Етикети

, ,

Твърде често в ежедневието си, ползвайки т.нар. разговорен език, ние казваме: „Това е нелечима болест”, „Тези болести са нелечими”. И казваме една… голяма неистина. Това обаче е „малката” беда – макар думите, които използваме в нашето ежедневие съвсем да не са толкова невинни, колкото мнозинството от нас предполага. „Голямата” беда идва, когато лекари започнат да говорят, че една или друга болест е нелечима, което е още по-голяма неистина.

Ако „нелечимостта” беше истина съвсем естествено възниква следната логическа линиия на мислене и се стига до съвсем нелицеприятни за лекарите и здравеопазването въпроси: щом повечето болести са нелечими, значи не могат да се лекуват. Болестите се лекуват от лекари, а щом не могат да ги лекуват, за какво ни са лекарите и защо се пръскат милиарди левове за тази сложна система – здравеопазването?!

Всъщност и ние, и лекарите искаме да кажем, че много заболявания – въпреки огромния напредък на медицината – са неизлечими. Те могат да бъдат лекувани, но не могат да бъдат излекувани. Трябва да се прави разлика: лечението е процес, който ангажира множество и разнообразни ресурси – познанията и опита на лекаря, желанието на пациента да оздравее, лични и публични финансови и материални средства и т.н., докато излекуването е резултатът, краят на процеса. Той вече е състояние, а както се знае, състоянието е малко по-различно от процеса. Макар и философите да са в състояние без проблеми да докажат, че всяко състояние е и процес, и всеки процес е и състояние. Зависи от гледната точка, от социалния контекст и др.

Процесът „лечение” започва в момента, в който се срещат лекарят и пациентът. Дори при силно заразни заболявания, за които съвременната медицина има малко познания и никакви средства за борба с вирусите или бактериите, които ги причиняват, самия процес на изолация на заболелите или източника на заразата с оглед на ограничаването й, вече е вид лечение.

Така че правилно е да говорим, че има много неизлечими заболявания, а лекарите – лекувайки ни, съобразно съвременните достижения на медицината – могат да постигнат: никакви, слаби или добри резултати, или да ни излекуват. Това последното обаче зависи от много фактори.

С други думи – НЯМА НЕЛЕЧИМИ ЗАБОЛЯВАНИЯ. ИМА МНОГО НЕИЗЛЕЧИМИ БОЛЕСТИ – например всички (да не бъдем крайни – или почти всички) хронични заболявания са лечими, но неизлечими. Иначе нямаше да се класифицират като хронични.

Написах всичко това, защото съм убеден, че трябва непрекъснато да се опитваме да говорим правилно. Защото, както казва Б. Делчев в своя „Дневник”, думата „… носи със себе си своя атмосфера и обладава понякога особена вътрешна сила, която не се изчерпва с нейното пряко значение” (с. 121), защото „словото носи със себе си атмосфера и води понякога до неочаквани асоциации” (с. 158).

Божидар Ивков

Реклама