Етикети

, ,

Поставянето на диагнозата „болест на Бехтерев” може да бъде, а може и да не бъде присъда. Това зависи само от нас. От това, как се отнасяме към себе си, към болестта, към живота изобщо и какво правим.

Тук съм се опитал да синтезирам в афористичен стил моя опит за живот с болестта. Всеки е свободен да се вслуша в него или напълно да го пренебрегне. Това са „съвети” или по-скоро размисли в социален и психологически план. ТОВА НЕ Е МЕДИЦИНА!

1. Болестта на Бехтерев е свързана с два основни проблема:

(а) поява и трайно съществуване на хронична физическа болка и

(б) постепенна загуба на функционални възможности, т.е. процес на инвалидизация.

2. Загубата на подвижност в дадена става може да настъпи внезапно и много бързо – буквално за един миг, но най-често това става с години. Зависи от нашия организъм и от начина на живот, който водим.

3. Съществуват три основни метода за лечение на болестта: медикаментозен, медико-рехабилитационен и хирургичен (оперативен).

4. Винаги трябва да мислим за себе си като за човек с болестта на Бехтерев, а не като за болен или пациент.

5. БОЛКАТА Е СИМПТОМ ЗА АКТИВНОСТ НА ВЪЗПАЛИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В СЪОТВЕТНИТЕ СТАВИ. Колкото по-бързо бъде овладяна и контролирана, толкова по-малко функционални загуби в ставата ще последват.

6. Веднага след узнаване на диагнозата, е необходимо да се промени леглото. СПЕТЕ НА ТВЪРДО. С времето, когато гръбначният стълб започне да се обездвижва, спането на твърдо ще ви помогне да запазите сравнително изправена стойка. А при нея „натискът” върху сърцето и белите дробове е по-слаб и те функционират по-нормално.

7. По възможност СПЕТЕ БЕЗ ВЪЗГЛАВНИЦА. Възглавницата най-често облекчава болката, когато тя е силна, но води до изкривявания на гръбначния стълб в горната му част – около плешките и врата, които могат да променят стойката и механиката на тялото.

8. При болки в тазобедрените стави ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СПЕТЕ С ПО-ТВЪРДА ВЪЗГЛАВНИЦА МЕЖДУ КРАКАТА СИ. Това позволява да се запази нормално разстояние между двата крака и при евентуално обездвижване на тазобедрените стави и преди потенциално ендопротезиране ще позволи да се ходи „от коленете”.

9. ВАЖНО Е ДА СЕ ИГРАЕ РЕДОВНО ЛЕЧЕБНА ФИЗКУЛТУРА.

10. При наличие на умерени до силни болки лечебната физкултура трябва да бъде лека и щадяща.

11. Трябва да се помни: ЛЕЧЕБНАТА ФИЗКУЛТУРА НЕ Е МЕТОД ЗА ПРАВЕНЕ НА МУСКУЛИ И МОДЕЛИРАНЕ НА ТЯЛОТО. Тя е лечебен метод или система от методи за поддържане на движението в засегнатите стави.

12. Движението е жизнено важно за всеки човек с болест на Бехтерев. Но трябва да се помни, че претоварването с движение – особено в дадена област на тялото – може да провокира активиране на болестта точно в тази област. Мярата между полезното и увреждащото движение е специфична при всеки човек и всеки сам трябва да определи за себе границата, отвъд която движението се превръща в опасност и дори във враг.

13. Ако лекуващият лекар не е предписал друг начин за приемане на лекарства, ВИНАГИ ПИЙТЕ ЛЕКАРСТВАТА СИ ПО ВРЕМЕ НА ЯДЕНЕ.

14. Важно е да НЕ СЕ ПРИЕМАТ КОРТИЗОН И ЛЕКАРСТВА СЪДЪРЖАЩИ КОРТИЗОН.

15. Ако се налага да се пие аспирин без защитна обвивка на таблетката, той трябва да се приема или като РАЗТВОРИМ АСПИРИН (АЦЕТИЗАЛ) ИЛИ ТАБЛЕТКАТА АСПИРИН ДА СЕ РАЗТВОРИ В ЛЪЖИЦА ВОДА И ДА СЕ ПРИЕМА С ПОВЕЧЕ ТЕЧНОСТ. ТОВА СЪЩО ТРЯБВА ДА СТАВА ПО ВРЕМЕ НА ЯДЕНЕ.

16. НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПИТВА СТРАХ ОТ БОЛКАТА. МИСЛЕТЕ НЕ ЗАЩО ВИ БОЛИ, А КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ С БОЛКАТА.

17. Болестта на Бехтерев не е присъда „НЕСПОСОБЕН ДА УЧИ”. Напротив. Всеки, който има желание трябва да учи и да се стреми към знание. ПО ВРЕМЕ НА УЧЕНЕ ЧЕСТО ТРЯБВА ДА СЕ СМЕНЯ ПОЗАТА, В КОЯТО СЕ СЕДИ.

18. ВСЯКА ПРОФЕСИЯ, СВЪРЗАНА С ДВИЖЕНИЕ, ПО-СВОБОДЕН РЕЖИМ НА РАБОТНО ВРЕМЕ И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЧЕСТА СМЯНА НА ПОЗАТА, Е ПОДХОДЯЩА ЗА ЧОВЕКА С БЕХТЕРЕВ.

19. Важно е краката да са топли. Важно е предпазването от настинки.

20. Човекът с Бехтерев може и трябва да води нормален и активен полов живот. Ако има затруднения с една поза, тя се ЗАМЕНЯ С ДРУГА.

21. НЕ ТРЯБВА ДА СЕ МИСЛИ И – ДОКОЛКОТО ТОВА Е ВЪЗМОЖНО – ДА СЕ ИЗПИТВА СТРАХ ОТ СМЪРТТА. ТЯ ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ НЯМА ДА ПОДМИНЕ НИКОЙ, КОГАТО МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО. ВАЖНО Е НЕ САМО КОЛКО ВРЕМЕ ЖИВЕЕ ЧОВЕК, НО И КАК ЖИВЕЕ.

22. Почти всяка загубена функция на дадена става днес може да се компенсира с някакво помощно средство, което позволява човек да бъде независим от своето обкръжение.

 ***

Ще се радвам ако тези малки „глупотевинки” помогнат на някой, който сега навлиза в живота с болест на Бехтерев.

Животът е толкова прекрасен, интересен и чувствен, че не трябва да позволяваме на една болест да го превръща в робство. Поне аз така си мисля.

Божидар Ивков.