променени възможности най-добре знаят, как да се обслужват или да помагат на тези хора, които имат същите или подобни увреждания като тях;

в) хората с променени възможности трябва да имат право на избор как да живеят и право самостоятелно да постигнат успех или да претърпят неуспех;

г) хората с променени възможности могат да станат в значителна степен независими само ако активно участват в този процес.

***

Философията, идеологията, политиката и практиката на независим живот намират своя концентриран израз в принципите, прокламирани от Норман Кюнк – американски адвокат по правата на хората с променени възможности – в Декларацията за независимост (Ярская-Смирнова, Наберушкина 2004: 203-204). Тя изразява позицията на активна личност, на субект на собствения си живот и социални промени (пак там, с. 203):

● Не разглеждайте моите увреждания като проблем.

● Не трябва да ме съжалявате, аз не съм толкова слаб, колкото изглеждам.

● Не ме третирайте като пациент, защото аз съм просто ваш съотечественик.

● Не се мъчете да ме промените. Вие нямате това право.

● Не се опитвайте да ме ръководите. Аз имам право на собствен живот, както всяка друга личност.

● Не ме учете да бъда покорен, смирен и вежлив. Не ми правете услуги.

● Признайте, че реалния проблем, с който се сблъскват хората с променени възможности, е тяхното социално обезценяване и потискане, предубеденото отношение към тях.

● Подкрепете ме, за да мога в съотвествие с моито възможности и способности да допринеса за развитието на обществото.

● Помогнете ми да позная това, което искам.

● Бъдете тези, които се грижат без да жалят време и които не се борят да направят нещата по-добри.

● Бъдете с мен, дори когато се борим един с друг.

● Не ми помагайте тогава, когато не се нуждая от помощ, дори това да ви доставя удоволствие.

● Не се възхищавайте от мен. Желанието да се живее пълноценен живот не заслужава възхищение.

● Опознайте ме по-добре. Може да станем приятели.

● Бъдете ми съюзници в борбата срещу тези, които ме използват за собствено удовлетворение.

● Нека взаимно да се уважаваме. Уважението предполага равенство. Слушайте, поддкрепяйте и действайте.

 Литература и източници:

Ярская-Смирнова, Е. Р., Э. К. Наберушкина (2004) Социальная работа с инвалидами. Питер, СПб, 2-е изд.

DeJong, G (1979) Independent living: from social movement to analytic paradigm. Archives of Physical Medicine and Rehabilitation. Vol. 60, pp. 435–446.

Woodill, Gary (1992) Independent Living and Participation in Research: a criticalanalysis. Toronto: Centre for Independent Living in Toronto (CILT)

 Интернет ресурси:

Декларация независимости (краткие тезисы) http://www.perspektiva-inva.ru/index.php?id=260

Пособие по независимому образу жизни для инвалидов. http://tomhelp.city.tomsk.net/indep-liv-book.htm // http://aupam.narod.ru/pages/biblioteka/posobie_po_nezavisimomu_obrazu_zhizni_dlya_invalidov/oglavlenie.html // http://perspektiva-inva.ru/index.php?id=296

доц. д-р Божидар Ивков