Етикети

, ,

Mitra, S. (2006) The Capability Approach and Disability. In: Journal of Disability Policy Studies, Vol. 16 (4), pp. 236–247

 Дефиницията на инвалидността е от интерес за политиците, вземащи решеня за хората с увреждания и анализаторите, защото има фундаментални последици за достъпа до обществени програми, за обхвата на законодателството, както и за начина, по който се измерва разпространението на инвалидността. Целта на тази статия е да оцени как подход, разработен в областта на икономиката, помага да се анализират въпросите, свързани със стандарта на живот, т.е. как т. нар. подход за възможностите, разработен от Амартия Сен, може да ни помогне да разберем инвалидността на концептуално ниво. В статията за първи път се обобщават различни теоретични модели на инвалидността (медицинския модел, социален модел, модел на Наги и на СЗО – Международна класификация на функционирането, уврежданията и здравето) и след това представят основните компоненти на концепцията за възможностите. Тази концепция позволява на изследователите да анализират (а) инвалидността на ниво възможности; (б) потенциалната инвалидност и нивото на функциониране (с) действителната инвалидност. Тази рамка също така помага да се обясни как инвалидността може да е резултат от различни видове фактори: индивидуалните лични характеристики (например, увреждане, възраст, раса, пол); ресурсите – на личността и на околната среда (физически, социални, икономически, политически). В статията се разглеждат някои последици от концепцията за възможностите за анализ на заетостта и стандарта на живот на хората с увреждания.

Ето и няколко цитата от статията:

„Сен развива концепцията за възможностите като съвкупност от взаимосвързани тези в икономиката на благополучието и по-специално относно оценката на личното благополучие, бедността и неравенството” (с. 236)

„Съгласно подхода на Сен, възможността не представлява присъствието на физически или умствени способности, а по-скоро, тя се разбира като практическа възможност. Функционирането е действителното постижение на индивида, което той или тя всъщност са постигнали чрез позиции или действия. Тук инвалидността може да се разбира като лишаване от гледна точка на възможности или функционирания, като това са резултати от интеракции на индивидите поради (а) лични характеристики (например, възраст, увреждане) и (б) набор от наличните ресурси (активи, доходи), и (в) околна среда (социална, икономическа, политическа, културна)” (с. 236-237).

„В подхода на Сен възможността означава „практическа възможност”. Обикновеният смисъл на функционирането е дейност, нещо, което човек прави. В подхода на Сен функционирането има по-широк смисъл; включва дейности, както и желани състояния, такива като „да бъдеш добре нахранен” или „да не бъдеш болен от малария”. Сен илюстрира разликата между възможности и функционирания чрез примера на двама души, които са гладни. Те постигат същото функциониране (състояние), недохранването, но имат различен набор от възможности. Единият от тях е гладен, поради религиозната си вяра, тя налага гладува, докато другият е гладен от бедност” (с. 238).

„На нивото на личните характеристики това изследване използва концепцията за увреждане, а не за неспособност и увреждането се определя като физиологическа, психологическа, умствена или анатомични загуба. С термините на възможностите и функциониранията, депривацията е резултат от взаимодействието между наличните ресурси на лицето, личните характеристики (например, увреждане, възраст, пол), и околната среда” (с. 241).

Превод от английски: Божидар Ивков