Етикети

, ,

Странно е, че ежедневно научаваме какви ли не данни за това, как да живеем по-здравословно – какви храни да използваме, как и колко да се движим, кои лекарства са вредни, какво ни причинява стреса… и т.н. И въпреки това: позволяваме на децата си да консумират отрови в лъскави опаковки, не се противим на производителите им, „гледаме с лека ръка” на престъпленията, които ежедневно се вършат от политици, производители на хранителни продукти, общинска администрация и кой ли не още, а последиците от тях се стоварват като невидима епидемия върху нас. 

Мнозинството (може би) българи не уважаваме самите себе си, не правим почти нищо за себе си, но не спираме да мрънкаме (най-често на маса – след втората ракия ставаме безсмъртни и велики – или „на ушенце”) за недостатъците на другите около нас, на държавата… Не че ги няма… Понякога имам чувството, че сме се превърнали в хора без зрение, слух, обоняние, вкус и мисъл. И пропускаме всичко около и в себе си. Включително престъпното бездействие на управляващите.

И превръщайки се в недоволни, бездействащи по отношение на собствената ни и на нашите деца съдба, „сърдити и нещастни старчета”, ние преминаваме като сенки през живота си.

Написах тези няколко реда поради един коментар върху долния текст, който ми се стори особено важен и който текст предлагам на вашето внимание. Коментарът беше: „Имат пари, надмогнали са си масрафа и се занимават с глупости”. Собствените ни, най-често неосъзнати, биосоциални недъзи ни превръщат в нихилисти спрямо самите себе си, в черногледи и бездействени хора. Не ни позволяват да разберем, че у нас човекът отдавна престана да бъде ценност и все повече се доближава до това, което Аристотел преди хилядолетия е нарекъл „Говорещо сечиво”. Спирам дотук. Препоръчвам ви да прочетете краткия текст по-долу. Сигурен съм, че ще го разберете и ще разберете и моята болка.

***

Едва ли има гражданин на София и другите по-големи градове в страната, който би се учудил, че градския живот е по-нездравословен от селския. Учени от Университета в Сидни (Австралия) са установили, че в сравнение със селските си връстници, австралийските граждани са по-склонни да боледуват от неинфекциозни болести, като диабет от втори тип, артрит, рак и астма.

В продължение на седем години учените проследявали живота на 1256 респонденти на възраст над 45 години, които живеели в една и съща местност най-малко 20 години. Данните от изследването показали, че животът в градски условия повишава риска от поява на неинфекциозни, хронични заболявания, което не може да се каже за селата и по-изолираните територии. Учените стигнали до извода, че всяка година увеличава вероятността от развитие на хронични здравословни проблеми с 5%, а ако човек живее в най-неблагополучните социално-икономически райони този риск се повишава с още 90%.

Според авторите на изследването в града човек е подложен на множество стресогенни фактори на обкръжаващата физическа и социална среда, такива като: лошо качество на въздуха, автомобилен и от въздушния транспорт шум, висока плътност на застрояване, недостиг на приемлив транспорт, лошо планирано пространство, дефицит на зелени насаждения, сенчести дървета и  др.

Не по-малко важен е изводът, че ниския социално-икономически статус на част от респондентите е бил свързан с по-голяма разпространеност на неинфекциозните хронични болести, защото евтиното жилище обичайно е разположено в райони с високо равнище на фактори, водещи до екологичен стрес – такива като промишлени територии, летища и натоварени магистрали.

С остаряването на организма той все по-зле се справя със стресогенните фактори на обкръжаващата среда, които на свой ред ускоряват процеса на стареене и провокират или обострят редица заболявания.

Доколкото 85% от австралийците живеят в градовете, а 22% към 2026 година ще бъдат на възраст над 65 години, властите в Австралия ще трябва да преразгледат стандартите, градския дизайн и първата помощ в съответствие с реалностите на населението.

По материали на Университета в Сидни, Австралия.

 Източник: The X-Files… все тайны эпохи человечества. 3 октября 2012 (среда) Выпуск 105 (729)