Етикети

, , , ,

Представени са съвсем накратко – на основата на издателските анотации на книги – една малка част от новите начуни издания през последните четири години в Полша. Това са национални и преводни монографии и сборници, третиращи проблеми от сферата на философията, социологията и медицинската антропология.

 

Blumer, H. (2008) Interakcjonizm symboliczny. Wydawnictwo Nomos, Kraków. ISBN: 83-60490-46-4 (Символен интеракционизъм)

Съвременните социологически теории интерпретират и обясняват социалните процеси, протичащи през последните десетилетия. Те се основават върху различни модели на социалната реалност. В поредицата „Съвременни социологически теории” се публикуват най-важните произведения, представящи функционалистката, конфликтната и интерпретативна визия за социалния свят. Тя е тази модерна класика, която ни позволява да разберем по-добре настоящия и бъдещия свят, казва проф. Я. Муха.

„Символният интеракционизъм се основава (…) върху три предпоставки. Първата казва, че хората действат според значенията, които придават на обектите (…) В съотвествие с втората предпоставка, значенията на тези обекти се извеждат от социалните интеракции, които свързват индивида с неговото обкръжение. Според третата предпоставка хората си служат с тези значения и ги променят в процеса на интерпретация, на която подлагат срещаните обекти” (фрагмент от книгата).

***

Zwarthoed, D. (2012)Zrozumieć biedę. John Rawls-Amartya Sen. Oficyna Naukowa spółka cywilna. Warszawa. ISBN: 83-7737-033-9 (Да се разбере бедността. Джон Роулз-Амартия Сен)

В увода на книгата Даниел Звархоед пише: „Съвременността ни кара да се замисляме за това, какво представлява бедността. Най-често тя се разбира като липсата на достатъчно средства за покриване на най-неотложните нужди. Подобно дефиниране на бедността поставя епистемологичния въпроси за методите за дефиниране на бедността, а също така извежда на преден план етични въпроси за връзката между неравенство и несправедливост, което от своя страна ни отвежда до проблема за обосноваване на съществуването на бедните. Може би все пак не е възможно да се избегне несправедливостта, провокираща нашата чувствителност: нищо не подсказва, че икономическата система ще се подчини на моралната. Механизмите и мотивацията, определящи благосъстоянието, трябва да се решават независимо от усилията да има справедливост”.

Книгата представлява интересен поглед върху идеите на Д. Роулз и А. Сен за бедността.

***

Damon, J. (2012) Wykluczenie. Wydawnictwo Oficyna Naukowa spółka cywilna, Warszawa. ISBN: 83-7737-031-5 (Изключване)

Понятието „изключване” предизвиква неяснота, дискусии и въпроси. С това наименование могат да се обхванат множество социални категории: дълготрайно безработни, хора, живеещи в лоши битови условия, хора, живеещи благодарение на социални помощи, лица с увреждания, нелегални имигранти и без дикументи за самоличност, млади хора, които са преселници и живеят опасни квартали, бездомници и др..

Често изключването, в своето по-общо значение и дефиниране като социално или градско, се бърка с бедността, изолацията, сегрегацията, увреждането, дискриминацията, липсата или недостигът. И тъй като по екстремен начин то може да означава всяко неравенство или разлика, понятието се пренася върху най-различни  проблеми и нееднородни социалникатегории. Тази множественост постепенно проникнала и в дискурсите, и в правото. Публичната политика вече не се занимава с изключването, а по-скоро повдига проблема с него.

***

Sennet, R. (2012) Szacunek w świecie nierówności. Wydawnictwo Muza. Warszawa, ISBN:978-83-7758-212-1 (Уважението в света на неравенствата)

След „Ерозия на характера” (2006), „Упадък на публичния човек” (2009), „Културата на новия капитализъм” (2010) и „Етика на добрата работа” (2010) това е петата книга в поредицата „Муза”.

Книгата на Сенет е разказ за уважението. Разказ, в който се преплитат автобиографични елементи, илюстриращи разглежданите теми, с анализ на социологически текстове.

Какво представлява уважението? Как най-добре да се изрази, да се покаже на другия човек, особено, когато е в по-лоша ситуация от нас? Дали държавата на благоденствието уважава своите граждани, особено безпомощните? – а либералната държава? С какво се различава уважението към хората, показвано от социалните работници, доброволците или религиозните рганизации? Това са част въпросите, на които Ричард Сенет се опитва да отговори. Книгата е писана като коментар и развитие на „Ерозия на характера”.

***

Żuk, P. R. (red.) (2010) Podzały klasowe i nierówności społeczne, Refleksje socjologiczne po dwóch dekad. Wydawnictwo Oficyna Naukowa spółka cywilna, Warszawa. ISBN: 83-7459-114-0 (Класово разделение и социални неравенства. Социологически рефлексии след две десетилетия)

Вече е очевидно, че социалните неравенства в обществото се задълбочават, a икономическата криза, която преминава през света, ни напомня, че проблематиката за неравенствата си остава все така актуална. Рефлексията върху реализирания в Полша след 1989 г. капитализъм не може да избяга или да подминава описанието и анализът на различните последици от реализирана политика. Особено по време, когато въпросът за кондицията на капитализма и възможностите за неговото преустройство след краха на неолибералната версия на социално-икономическите отношения, се првърна в отворена и широко дискутирана тема в глобален аспект – не само в т.нар. периферни страни, но и в тези, които доминират и определят същността и посоката на развитие на световната система. Позицията на авторите често има полемичен характер по отношение на възгледите и митовете, налагани от стратегическите институции на днешния социален ред. Нещо повече, те не приемат, че механизмите и социалните процеси, съзнателно конструирани от конкретни политически решения, са „естествени”, „неизменни” явления. В този контекст е още по-важно да се опознаят задълбочено мненията на хората, чийто глас не се чува често в Полша.

***

Joas, H. (2009) Powstanie wartości. Wydawnictwo Oficyna Naukowa, ISBN: 83-7459-064-8 (Възникване на ценностите)

Какво всъщност е ценност и на какво се основава релацията между ценностите и привързаността към тях? Дали понятието „ценност” е философско понятие, което и днес все още е възможно да се приема, или публичната дискусия за ценностите вече е безнадеждноостаряла и неадекватна спрямо състоянието на съвременното философско съзнание и осмисляне на света?

Може ли понятието и занапред да остане едно от ключовите понятия на обществените науки, след като сравнително наскоро са разпознати трудностите с неговата операционализация при използването в емпирични изследвания? Не би ли било по-добре ако се замени с други понятия, които отговарят в по-голяма степен на процедурите в различните изследователски области, дори само с такива като: „отношение”, „практика” или „култура”? Върху какво се основава наистина реалцията между ценностите и нормите, категории, често използвани по такъв начин като че ли са равнозначни в смислово отношение?

За всеки, който поне малко се интересува от отговорите на тези въпроси, е очевидно, че не може да се даде задоволителен отговор, ако се остане в сферата на една наука. Ханс Джоас добре знае това и в търсенето на отговор намира интелектуална инспирация в творците на социологията Емил Дюркем, Джордж Хърбърт Мийд и Геог Зимел, както и при най-известните философи, които изтриха петното от съвременната социална мисъл: Фридрих Ницше, Уилям Джеймс, Макс Шелер, Джон Дюи и Чарлз Тейлър.

***

Piątkowski, W., B. Płonka-Syroka (red-y) (2008) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław. ISBN: 83-60011-6-21 (Социология и антропология на медицината в действие)

Това, с което се занимават антропологията или социологията на медицината или съседните им науки, изследващи въпросите за здравето и болестта, се отнася до хората и следователно до културата: създадените знание, мнения, отношение, преживявания, начини се отнасят до човешкото страдание (…). Авторите на този том се опитват да погледнат върху медицинските проблеми от доста по-различен ъгъл, отколкото се предоставя от от природо-математическите и биологическите науки. Те виждат цялата тази проблематика в широкия социален контекст, без да подминават около медицинските явленията, толкова важни за разбирането на целостта на тези често много сложни проблеми. И хуманистичната перспектива дава такива възможности.

доц. д-р Божидар Ивков