Етикети

, , , ,

Frank, A. (1997) Wounded Storyteller: Body, Illness, and Ethics. University of Chicago Press, Chicago.

 В книгата си Артър Франк разказва историята на своите заболявания – инфаркт и рак. Тя завършва с описанието на „общество на ремисията”, членовете на което сме всички ние, които живеем с някаква форма на заболяване или увреждане. „Раненият разказвач” е обобщеният им образ.

Хронично болните са повече от жертвите на болестите или пациентите на медицината, и всички те са „ранени разказвачи”. Хората разказват истории, за да осмислят страданието си, когато превръщат техните заболявания в история, те намират изцеление.

Въз основа на работата на автори като Oliver Sacks, Anatole Broyard, Norman Cousins и Audre, Lorde, както и на хората с различни заболявания, които е срещал през годините, Франк разкрива една вълнуваща колекция от истории на заболявания, вариращи от добре позната битка с рак яйчниците на Гилда Раднър, до частните свидетелства на хора с рак, синдром на хроничната умора и инвалидност. Техните истории са повече от равносметки на личните страдания: те изобилстват с морални избори и акцент върху социалната етика.

Франк идентифицира три основни наратива за болестта като лично преживяване – реституция, хаос и търсене. Реституционният наратив предвижда повторно подобрение и извежда напред технологията на лечение. В хаотичния наратив болестта изглежда трае вечно, без отдих или откриване на смисъл. Търсещите наративи са за откриване на намиране на смисъла на страданието, защото болестта се превръща в средство болния да стане нов човек.

В тази книга А. Франк въвежда понятието „общество на ремисията” (remission society). Това означава, че днешното общество, в което живеем всички ние, от гл.т. на еволюцията на патологията е достигнало до състояние, при което – благодарение на технологическия напредък на медицината –границите между болестта и здравето всъщност са разрушени, т.е. обичайната дихотомия: здравето като норма, а болестта като отклонение от нея, вече е поставена под въпрос.

Лиза Дитрих, в коментара си на книгата на Франк, пише: „По-рано пациентите оздравявали или умирали, сега пациентите често и не оздравяват напълно, и не умират от своите болести, по-скоро те се намират в и извън състояние на ремисия. Тялото пребивава, терзано от болестта или нейните предзнаменования. Човек никога не е напълно здрав или определено болен, намирайки се някъде между тези състояния” (Diedrich, L. (2007) Treatments: Language, politics, and the culture of illness. University of Minnesota Press, Minneapolis; London, с. 3.).

Ето и няколко цитата от книгата:

„Към членовете на обществото на ремисията се отнасят тези, които са преболедували практически всички форми на рак, тези, които участват в програми за възстановяване на лица със сърдечни заболявания, диабетици, хора, чиято чувствителност към алергените и факторите на околната среда изисква спазване на диета и други видове самоконтрол, хора с протези и други видове механически регулируеми устройства, хронично болни, инвалиди, хора „излекуващи” се от злоупотреби и зависимости, а също и членовете на техните семейства, които споделят вълненията и ежедневните триумфи на тяхното добро самочувствие” (с.8)

„Историята се разказва от един човек за друг човек дотолкова, доколкото и за себе си. Нравственият гений на разказването е в това, че и разказвача, и слушателят навлизат в пространството на историята за другия” (с. 18)

Божидар Ивков