В новия брой на полското списание „Палиативна медицина” е публикувана обзорна статия за разпознаването и лечението на депресията при соматични заболявания. Тук представям само една малка – струвами се важна – част от статията.

Според авторите днес, в зависимост от източника на данните за разпространението на афективните разстройства, те се оценяват от няколко до десетки проценти. Изследователите на това явление смятат, че всеки шести човек поне веднъж в живота си е изпадал в депресия. Приема се, че в момента и при мъжете, и при жените над 50 години депресивните разстройства са един на главните поводи за хоспитализация. За изследователите е тъврде обезпокоителен факта, който се наблюдава от няколко години в Европа – продължаващото нарастване на честотата на афективните заболявания.

Според на Ръководството на Световната здравна организация ICD-10 (Международна статистическа класификация на болести и сходните здравни проблеми или Международната статистическа класификация на болестите и здравните проблеми), по-специално неговата глава V – „Класификация на психичните и поведенческите разстройства”, към основните симптоми, позволяващи да се диагностицира депресивен епизод при възрастни, се включват:

• понижено настроение (тъга, потиснатост, отчаяние, апатия), които могат да варират леко през различните дни, обикновено независимо от текущите събития,

• загуба на интерес и на възможностите да се изпитва удоволствие,

• намаляване на енергията, свързано с повишена уморяемост (дори и след малко усилие), което води до намаляване на двигателната активност и забавени движения (подвижност).

За да се диагностицира депресия е необходимо да се проявяват най-малко два от посочените симптоми и да продължават най-малко две седмици.

Към често срещаните допълнителни симптоми се включват:

• отслабване на концентрацията и вниманието,

• ниска самооценка,

• чувство за вина,

• песимистична, черна визия на бъдещето, • мисли за, тенденция към и опити за самоубийство, • нарушения на съня (особено плитък, накъсан сън, в съчетание с ранно събуждане и невъзможност за се заспи отново),

• понижен апетит (загуба на тегло, намалено либидо).

***

Освен при соматичните заболявания, депресията често се среща и при ревматичните и мускулно-скелетните заболявания. Затова е важно да се познават симптомите, които могат – образно казано – „да нашепват”, че депресията или „чука на вратата ни” или се е настанила „в дома ни”.

Депресивните състояния могат да породят множество психологически и ментални проблеми, а също и социално-психологически и социално-икономически такива. Депресията е един от основните фактори за влошаване на социалните интеракции, за възникването на процеси на самоизключване и самоизолация.

Ето защо при наличието на симптоми за начало на депресия е препоръчително да се потърси специализирана помощ, за да може да се предотврати развитието и задълбочаването на депресивното състояние, а оттук и на негативните личностни, семейни и социални последици.

Нека не забравяме една много мъдра мисъл на Хелън Хейс: „Най-трудните години в живота са между 10 и 70″.

 Източници:

Majkowicz, М., A. Zdun-Ryżewska (2012) Rozpoznawanie i leczenie depresji w sytuacji choroby somatycznej. W: Medycyna Paliatywna, № 2, ss. 75–79

Ebmeier, K., C. Donaghey, J. D. Steele (2006) Recent developments and current controversies in depression. In: Lancet, Vol. 367, pp. 153-67.

Pużyński, S. (2000) Zaburzenia depresyjnewpraktyce lekarza rodzinnego. Instytut Psychiatrii i Neurologii,Warszawa.

ICD-10 (2000) Międzynarodowa Statystyczna Klasyfikacja Chorób i Problemów Zdrowotnych – Klasyfikacja Zaburzeń psychicznych i zaburzeń zachowania w ICD-10. Opisy kliniczne i wskazówki diagnostyczne. Uniwersyteckie Wydawnictwo Medyczne „Vesalius” Instytut Psychiatrii iNeurologii, Kraków–Warszawa 2000.

 Божидар Ивков