Етикети

, , , , ,

Според публикация в сайта на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) на 8 август е „публикувана нова методика за определяне на бюджетите на болниците”. Какво е новото:

1) „освен месечни лимити, болниците ще получат и лимити по клинични пътеки”;

2) „болниците трябва да отчитат месечно най-малко 30% от лекуваните болни като спешни”;

3) „болниците ще могат да извършват корекции в рамките на 3% от лимита, а не както до сега на 5%”;

4) „лекарите ще трябва да предоставят не само месечни отчети, но ежедневни и седмични”.

Основните изводи, до които достигат експертите от ЦЗПЗ са свързани с това, че „нововъведенията ще имат за резултат намаляване на приходите на болниците от НЗОК…”, реализира се „в пълна степен и принципа болните следват парите”. И още: „…на болните ще се отнеме още част от и без това ограниченото им право на избор на лекар и лечебно заведение”.

В друга публикация на ЦЗПЗ, свързана все със същите проблеми и все в същия контекст, се казва, че са публикувани „нови правила на НЗОК за заплащане на болничното лечение, според които на всяко лечебно заведение се определят лимити (квоти) за брой обслужени пациенти по всяка клинична пътека.

Това е в крещящо противоречие с чл. 19 от Конституцията на Република България, с чл. 4 и чл. 55 от Закона за здравното осигуряване, както и на чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията. Странно защо е пропуснат и чл. 52 от Конституцията.

Всички тези проблеми, за които се говори в публикациите на ЦЗПЗ, в една или друга степен са свързани с въпросите за медицината и здравеопазването като бизнес от една страна, и медицината и здравеопазването като социални системи, като субекти и обекти на социална политика. От споменатите публикации става ясно, че втората, социалната част просто липсва. Липсва (каква изненада!) и Човекът – основният и единствен субект, който осмисля съществуването на системите, наречени медицина и здравеопазване. Това има много широки и всестранни етични, социални и политически аспекти и последици.

И тъй като авторът на публикациите също почти е загърбил човекът – моля за извинение, но остнаха с това впечатление, ще се опитам да потърся последиците за този пренебрегван от всички субект.

1. Болният, потърсил помощ от болнично заведение, ще бъде още по-зависим от милостта и икономическите интереси на медицинския персонал и от съответната здравна институция;

2. Същият този болен ще бъде принуден, въпреки здравните си осигуровки, да се бърка още по-дълбоко в джоба и да прави още по-големи „нерегламентирани плащания”;

3. Качеството на здравните услуги, предназначени за същия този субект, няма да се подобри, по-скоро може да се очаква, че ще се влоши;

4. Постигането на максимално възможното здраве – това би трябвало да бъде една от основните цели на здравеопазването – ще продължи да не бъде приоритет. Превес ще продължава да има икономическата ефективност на болницата и финансовите й интереси;

5. Човекъ ще продължи да бъде обект и източник на финансови средства, а правата му ще служат в най-добрия случай за настилка, по която да се разхождат политици, администратори, финансисти, че понякога и лекари;

6. Здравето ще бъде стока, пациентът източник на пари, а болницата търговско дружество, т.е. отношенията общество-лекар-пациент ще бъдат подчинени само и единствено на пазарните принципи и логика.

Реализацията на подобни политики, за които става дума в публикациите на ЦЗПЗ се подчинява на добре познати правила и технологии. Например:

а) изключване на социеталния анализ и знание от процеса на формиране и прилагане на публичните политики в сферата на здравеопазването. Резултатът – задълбочаване на социалните неравенства, свързани с достъпа до здраве и в здравеопазването;

б) създаване на допълнителни и многостранни администратвини бариери, чиято цел е не само да откаже пациентите от определени видове лечение и да спести средства на системата, но и да откаже самите лекари от прилагането им, превръщайки ги наистина в администратори;

в) придаване на фалшива легитимация на определена политика, зад която стоят определени политически и най-вече финансови интереси на част от властовите елити, чрез „придобиване” на съгласието на такива социални актьори като синдикати и работодателски организации, което всъщност е потъпкване правата на пациентите, лекарите и синдикалните членове и т.н.

Единственото добро в цялата ситуация е, че знаем че не ни очаква нищо добро.

В заключение ще задам един реторичен въпрос към здравното министерство, към БЛС и към всички, които са заинтересовани от проблемите на българското здравеопазване: Как описаното в публикациите на ЦЗПЗ кореспондира с двете основни цели на Стратегия „Здраве-21 – политика за постигане здраве за всички в европейския регион”? Моят отговор е: Никак! Взаимно се изключват.

Вместо заключение и за информация на тези, които все още не са под „политическа и идеологическа наркоза” ще припомня, че мисията на Европейската стратегия е „пълна реализация на здравния потенциал за всички хора” – като чета новостите на МЗ се замислям дали българите сме хора. Двете основни цели на тази Стратегия са:

1) укрепване и опазване здравето на хората през целия им живот и

2) понижаване на заболеваемостта и страданието, причинявани от основните болести, травми и осакатявания.

Ще припомня и принципите, на които се основава стратегията:

  • Здравето е едно от основните човешки права,
  • Справедливост и ефективна солидарност между страните, социалните групи и половете,
  • Участие и отговорност на индивидите, социалните групи, обществото, в сътрудничеството с институциите, организациите, обществените сектори за лично здраве и здравеопазните дейности (Тонева 2009).

След дълго, внимателно и задълбочено издирване със социалния електронен микроскоп не можах да открия дори и най-бегли следи от тези цели и принципи в реалността, наречена българско здравеопазване.

Боже, наистина сме щастливи, че не знаем, колко сме нещастни!

 Източници:

Тонева, З. (2009) Публично здраве. В: К. Петков. Европейска социална политика. Сравнителни социологически анализи. УИ „Паисий Хилендарски”, Европейски колеж, Пловдив, сс. 278-314.

 http://czpz.org/index.php?option=com_content&view=article&id=1091%3A2012-08-09-11-07-06&catid=48&Itemid=2&lang=bg

http://czpz.org/index.php?option=com_content&view=article&id=1090%3A2012-08-09-08-17-46&catid=48&Itemid=2&lang=bg

http://czpz.org/index.php?option=com_content&view=article&id=1092%3A2012-08-10-07-12-22&catid=48&Itemid=2&lang=bg

 Божидар Ивков