Етикети

, , ,

Bury, Michael (1982) Chronić illness as biographical disruption. In: Sociology of Health and Illness, Vol. 4 (2) July, pp.167-182.

Статията е изградена върху анализът на полу-структурирани интервюта с пациенти с ревматоиден артрит. Хроничното заболяване се концептуализира като определен тип от разрушаващо събитие. Това разрушаване поставя на преден план ресурсите (познавателни и материални), достъпни за хората, начите за обяснение на болката и страданието, непрекъснатостта и нееднородността между мисленето на професионалистите и лаиците и източниците на промени в преживяванията.

 Поради значимостта на тази статия и до днес, тук предлагам няколко цитата.

„Твърдя, че болестта и особено хроничната болест, е точно такъв вид преживяване, при което структурите на ежедневния живот и формите на познание, които ги подкрепят, са разрушени. Хроничната болест включва опознаването на световете на болката и страданието, възможно дори и на смъртта, които обикновено се разглеждат само като далечни възможности или тежко положение на другите. В допълнение, това носи на индивидите, техните семейства и по-широките социални мрежи среща лице в лице с характера на техните отношения в абсолютна форма, разрушавайки нормалните правила на взаимност и взаимна поддръжка. Тук растящата зависимост, включена в хроничната болест, е главния проблем. По-нататък, очакванията и плановете, които индивидите имат за бъдещето трябва да се ревизират. Така аз поддържам схващането, че развитието на хронично заболяване от рода на ревматоидния артрит най-добре се оценява като „критична ситуация”, форма на биографично разрушаване, не само като начин да се опише това, какво се случва, но и да се осигури по-експлицитен аналитичен фокус” (с. 169).

„Засега искам да свържа три аспекта на разрушение при развитието на хронично заболяване. Отначало има разрушаване на изградените повседневни предположения и поведение; нарушаване границите на здравия смисъл… Това, „какво следва от тук насетне”, усложнява сцената и насочва вниманието към физическите състояния, необичайно пренесени в съзнанието и решенията за търсене на помощ. Второ, съществуват по-дълбоки разрушения в обяснителните системи, обикновено използвани от хората, такива, че фундаменталното преразглеждане на предишната биография на човека и концепцията за себе си са включени. Трето, има отговор на разрушението, включващо мобилизация на ресурсите при сблъсък с изменена ситуация.” (с. 169-170)

„Страус например, [Strauss, A. L. (1975) Chronić Illness and the Quality ofLife, Mosby, St Louis] описва начинът, по който индивидите стратегически се отеглят от областта на социалното взаимодействие при влиянието на определени симптоми, но докато той аргументира, че това трябва да се разглежда като разбираемо, то проблематичния характер на такова поведение и неговите по-дълбоки значения остават непоказани. (с. 168-169) (…) Страус (пак там) показал, че отеглянето от социалните отношения и нарастването на социалната изолация, са главните особености на хроничната болест” (с. 176).

Божидар Ивков