Етикети

, , ,

Излязлата наскоро книга на младата изследователка от Института за изследване на населението и човека при БАН – доц. д-р Елица Димитрова, може да се определи като значимо събитие не само за обществените науки, но и за българското общество. В книгата са анализирани изключително важни социално-демографски проблеми, свързани с „поведенческите и ценностните аспекти на променящия се възпроизводствен модел в България след 1990 г.”

С любезното съдействие на авторката хората, интересуващи се от демографската ситуация в страната, от причините, генериращи демокрафската криза и много други социално-демографски проблеми, имат възможност да се запознаят с резюмето на книгата. То ясно очертава изследователските интереси и същността на представеното изследване. Изводите, до които достига доц. Димитрова са не само интересни и добре обосновани, но и с изключителна важност за политиците, които формират демографските, социалните и икономическите политики в страната и вземат решения, които всички ние сме принудени да живеем.

Книгата може да се закупи в книжарниците на БАН. Горещо я препоръчвам на всички, които не са безразлични към утрешния ден на България.

доц. д-р Божидар Ивков

Димитрова, Е. (2011) Промени в раждаемостта в България – поведенчески и ценностни измерения. Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София. ISBN 978-954-322-447-0.

Резюме

Изследването е фокусирано върху поведенческите и ценностните аспекти на променящия се възпроизводствен модел в България след 1990 г. Представени са резултати от три модела на преходите към първо, второ и трето раждане, изградени с помощта на събитийния анализ и един общ мулти-левъл модел, в който е тествано наличието на селективност сред жените по отношение на индивидуалните им фертилни преходи. Анализите са фокусирани най-вече върху влиянието на образованието и етническата принадлежност на жените, както и на други социално-демографски характеристики (възраст, партньорски статус, семеен произход на жената и пр.). Специално внимание е отделено на динамиката в репродуктивните ценности в българското общество след 1990 г. с акцент върху идеалния брой деца в семейството и идеалната възраст за раждане на дете.

Резултатите показват, че съвременните изменения в раждаемостта са силно повлияни от задълбочаващите се социални неравенства в страната след 1990 г. Отчетена е постоянстваща тенденция на спад в първите, и най-вече във вторите раждания, която особено силно се задълбочава след 1990 г. През последните две десетилетия образованите жени в България (най-вече тези с висше образование) много по-рядко решават да имат (още едно) дете спрямо по-ниско образованите им сънароднички. Друга основана детерминанта на задълбочаващите се различия в репродуктивното поведение на жените е свързана с етническата принадлежност. Етническите различия, изразяващи се в по-голяма вероятност за раждането на следващо дете (второ/трето), наблюдавана сред представителките на турска, и най-вече сред ромска етническа група спрямо българките, са постоянстващи във времето. Въпреки отчетения през преходния период спад в раждаемостта и сред трите етнически групи, при ромките той е най-слабо изразен.

Тези резултати налагат извода, че ре-стратификация на българското общество след 1990 г., свързана с нарастващи социални неравенства, е съпътствана от процес на поляризиране на репродуктивните модели. Раждаемостта от по-висок ранг все повече се превръща в специфична черта на демографското поведение на групите с по-нисък социален статус. Тази тенденция е противоположна на измененията, наблюдавани в т.нар. „общества на благоденствието” в Европа, в които през последните две-три десетилетия връзката между по-високия социален статус на жените и раждаемостта от по-висок ранг от отрицателна става положителна.

доц. д-р Елица Димитрова