Етикети

, , ,

Aвторката на следващия спомен-свидетелство, е една от нашите хоспитализирани майки. Тя е родила и заедно със съпруга си е отгледала три деца. Отглеждането на дете, страдащо от прогресивна мускулна дистрофия трябва да става много бързо. Пациентите умират между 11 и 19 години. Габруш и Пьотър – по-големите й синове, вече са от другата страна. Но това свидетелство е изпълнено с надежда. – “Откъде толкова сила и издръжливост в мен?” – питат майката в края на разказа. “Отговарям им, но повече на себе си, че съм била калена психически от страданието, а и ме поддържаше любовта към децата ми. Психолозите доказват, че трагичните преживявания каляват и обогатяват личността. Вероятно аз съм приемр за това”.

Това свидетелсвто е фрагмент от книгата “На инат на съдбата. Свидетелства и спомени на хора с увреждания“, издадена през 1999 г. От Полския Съюз за Борба с Инвалидността.

Превод от полски: Божидар Ивков

източник: Ł o p u s z y ń s k a, Jolanta (1999) Mój świat wokół moich dzieci. W: Na przekór losowi. Pamiętniki i wspomnienia osób niepełnosprawnych. Warszawa, Polskie Towarzystwo do Walki z Kalectwem. < http://www.tzchm.gower.pl/dzieci.htm>

Aвторката на следващия спомен