Етикети

, , ,

Panek, M. P. (2012) Wymiary niepełnosprawności. Wydawnictwo Novae Res, Gdynia. ISBN: 978-83-7722-420-5

Наскоро в Полша издателство „Novae Res” пусна книгата на Марчин Павел Панeк „Измерения на неспособността”. Самият автор е човек с тежки увреждания.

Отзивите за нея са повече от ласкави. Според Йежи Щур – член на европейската филмова академия, книгата е като пътуване. „Пътуване в дълбините на човека, който живее до нас, но за който знаем малко, когото не искаме да разберем, защото това би изисквало от нас нещо повече от усилие; човекът, от когото понякога се страхуваме, защото не можем да приемем неговото различие, човекът с увреждане”.

Впускайки се в „приключението” да прочете книгата, Й. Щур се чувства като откривател – той започва да опознава светът на Другия човек. И това познание има своя исторически, социологически и психологически контекст. „Започвам да го разбирам и обичам, става ми близък”, споделя Щур в представянето на книгата.

„Измерения на неспособността” успява да пречупи някаква огромна бариера, която често се появява между хората с и без увреждания и отнема възможността за взаимно опознаване. „Тази книга е страхотна лекция за толерантността, лекция за отваряне към другия човек, за истинските ценности, понякога скрити зад завесата на инвалидността” (Й. Щур).

Научно-популярната книга на Панка разглежда различни аспекти от живота на инвалидите в Полша. За Янка Грабан, която представя книгата на специализирания полски сайт за хора с увреждания, тя е система от „Задълбочени научни познания, добър писателски семинар и много други, ценни приноси”.

Според Грабан всеки раздел е покана за общи търсения на отговори на фундаментални въпроси, които пораждат екзистенциални дилеми: „Какво представлява инвалидността? Какъв е човекът с неспособности? Как се отнася към него семейството, обществото? Как се справя със собствената си инвалидност човекът с неспособности? Защо някои хора с такова желание се пазят от своята дисфункция, а други напротив – бягат от предизвикваните от нея етикети?“.

Като допълнение М. Панeк представя резултати от своите изследвания, проведени в Центъра по рехабилитация в Сувалка и в Хеленув.

Книгата сякаш обобщава древната китайска поговорка от V век: „Контролирай себе си и позволи на другите да правят това, което искат – това не означава, че си слаб. Контролирай сърцето си и следвай правилата на живота – това не означава, че другите са по-силни”.

Изданието може да се купи на: www.zaczytani.pl.

Фрагмент от „Wymiarów niepełnosprawności”

Въведение

Това не е научна работа, макар че се стараех тя да съдържа единствено надеждно знание. В тази работа приписвам на инвалидността ценности, класифицирам данните, опитвам се да йерархизирам изследователските проблеми, което позволява да се вербализира структурата на инвалидността. Въпреки това се опитвам да подчертая, че зад всеки проблем стои човекът.

Отделните раздели на книгата представят човекът с увреждания в различни ситуации, по време на образованието му, на ежедневните дейности и в публичния живот. Той има много притеснения и се сблъсква с множество бариери, които стъпка по стъпка се опитвам да проследя.

Защото анализът на инвалидността се отнася до всички прояви на човешката активност, затова е толкова трудно да се определи точната област. Следващите страници на тази работа представят само рационалната част на проблемите, които срещаме всеки ден. Дефинирайки инвалидността, индивидите и публичните институции са задължени да оказват помощ на болните и са специфична форма на релации и социални интеракции, от които неотменна част е инвалидността.

Всички възгледи все пак водят до заключението, че инвалидността има значително, дори доминиращо влияние върху целия живот на индивида. В някои случаи това е затвор, нещо, от което не можеш да избягаш нито да изчезнеш. Инвалидността е апатия, ограничение, което не може да се преодолее, въпреки всички усилия. Отнема ни всичко, оставайки единствено малко надежда. Както е писал Хораций: „Трудностите събуждат в нас способности, които при обичайни условия никога не биха се проявили”. Все пак в случай на инвалидност тези трудности понякога са изключително големи, за да можеш да се мобилизираш и да ползваш благата на съвременната цивилизация. Архитектурните бариери, способността да се комуникира със здрав човек, здравословното състояние, всичко това са пречки, правещи невъзможна самостоятелността.

Представеното тук знание произтича, както от научните изследвания, така и от ежедневните преживявания. Не си присвоявам правото да представям чието и да било мнение. Всичко теми описвах субективно, защото смятам, че моят житейски опит ми позволява да правя такива, а не други изводи. Давам си сметка за това, че понякога читателят няма да е съгласен с мен, а друг път ще остави книгата възмутен. И в двата случая ще бъда много доволен. Бих искал всеки да се замисли над това, какво се описва тук и да стигне до собствени изводи.

***

Още древния философ Аристотел е казал, че човекът е социално животно. Сами не сме в състояние да се справим с прости проблеми, не сме в състояние да създадем структура, която е неизменна част от нашата реалност. Такава структура може да бъде семейството, работното място или най-добрите ни приятели в квартала. От социологическа гледна точка всички ние принадлежим към някаква социална група, дори към няколко групи. Това ни определя, дава ни цел и подкрепа в стремежите ни. Принадлежността към групата на полицаите, учителите или младите майки е нещо, към което се стремим през целия си живот, за да може постоянно да обогатяваме представата за самите себе си. Има, обаче, и такива групи, принадлежността към които не е разграничение, не е плод на нашите усилия и стремеж към успех. Тези групи включват всички малцинствени расови, етнически, религиозни групи… Към тях принадлежи без съмнение и групата на хората с увреждания.

Липсата на толерантност в отношенията към инвалидите, е явление, напълно изяснено от социологическа гледна точка. Разделението на „наша” и „чужда” група се вижда още при първия контакт. Деформациите на тялото са свързани със злото, предизвикват отвращение, дори страх. Поради тази причина групата на хората с видими при първи поглед увреждания и дефекти, се възприема като непривлекателен партньор. Както казва един от  интервюираните: „(…) най-накрая трябва да се разбере, че толерантността не е приятелство. Хората не трябва да ме обичат, да ме носят надолу по стълбите и да прекратят това куклено представление на състрадание и разбиране. Разбирам, че външният ми вид не принадлежи към идеалите, той е по-лош от средния. Моят парализа плаши. Дори и след дълго познанство е трудно да се свикне с него, трудно е да се игнорират крампите, моя говорен дефект. Толерантността разглеждам като нещо важно и болезнено. Това ми напомня за опитите да ме поберат в нещо, което не може да се наименова“.

Източници:

http://www.niepelnosprawni.pl/ledge/x/117549?utm_source=biuletyn&utm_medium=email&utm_campaign=20.09.2012

http://niebywalesuwalki.pl/17618/

http://allegro.pl/wymiary-niepelnosprawnosci-od-autora-i2558296755.html

Божидар Ивков